Решение № 46 от 31.03.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600073 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда, постановена по НОХД № 186/024г. по описа на РС И..

По силата на посочената по-горе присъда съдът е признал подсъдимия П. М. Р., ЕГН **********, роден на 07.07.1990г. в гр.И., живущ в гр.И., ул.“Р.“ № .., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен,ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на на 14.01.2024г. около 02:40 часа в гр.И., С. обл. по ул.“Т. у.“, е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра” с рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM - 0173, калиброван и валиден до 30.04.2024г., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК, а именно с Присъда № 3/18.04.2022г. по НОХД № 749/2021 г. по описа на Районен съд И., влязла в законна сила на 04.05.2022г., поради което и на основание чл.343б, 1 ал.2 , вр.ал.1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 57 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА и глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

На основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е лишил подсъдимия П. М. Р. със снета по-горе самоличност ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

Приспаднал е, на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият П. М. Р. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 14.01.2024 г.

На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел за ефективно изтърпяване от подсъдимия лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено на подсъдимия П. М. Р., със снета по-горе самоличност по НОХД № 749/2021 г. по описа на РС-И., което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален общ режим на изтърпяване, отделно от наказанието по н.о.х.д. № 186/2024г. на РС – И. /настоящото дело/.

Със същата присъда съдът е отнел В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 343б, ал. 5 НК лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра” с рег.

№ ...., което е собственост на подсъдимия П. М. Р..

В тежест на подсъдимия Р. са възложени направените по делото разноски в полза на РС И..

Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия П. М. Р., чрез упълномощения от него защитник –адв. А., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.

В депозираната жалба са заявени сторени в хода на съдебното производство пред РС- И., съществени процесуални нарушения, във вреда на правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в отказ на разследващите по досъдебното производство и на съда да изискат и приложат в качеството на доказателства по делото видеозапис от камерите на полицейския автомобил, управляван от полицейските служители, извършили проверката. На отправеното в т.смисъл запитване е постъпил отговор, че такива записи не 2 съществуват. В момента на проверката обаче, твърдението на защитата е, че записите са били налични и са могли да бъдат приобщени към доказателствата и изследвани по експертен път.

По този начин процесът от самото му начало е воден едностранно, във вреда на привлеченото към отговорност лице, като подсъдимият Р. е бил лишен от правото на справедлив процес, съгл. Чл.6 ЕКПЧОС. В жалбата се прави позоваване на практиката на съда от Страсбург.

Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмЯ. на постановената присъда от РС И. и за постановяване на нова присъда от въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло оправдан подс. Р. по повдигнатото против него обвинение, както и да бъде отменена присъдата в частта и по отношение на приведеното за ефективно изтърпяване наказание лишаване от свобода, наложено по НОХД № 749/2021г. на РС И., както и по отношение на постановеното отнемане на МПС по реда на чл.53 НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция вместо адв. А., защитата на подсъдимия се осъществява от адв. С. С. от САК. Същият поддържа искането за отмЯ., отправено с жалбата, както и доводите, които го обосновават. По същество защитната му теза, освен за избирателно събиране на доказателства в полза на обвинението, се свежда до оспорване на ваторството на подсъдимия Р., а именно- че не той, а друго лице е управлявало инкриминирания автомобил „Опел Астра“ в момента на извършване на полицейската проверка.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Представителят на СОП оспорва жалбата като изцяло неоснователна.

Застъпва становище, че първият съд е извършил подробно, всестранно и задълбочено изследване на релевантните факти на базата на анализ на доказателствата и формираните в съответствие с тях изводи са единствено верни.Правилно е приложен материалния закон. В хода на досъдебното производство, както и в съдебната фаза не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи отмЯ. на постановения съдебен акт. Заключава, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в 3 нея основания, след като паралелно с това осъществи цялостен самостоятелен служебен контрол на осн.чл.314 , ал.1 НПК по отношение на обжалваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата притив постановената присъда на РС И. е само частично основателна, но не . на основания и по съображения, посочени от жалбоподателя.

Първият съд и изградил верни фактически изводи, в пълно съответствие с доказателствата, като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подс. Р., за извършено от него престъпление, квалифицирано по чл. 343,ал.2,вр.ал.1 НК.

Оплакването, за сторени в хода на съдебното следствие пред РС, процесуални нарушения, не намира опора в делото. Обратното- съдебното следствие е протекло при стриктно спазване на процесуалните разпоредби на НПК и съблюдаване на правата на страните, както и в съответствие с принципа на равенство между насрещните страни. Събрани са всички налични- съществуващи допустими и процесуално годни доказателства.

Същите, при изготвяне на съдебните мотиви и решаване на делото, са били подложени на всеобхватен, верен и задълбочен анализ, в съответствие на същите са изградени фактически изводи, обосноваващи по непоколебим начин извода за авторството на подс. Р. за извършване на престъпното деяние, като единствено възможен. При липса на записи от камери, в близост до мястото на установяване на престъплението- на извършване на полицейската проверка, както и боди-камери и такива- на полицейския автомобил, не съществуват обстоятелства, въз основа на които да бъде подходено с недоверие, или дори съмнение спрямо показанията на полицейските служители, извършили проверката на подсъдимия , в качеството му на водач, управляващ инкриминираното МПС- л.а. „Опел Астра“, показанията на тези свидетели са правилно преценени от първия съд като синхронни, единни и убедителнидостоверни, относно установените факти, релевантни за състава на престъплението.

Настоящата въззивна инстанция изцяло обстановка, изложена от първия съд, а именно: приема, фактическата

На 14.01.2024г. служителите на РУ на МВР-И. Г. Г. и А. Д. били на 4 работа нощна смЯ., като около 2,40 часа изпълнявали служебните си задължения в района на ул. „Т. у.“ в гр.И., когато забелязали движещ се срещу тях, в посока ул.“Ц. О.“, лек автомобил „Опел „Астра” с рег. № ..... Полицаите решили да спрат автомобила за извършване на проверка. Когато подали светлинен и звуков сигнал, водачът, който бил сам в автомобила, отбил и слязъл от превозното средство, след което се затичал в посока на сградата на Държавно горско стопанство - И.. Свидетелите Г. и Д. го последвали и на около 10 метра от страничния вход на ДГС - И. го заловили.

Полицейските служители установили, че водачът е П. Р., който им е бил известен във връзка с извършване на други нарушения на правилата за движението по пътищата. Р. лъхал на алкохол и имал несигурна походка, което наложило да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM - 0173. При проверката техническото средство отчело наличие на алкохол в издишаният от него въздух с концентрация 1,97 на хиляда.

Свидетелят Г. Г. съставил на П. Р. АУАН Серия GA № 964237 от 14.01.2024г., който той подписал без възражения. На водача бил издаден и Талон за медицинско изследване № 109664 от 14.01.2024г., след което същият бил съпроводен до ФСМП - И. за даване на кръвна проба. Р. отказал да даде кръвна проба, което било надлежно удостоверено в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и в издадения Фиш за спешна медицинска помощ.

С протокол за доброволно предаване от 14.01.2024г. П. М. Р. предал на Г.

Г. собствения си лек автомобил „Опел“ модел „Астра” с рег. № .....

На тази фактическа основа, РС И. , правилно е приложил материалния закон, ангажирайки отговорността на подс. Р. за извършено престъпление по чл.343б,ал.2, вр.ал.1 НК.

Не би могло да бъде споделено оплакване за явна несправедливост, тъй като съдът е определил наказанието на подсъдимия в неговия минимален размер, визиран в специалната разпоредба на закона.

Тъй като настоящото деяние попада в изпитателния срок на предходно осъждане- по НОХД № 749/2001г. на РС И.,законосъобразно е приведено за ефективно изтърпяване наложеното по това дело условно наказание – 5 лишаване от свобода за срок от една година.

Тъй като сбора от двете наказания „лишаване от свобода“ не надвишава 2 години, законосъобразно е определен режимът на изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ и по двете осъждания, като „ОБЩ“ – на основание чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.

Законосъобразно, съдът е възложил разноските по делото в тежест на осъдения подсъдим П. Р..

При цялостния служебен контрол по отношение на обжалваната присъда, въззивният съд, в мнозинството на състава си, прие, че присъдата следва да бъде отменена по отношение на постановеното отнемане на инкриминирания л.а.марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. №. ...., по следните, изложени по долу съображения:

Действително, от времето на римското право е в сила максимата: „Dura lex sed lex“. С други думи законът следва да бъде прилаган такъв, какъвто е.

Прилагането на закона обаче следва да се предшества от преценка от страна на правоприлагащия орган за съответствие на прилагания закон, със нормативни актове с по-висша сила - от по- висш ранг и степен- а именно:

Конституцията на Република България, съдържаща основните принципи на правото в държавата, както и с международните документи, по които Република България е страна.

На следващо място- съдът споделя оплакването в жалбата за липса на пропорционалност под формата на прекомерност на т.нар. мярка по чл.53 НК за отнемане на автомобила, с който е извършено престъплението или присъждане на неговата равностойност, спрямо характера и тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца.

Наказанието, такова каквото е, за да постигне целите на чл.36 НК, следва да съответства по вид и размер на характера и тежестта на извършеното престъпление- в зависимост от преценката на различни обстоятелства, приоритетно сред които е вида на обществените отношения, защитими от държавата и правовия ред, които се засягат с извършване на престъплението – пр. човешкия живот –като висше човешко благо, здравето и телесната неприкосновеност на личността и др.под. и степента, в която се засягат – дали се касае за резултатно престъпление, от което обективно са 6 настъпили вреди /имуществени или неимуществени/ или се касае за престъпление на просто извършване без съставомерен резултат. На следващо място наказанието по своята тежест следва да съответства в пълна мяра на личността и обществената опасност на осъденото лице, само по този начин биха могли да се постигнат целите на индивидуалната превенция.