Решение № 2995 от 05.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2995 гр. С., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110129733 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на „****” ЕООД, ЕИК 202527341, седалище и адрес на управление-гр.С., ул.“****“, №29, ет.3 против ЛЮБ. Л. Б..

В исковата молба се твърди, че между "****" ООД заемодател, и ответната страназаемополучател, е сключен процесният договор за паричен заем съгласно Закона за потребителския кредит. С договора заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемната сума, а заемателят се е задължил да я върне с договорна лихва и да заплаща погасителните вноски с уговорен в договора брой и размер, в срок до 25.08.2017 г., когато е падежът на последната месечна погасителна вноска. Ответната страна е заплатила общо 1573,50 лв. по договора, като не е платила останалите погасителни вноски и след изтичане на срока на договора и падежа на последната вноска. Ответната страна дължи и мораторна лихва за допуснатата забава върху непогасената главница.

По силата на Договор за продажба на вземания от 01.07.2017г. сключен между „****“ООД с ново име „Файненшъл България“ ЕООД - цедент и цесионер „****“АД процесното вземане е прехвърлено на цесионера, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

С Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. процесното вземане е прехвърлено на заявителя. Със заявление вх.№23062988/03.11.2020г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която не е влязла в сила поради подадено възражение срещу нея. Претендират се разноски по делото.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения му от съда особен представител дава становище за недопустимост на предявения иск. При условията на 1 евентуалност дава становище за неоснователността му. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между страните по повод сключен договор за кредит. Релевирано е възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното ЧГД № 53706/2020 г., по описа на СРС, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. № 23062988/03.11.2020г., в полза на ищеца е издадена Заповед № 154/17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати парични задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит от 29.06.2016г. с "****" ООД, както следва: 1844,89 лв. - главница;

251,91 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 08.07.2016 г. до 25.08.2017 г.;

64.01 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.08.2017г.-27.10.2020г., ведно със законната лихва за забава върху вземането от 03.11.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, както и сумата от 135,97лв. - разноски по делото. Депозираното заявление е отхвърлено за сумата от 1508,27лв.- такса за оценка на досие и такса „Кредит у дома“.

От приетия по делото Договор 29.06.2016 г., , се установява, че въз основа на "Формуляр за кандидатстване за кредит" , "****" ООД предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 2500 лв., при договорена фиксирана лихва в размер на 493,14лева, равняваща се на 31,82 % годишно. С чл. 3 от Договора заемателят се задължил да плати такса за "Оценка на досие" в размер на 125лв лв., както и такса за услуга "Кредит у дома" в общ размер 2132,43 лева, която съгласно чл. 25 от договора, е съставена, както следва: 30 % лева - за предоставяна на кредита в брой по местоживеене, а останалата част за събиране на седмичните вноски в дома на заемателя. Така дължимата сума за връщане по договора при отпускане на кредита била в общ размер 5250,57 лв., която Заемателят се задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски, при договорен ден за плащания вторник, всяка в размер на 87,51 лева, като падежът на първата бил 28.04.2017 г.. С подписването на Договора, Заемателят удостоверил, че е получил от Заемодателя пълния размер на кредита - чл. 27 от Договора. Съгласно чл. 22 от Договора за заем Заемодателят си запазил право да прехвърля, изцяло или частично, правата си без съгласието на Заемателя, като се задължил в последствие да го информира.

Представен е по делото е Рамков договор за цесия от 30.01.2017 г. сключен между "****" АД и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД.

Представено по делото е потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД съгласно което "****" ООД прехвърлил на "****" АД вземането срещу ответника с Договор за цесия от 01.07.2017г. по процесния Договор за потребителски кредит в общ размер към 01.07.2017 г. от 3727,07лв.

По делото не се доказа, обаче твърдението на ищеца, че на 01.07.2017 г. бил сключен 2

Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между „****" ООД и " ****" АД, ЕИК 131576434, по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено в полза на „****“АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Този договор не е представен като доказателство по делото, като съдът не приема с оглед изричното оспорване на процесуалния представител на ответника, че представеното потвърждение за извършена цесия е доказателство установящо действителното и осъществяване, предвид едностранния му характер.

По делото не беше представено уведомление за първата извършена цесия изходящо от цедента на процесното вземане „****" ООД или от изрично упълномощения от него цесионер „****“АД, което да е било връчено на длъжника. Такова уведомление не беше приложено и към исковата молба. С оглед на изложеното съдът счита, че не се доказва прехвърлянето на вземането между първоначалния кредитор „****" ООД и цесионера „****“АД по първата цесия от 01.07.2017 г. Такъв договор дори и да е бил сключен между страните, не е представен по делото, поради което остава недоказано, че именно дългът на ответника е прехвърлен с цесията. Представен е единствено договорът за втората цесия, който е бил сключен между ищцовото дружество и "„****“АД и извлечение от приложение 1, към този договора за цесия от 30.01.2017 г., в което е записано, че вземането спрямо ответника е прехвърлено с този договор. Това приложение обаче не доказва въобще, че вземането е прехвърлено с първата цесия, тъй като няма данни в тази насока. След като вземането не е прехвърлено от „****" ООД на "„****“АД с първата цесия, нямало е как след това то валидно да бъде продадено по втората цесия и съответно да се закупи от ищеца. По тази причина следва извод, че вземането не е прехвърлено надлежно на ищеца. Длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, ако в получените книжа по делото е имало и уведомление от предишния му кредитор (в случая, от двамата му предишни кредитори), който факт съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на решението си, на основание чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл е и постоянната актуална практика на ВКС, която не е необходимо да се коментира.

В случая, по делото е представено едно уведомление до ответника за извършена цесия на вземане - от „****“АД на ищцовото дружество. Не е приложено уведомление за извършената цесия на вземане от „****" ООД на „****“АД до ответника. Съдът намира, че доколкото липсват доказателства по делото цесионерът „****" ООД да е уведомил длъжника за прехвърлянето на неговото вземане на „****“АД, такова уведомяване съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, не е извършено. Съответно, при това положение, по арг. за противното от чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето, осъществено с договора за цесия от 01.07.2017 г., няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено от предишния кредитор. Поради това, независимо че второто уведомление до ответника за извършената цесия от „****“АД на ищцовото дружество, приложено към исковата молба, респ. получено от ответника, изхожда от цесионера изрично упълномощен от цедента, в съоответствие с чл.99, ал.3 ЗЗД, с това не може да се санира неуведомяването на длъжника за предходната 3 цесия от предишния му кредитор „****" ООД. Ето защо, след като първата цесия, която е легитимирала праводателя на ищеца като кредитор на ответника не е противопоставима на последния, такава се явява и последващата цесия между „****“АД и ищцовото дружество.

Следователно, налага се извод, че ищецът не е материалноправно легитимиран по предявените искове, по арг. за противното от чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което и исковете му се явяват неоснователни.При това положение претенцията, предявена по реда на чл.422 ГПК не може да бъде уважена. Следва да се постанови решение, с което искът се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора ищцовата страна няма право на разноски.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има принципно право на разноски, но такива не са направени.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника ЛЮБ. Л. Б., ЕГН **********, с адрес ГР.С., ЖК И., №**** че дължи на "****" ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "****" № 29, ет. 3 следните суми: 1844,89 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 29.06.2016 г. ведно със законна лихва от 3.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 251,91 лв. за периода от 8.7.2016 г. до 25.8.2017 г., мораторна лихва в размер на 621,25 лв. за периода от 26.8.2017 г. до 27.10.2020 г., , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 03.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №53706/2020г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4