Акт № 14453 от 09.11.2026, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14453

Варна, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20257050703050 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ и е образувано по жалба на Д. В. В. от [населено място] , местност „“-1“№, подадена чрез адв. И. К., срещу заповед № КС-225А-16/25.11.2025г. на кмета на район „ Аспарухово“ при община Варна.

Релевира се материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила . Жалбоподателката не е била уведомена за извършената проверка ,приключила с изготвяне на констативния акт . Огледът е извършен в нейно отсъствие. Адм орган не е изследвал времето на изграждане на процесната ограда , за да анализира търпимост на строежа. В констативния акт има неясноти и непълни относно точното местонахождение на оградата, тъй като по геодезическата скица към констативния акт оградата е по северозападната и югозападната граница на имота на В. , но не и към границата с ПИ с ид. ***. Оспорената заповед е незаконосъобразна , понеже строежът е търпим по смисъла на §16, ал.1 от ЗУТ. Твърди се, че той е реализиран през 1985-1986 г. Посочва се , че оградата е временен строеж , попадайки частично в уличната регулация по действащия ПУП-ПУР на с.о “Прибой“ от 2012г. и като такъв е допустим по правилата на ЗУТ . Освен това плътната част на оградата е изпълнена към съществуващия в съседство път , за да се осигури безопасност от диви животни. Неправилно е разпоредено премахване за оградата за сметка на жалбоподателката, след като извършителят на строежа е неизвестен. Искането към съда е за отмяна на атакуваната заповед с присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. И. В. и от своята майка Б. В. , които поддържат жалбата на изложените в нея основания .

Ответната страна – кметът на район „Аспарухово“ при община Варна в придружително писмо към изпратената на съда жалба заявява позиция за нейната допустимост и неоснователност , която правна теза се поддържа и от неговия представител по пълномощие в съдебното производство - гл. юриск. Д. Л. . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по чл. 78 ГПК.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата /л. 26 от делото/, а при проверката за нейната основателност прецени следното:

Безспорен факт е, че Д. В. В. е собственик на ПИ с ид. *** по КККР на Варна.

Във връзка с подаден сигнал от С. Н. Й. и И. Н. Й. за незаконно строителство на ограда , обслужваща ПИ с ид. *** по КККР на Варна /л.1-2 от преписката/ на 11.09. 2025 г. Траяна [населено място] и П. П-П. – главни инспектори при отдел „Контрол на строителството ” при район „Аспарухово“-Варна, са извършили проверка , чиито резултати са отразени в констативен акт № 10. Жалбоподателката не е уведомена за проверка и не е присъствала на същата. Било е установено е , че за ПИ с ид. ***, собственост на В. , няма влязъл в сила ПУП. Съседни имоти на същия са ПИ с ид. 10135.5545. 1627 по КККР на Варна – частна собственост с начин на ползване - ниско застрояване и ПИ с ид. *** с начин на трайно ползване – друг поземлен имот за движение и транспорт. При огледа е констатирана ограда, обслужваща имота на жалбоподателката изцяло с плътна част, изпълнена от бетонни блокчета с височина около 2.00 м. и дължина около 60 м. , която ограда излиза от границите на имота на В. и попада частично в съседните поземлени имоти с ид. *** и ***. Констатирано е също ,че няма представени разрешение за строеж и конструктивно становище за оградата. Според контролните органи оградата – строеж VІ категория , не попада в хипотезата на чл.151 от ЗУТ , тъй като няма действащ ПУП-ПРЗ за имота на В.. Посочва се също , че оградата е изпълнена преди 03.05.2000 г. и не е търпим строеж по смисъла на §16 и § 127 от ЗУТ, тъй като не била декларирана от собствениците. В акта е вписано, че има действащ ПУП-ПУР на с.о. „Прибой“ , одобрен с решение № 273-6 по протокол № 6/28.03.2012г. на ОбС -Варна. Протоколът обективира и извлечения от КАИС, КП от 1988 г. , ОУП на [населено място] , извадка от ПУП-ПУР на с.о. „Прибой“ , заснемания при огледа /л. 84-92 от преписката/.

Констативният акт е бил връчен на 06.10.2025г. на майката на жалбоподателката Б. В. , упълномощена от Д.В с приложено към адм.преписка пълномощно.

На 13.10.2025г. жалбоподателката чрез Б. В. е депозирала писмено възражение срещу акта / л. 93/ , в което твърди , че случаят касае частноправен спор за граници . Изрично в това възражение се твърди, че оградата й със съседа И. Й. В. е подновявала през 2016 г. , понеже старата ограда е паднала.

С последваща молба от 17.10.2026г. В. чрез своя пълномощник е представила и писмена декларация на Д. И. С. за съгласие на последната Д. В. В. да изпълни ограда между парцели №1625 и №1909 в м/ст „Прибой / л. 98-103 от преписката/.

На 25.11.2025г кметът на район“ Аспарухово“ – Варна , възприемайки описаните в констативния акт факти за време на реализиране на строежа и за отсъствие на издадено разрешение за строеж, е разпоредил премахване на същия заради незаконния му характер , понеже оградата е изпълнена и в съседни имоти , без съгласие на собствениците и поради неспазване на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ. Ответникът е преценил , че процесният строеж не е търпим , след като е изпълнен преди 03.05.2000г., защото не е бил деклариран и не е урегулиран . Писменото възражение на В. е било обсъдено в мотивите на заповедта , като е било оставено без уважение. На основание чл. 225, ал.2 , т.2 , чл.225а и чл. 223, ал.1 т.8 от ЗУТ ответникът е разпоредил премахване на незаконен строеж „масивна плътна ограда“ изградена откъм ПИ с ид. *** и *** за нуждите на ПИ с ид. *** с административни адреси [населено място] , с.о. „Прибой“ /л. 109-113/.

Съгласно заповед № 4152/28.11.2023г. кметът на община Варна на основание §1,т.3 от ЗУТ е овластил районните кметове с правомощия по чл. 223, ал.1 ,т.1-10 от ЗУТ за строежи от ІV, V и VІ категория /л.114/.

Няма спор между страните , че за процесната ограда няма издадено строително разрешение.

Има одобрен с решение №273-6/28.03.2021г. от ОбС Варна ПУП-ПРЗ на с.о. „Прибой“-Варна ,който е влязъл в сила за процесната територия / л. 129-163 от делото/.

Няма приет нормативен акт от ОбС Варна по чл. 48, ал.2 от ЗУТ – л. 65 от делото.

Според удостоверение от 15.01.20206 г на гл. архитект на район „ Аспарухово“ – Варна за ПИ с ид. *** по КККР на [населено място] няма одобрен ПУП-ПРЗ , а за същата територия има действащ ПУП- ПУР , одобрен с решение № 273-6/28.03.2012г. на ОбС Варна / л. 40 от делото/.

Съдът проведе разпит на свидетелката Е. П. Г. /л.78-79/ - собственик от 1970 г. на имот №1617 и живееща постоянно в него от около 20 години , а преди това само през летните месеци, която твърди , че познава жалбоподателката от 2003-2004 г. Г. посочва, че Д. В. е закупила имота от англичанин , който го е придобил от Н. М.. Н. е изградил оградата през 1986г. , като първо е построил нея , а после къщата. Оградата, която Н. е направил към пътя, е стабилна ограда , висока 1.80-2.00 метра , изпълнена от бетон с керемиди отгоре. Към единия съсед оградата на имота на Н. е само телена ограда, а към другия - с бетонова основа. Н. е направил ограда откъм улицата и към черният път без изход. Според свидетелката Н. М. е имал имота от около 1983-1984 година. Също така посочва, че Н. е купил имота през 1986 г., а от 1988 г. е започнал да строи. Нейният мъж е бил приятел на Н. и му е пазел строителните материали. Свидетелката твърди ,че оградата , която Н. е изградил към улицата, е същата , която съществува и към момента. Тя е стабилна ограда, без ремонти по нея , а към новия съсед на имот № 1627 оградата в момента е със същия циментов постамент отпреди , но заради израснали храсти и дървета е паднала телената й част и Д. В. я е „сменила“. Този ремонт Д. В. е направила преди около 10 години. Оградата към новия съсед на имот № 1627 е с височина 1.50-1.60 метра. , като върху бетоновата основа има тел. След предявяване на свидетелката на скицата от СГКК-Варна ,находяща се на л. 7 гръб от адм. преписка, Г. уточнява, че оградата с бетонова основа и телена мрежа, за която говори, е оградата между имоти №1909 и №2614, а на границата между имоти №1909 и №2363 има само телена ограда.

Жалбоподателката представи нот. акт от 08.12.2044г., според който тя е закупила от „А. мениджмънт“ ЕООД , представлявано от британския гражданин А. Д. , „място , цялото с площ от 1000 кв.м. по документ за собственост , а по скица -810 кв.м., находящо се в [населено място], общ. Варна , местност “Прибой“ /л.46-47 от делото/, , както и сграда със застроена площ от 72 кв.м. Нейният праводател е придобил собствеността от А. А. Х./ л. 45 от делото/, на която по силата на разрешение за строеж № 14/09.06.1988г. на специалист при отдел „Архитектура и благоустройство “ при РНС „Аспарухово“-Варна е разрешено да построи сезонна постройка в м. „Пясъчна крепост“ със застроена квадратура от 35 кв.м. /л. 381/.

Според заключението на единичната допълнителна СТЕ / л. 340-356 от делото/ "е възможно" съществуващата ограда между ПИ с ид. 10135,5549.1909 и ПИ с ид. ***. както и оградата между ПИ с ид. *** и ПИ с ид. *** да е построена през 1986 година . Това становище се базира на извършен оглед на място на 16.05.2026г. , анализ на технологията на изпълнението и вложените материали в процесния строеж, както и отчитайки действителното състояние към настоящия момент. При огледа е констатирано, че по границите на имота на В. към ПИ *** и към ПИ *** (улица) ограждането е с оградни блокчета, неизмазани . Оградата е изцяло завършена по цялото си протежение . Няма следи от по-късни надзиждання или преустройства, но самата В. заявява в писменото си възражение срещу акта ,че е подновявала оградата към съсединя имот № 1627 през 2016 г. . Процесната ограда представлява масивна плътна ограда от сгурбетонни блокчета върху основа от бетон и оградата е покрита с керемиди тип „Марица ”, онагледено в снимки /приложение №1/. По външен вид тази ограда е характерна за строителството от 70-те и 80-те години. Самите строителни материали не могат да докажат точната година на изграждане, но състоянието на оградата към момента на огледа потвърждава, че е строена през 1986г. Оградите от сгурбетонни (шлакови) блокчета са били много разпространени в България през 70-те, 80-те и началото на 90-те години. Тези блокчета имат пореста структура - по повърхността им се виждат дребни кухини и зърна от сгурия или шлака и са хигроскопични. За покритие на зида на оградата са използвани керемиди тип « Марица» , което заключение според пояснения на експерта в съд. заседание се гради въз основа на установените парчета от такива керемиди на земята в близост до оградата . Нивото на вътрешния двор на имота на В. е значително по- ниско от нивото на прилежащ терен . За процесната територия има ПУП-ПУР на с.о. „Прибой”, одобрен с решение №273-6 по протокол №6/28.03.2012г. на ОбС Варна, ПНИ на с.о. „Прибой”, одобрен със заповед №РД-1-7706/412 от 25.11.2003г. на областния управител на област Варна и кадастрален план, одобрен със заповед Г- 11/1988г. на кмета на община Варна.

Според заключението на комплексната СТЕ /л. 357-378 от делото/ за процесната територия е действал КП от 1988г. за м. „М. чешма“ с нанесени актуализации . За ПИ с ид. 10135,55493 1627 по кад. карта не е генериран имот в КП от 1988 г. и представлява улица. ПИ 1909 по КП от 1988 г. е с проектен имот и попълнен в източната част на имот 1925 . Съществува идентичност между югозападната кадастрална граница на ПИ 1909 по помощния кадастрален план и югозападната кадастрална граница на ПИ 1909 по КП от 1988г. (приложение №1). Югозападната кадастрална граница на ПИ 1909 по ПКП съвпада с югозападната кадастрална граница на имота по ПНИ , която в средата си е изместена в посока югозапад с отклонение достигащо до 0,62м. спрямо кадастралната граница на ПИ 1909 по КП от 1988г. с нанесени актуализации (приложение №2.1). Изградената на място масивна ограда е в отклонение спрямо общата кадастрална граница между ПИ *** и ПИ *** , достигащо до 2,35м. в посока югозапад (приложение №2.2). Изградената на място масивна ограда е в отклонение спрямо общата кадастрална граница на имота на В. с ПИ *** , достигащо до 1,74м. /приложение №2.2/. Строежът — масивна ограда, не съвпада с югозападната кадастрална граница на ПИ 1909 по КП, с югозападната граница на ПИ 1909 по ПКП, идентична с югозападната граница на ПИ 1909 по ПНИ, идентична с югозападната граница на ПИ *** по действащата кад. карта на Варна (приложение №2.2). Изградената на място масивна ограда по границата между имота на жалбоподателката и ПИ №1627 е стъпаловидна - приложение №3 и №4. При заснемане на най-висока част на терена между ПИ с ид. *** и *** по-ниският прилежащ терен в е имота на жалбоподателката. Според поясненията, дадени в съд. заседание, денивелацията е 0.76 м. Вещото лице – инж. К., посочва, че в инженерното платно на КП от 1988 г., съхранявано в район „Аспарухово“ – Варна, югозападната ограда на ПИ №1909 е отразена с геодезически знак за полумасивна ограда, а не за масивна ограда. Полумасивна ограда е оградата от бетонни колове и мрежа , а масивна е оградата , изпълнена само от бетонни блокчета. При огледа инж. К. е установил съществуването на подпорна стена – в най-северната част на границата между имот №1909 и №1627 , както и че няма отразяване на тази подпорна стена в КП от 1988 г. Максималната височина на оградата над прилежащия терен е 3,16м., определен в северната част на масивната ограда от страната на ПИ с ид. ***,което е в отклонение спрямо чл.48, ал.5 от ЗУТ. Височината на оградата към улицата е 2,10м. - приложение №3 и №4, което е в отклонение от чл. 48, (1) и (7) от ЗУТ. За територията на процесните имоти има влязъл в сила ПУП-ПУР на с.о. „Прибой“, район „Аспарухово“, [населено място] ,приет с решение № 273-6 по протокол № 6 от 28.03.2012г. на ОбС-Варна. Изградената на място масивна ограда попада в трасето на проектна улица по ПУП-ПУР, като отклонението в посока юг спрямо регулационната граница е 3,39м., а отклонението спрямо кадастралната граница е 1,74м. (приложение №5).

Разпечатката съдържа 28 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cdcb4b75-7fb0-484e-aa92-594636f8f745