Определение № 334 от 17.05.2019, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №334 гр.

Варна,17.05.2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 248/19г., намира следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Л.В.В. от гр. София срещу решение № 45/15.01.19г. по гр.д. № 1033/18г. на ВОС, с което е обявена за недействителна по отношение на В.П.Г. *** правна сделка

– дарение на недвижим имот с идентификатор *** представляващ жилище с площ от 107.90 кв.м., ведно с прилежаща маза с площ 5.17 кв.м., гараж с идентификатор *** с площ от 11.50 кв.м., построени в имот с идентификатор ***, обективирана в нот. акт № 194, том I , дело 2830, дело № 165 от 26.06.2013 г., вписан в СВ с вх. рег. № 14158 на 26.06.2013 г. с акт № 156, том ХХХVI, дело 7522 на АВ-Варна, сключена между Л.В.В. и Р.И.В., по иска на В.П.Г. против Л.В.В. и Р.И.В., на основание чл. 135 от ЗЗД; и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 1476.73 лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Изложено е, че решението е неправилно и необосновано и се претендира да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност, е неоснователно. В тази връзка се излага, че първото действие, което ищцата е предприела за събиране на своето вземане, е извършено едва на 26.04.18г., което е 1 година след изтичане на 5-годишния давностен срок. Поддържа се, че представеният с исковата молба договор за заем не съществува, тъй като върху неговите първа и втора страница няма подпис на въззивника, а макар и на третата страница да има такъв, то няма посочена дата. Поради това въззивникът заявява, че оспорва верността на документа и достоверността на датата му. Оспорва се и истинността на представената от ищцата искова молба, адресирана до Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове към Сдружение „Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове“, както и удостоверение с изх. № 20161212063/24.04.18г., издадено от този арбитражен съд. В тази връзка се сочи, че въззивникът не е получавал искова молба от този съд. Изложено е още, че съдът изобщо не е коментирал доводите на ответника, че ищцата е член на УС на Сдружение „Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове“, както и е вписана в списъка на арбитрите към този съд, което води до грубо нарушаване на етичните правила и наличие на конфликт на интереси. Освен това тези ѝ качества биха улеснили снабдяването с оспореното удостоверение. В жалбата се излага, че не са налице и предпоставките на нормата на чл. 135 от ЗЗД, тъй като към момента на извършване на дарението на 26.06.13г. въззивникът не е знаел, че тази сделка би увредила трети лица – същият не е бил уведомяван за никакви съдебни или арбитражни действия, предприети от ищцата. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, след като не е предоставил на ответника възможността да се снабди с удостоверение за актуалното състояние на Сдружение „Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове“, за да докаже твърденията си относно участието на ищцата в управлението му и като арбитър. В жалбата няма формулирано доказателствено искане.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещната страна В.П.Г. чрез адв. В.В.

***, с който същата е оспорена като като неоснователна. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, а на адв. В. да се заплати сумата от 3 950.80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, тъй като въззиваемата е адвокат и негова леля. Изложени са съображения, с които изцяло се споделя приетото от съда в обжалваното решение относно основателността на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, предвид наличието на всички изискуеми от закона предпоставки – качеството на кредитор на ищцата по отношение на първия ответник (произтичащо от договор за заем на парична сума, което вземане не е погасено по давност, тъй като последната е прекъсната с предявяването на иск пред арбитражния съд) и безвъзмездна сделка, с която ответникът се е разпоредил в полза на своята майка с имущество, поради което същата го уврежда. Сочи се, че за това арбитражно дело въззивникът е знаел и това се установявало от представеното с отговора на въззивната жалба решение по арбитражното дело, постановено на 21.01.19г. Оплакванията за конфликт на интереси се считат за неотносими към предмета на делото. С отговора е представено заверено копие на нотариалния акт, с който е оформена процесната сделка и е отправено искане за неговото приемане като доказателство по делото.

В тази връзка въззиваемата се позовава на нормата на чл. 266, ал. 3 от ГПК за допуснато от първоинстанционния съд процесуално норушение, тъй като не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си за извършеното от първия ответник дарение на имота на втората ответница. Отправено е искане да се приеме като доказателство и решение от 21.01.19г. по ВАД № 20161212063 по описа на АСТПС за 2016г., позовавайки се но нормата на чл. 266, ал. 2 от ГПК, тъй като посоченото решение е постановено след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок /видно от справката за датата на подаването ѝ на куриерската служба – л. 5 и л. 10/ от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт. Същата е редовна и поради това е допустима, което обуславя и задължението на съда да внесе делото за разглеждане в открито с.з.

Въпреки релевираното в жалбата оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с неосигуряването на възможността ответникът да установи своите твърдения за конфликт на интереси на ищцата, доказателствено искане до настоящия съд не е формулирано. Наред с това следва да се посочи, че твърденията на ответника в тази насока са били признати от ищцата в проведеното на 13.12.18г. открито с.з. /л. 116/.

Налице е хипотезата на чл. 265, ал. 2 от ГПК, тъй като ответниците по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо кредитора на сключена от тях двустранна сделка, която го уврежда, са необходими другари. Поради това съдът следва служебно да конституира като въззивник в настоящото производство и да призове за участие и необжалвалия решението втори ответник – Р.И.В..

На въззиваемата страна /която да се уведоми чрез адв. В./ следва да се даде възможност в срок до откритото с.з. по настоящото дело да представи доказателства за наличието на представителна власт в полза на адв. В. за осъществяване на процесуално предствителство на въззиваемата към момента на изготвяне на отговора на въззивната жалба – 11.04.19г. Това се налага, тъй като представеното с молбата от 03.05.19г. пълномощно е от 02.05.19г. Ако не се представят доказателства за горното обстоятелство, въззиваемата следва да заяви дали потвърждава извършените от нейно име без представителна власт процесуални действия, състоящи се в подаването на отговор на ваззивната жалба.

В зависимост от изпълнението на горните указания, съдът ще се произнесе и по доказателствените искания, формулирани в отговора на въззивната жалба.

Съдът намира, че не се налага служебно да събира или да указва на страните събирането на допълнителни доказателства.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като въззивник по настоящото дело Р.И.В. на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата В.П.Г. /да се уведоми чрез адв. В./ в срок до откритото с.з. по настоящото дело, да представи доказателства за наличието на представителна власт в полза на адв. В. за осъществяване на процесуално предствителство на въззиваемата към момента на изготвяне на отговора на въззивната жалба – 11.04.19г.

Ако не се представят доказателства за горното обстоятелство, въззиваемата в посочения по-горе срок, следва да заяви дали потвърждава извършените от нейно име без представителна власт процесуални действия, състоящи се в подаването на отговор на въззивната жалба.

При неизпълнение на кое да е от указанията в посочения срок, съдът ще приеме, че отговор на въззивната жалба не е подаден.

В зависимост от изпълнението на горните указания, съдът ще се произнесе и по доказателствените искания, формулирани в отговора на въззивната жалба.

Насрочва делото в открито с.з. на 19.06.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, вкл. и служебно конституираната.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: