Решение № 20769 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20769 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110104776 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Н. Д. срещу ******“ ********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г., сключен между страните по делото, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Д. Н. Д. по Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г. да заплаща застрахователна премия по застраховка „*********** в размер на 744, 12 лв., и на клаузата за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 725,29 лв. по Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*****7654/11.07.2016 г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 5300 лв. срещу задължението да я върне при ГПР от 42,01 % и лихвен процент на кредита – 27,02 %. В договора е предвидено заплащането на застрахователна премия в размер на 744,12 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 725,29 лв. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 9960,76 лв. Поддържа, че процесният договор е недействителен поради противоречие с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ,т.

7 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Заявява, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – за шрифт.

Договорът не е съставен по ясен и разбираем начин. Не ставало ясно по какъв начин е формирана всяка месечна вноска. Поддържа, че е налице оскъпяване на кредита, поради което ГПР надхвърля допуснатия от закона максимален праг. В процесния договор липсвал посочен лихвен процент на ден. В случая липсвал погасителен план, както и ясно разписана методика на формиране на ГПР. При определяне на ГПР не е включен разходът за застрахователна премия, нито допълнителната такса „Ангажимент“. Твърди, че клаузата, предвиждаща прогласяване нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Д. Н. Д. по Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г., не е индивидуално договорена.

Застраховката била изначално инкорпорирана в договорното правоотношение. Сочи, че застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, като същата е следвало да 1 бъде включена в ГПР. Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.

Оспорва като нищожна и клаузата „еднократна такса за оценка на риска“ представляваща скрито възнаграждение по договора. Поддържа, че задължение на ответното дружество е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за това на икономически по-слабата страна. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим като предявен срещу ненадлежна страна. Поддържа, че вземането по Договор за потребителски кредит № *****7654/11.07.2016 г. било прехвърлено на „***** ******** чрез договор за цесия от 29.10.2021 г. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че процесният договор е действителен и отговаря на изискванията в ЗПК. Сочи, че в чл. 11.2 от договора е посочен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Поддържа, че ГПР отразява общите разходи по кредита. Ответникът нямал задължение да посочи как е изчислен ГПР. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че посоченият ГПР в договора не отговаря на действително прилагания. Оспорва, че таксата за застрахователна премия и таксата за оценка на риска е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Ищецът изрично е поискал при сключване на договора за кредит допълнителната услуга – застраховка. Оспорва таксата за оценка на риска да е свързана с управлението на кредита. Моли за прекратяване на делото, евентуално – за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, вкл. клаузи за заплащане на застрахователна премия по застраховка „*********** и за заплащане на еднократна такса за оценка на риска, че клаузите противоречат на закона или го заобикалят, както и на добрите нрави. В тежест на ответника е да установи обстоятелствата, от които произтичат възраженията му, вкл. че вземанията по договора са прехвърлени на трето за делото лице, че сочените като неравноправни клаузи на договора за кредит са индивидуално уговорени / т.е. не са били предварително изготвени от ответника или дори да са били, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието й/.

Следва да се посочи, че правилно ищецът е насочил исковата си претенция против настоящия ответник, който макар и да бе представил доказателства за прехвърляне на вземанията по договора за кредит на трето за делото лице, е пасивно легитимиран да отговаря по иска. С доклада по делото в тежест на ответника е разпределено да установи прехвърляне на вземанията като му е указано, че не сочи доказателства за сключен с „***** ******** договор за цесия от 29.10.2021 г., и по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК недоказаните факти следва да се считат за неосъществени в обективната действителност. За пълнота следва да се посочи, че с договора за цесия цесионерът не става страна в договорното правоотношение, нито е носител на задълженията по същото, независимо, че придобива вземането с всичките му предимства и с всичките недостатъци, затова и длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента (настоящ ответник). Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника от правото на възражение за нищожност. Следователно цедентът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от ищеца установителен иск за прогласяване нищожността на договора, евентуално на конкретено посочени с исковата молба договорни клаузи по договора. (решение №127 от 30.07.2018 г. по т.д.1103/2017 г. на 2ро ТО на ВКС).

Страните не спорят, че по между им е сключен договор за потребителски кредит №*****7654/11.07.2016 г. Видно от същия ответното дружество се е задължило да 2 предостави на ищеца сумата 5300,00 лева за общо ползване, като е уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора средствата се предоставят на потребителя по открита при ответника банкова сметка, при посочен размер на застрахователна премия „****** ***** - 744,12 лева и общ размер на кредита - 6769,41 лева. В чл. 19 от договора е упоменато, че сключването на договора не е обусловено от сключването на застраховка, а съобразно чл. 7.2.2 в случай, че такъв все пак е сключен, частта от средствата, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора за сметка на потребителя в полза на съответния застраховател. Като доказателство по делото е прието копие на застрахователно удостоверение за сключена групова застраховка с предмет всички вноски по договора и срок на застраховката - срока на кредита. Ищецът се е съгласил да заплати и еднократна такса за оценка на риска в размер на 725,29 лева. Годишният лихвен процент е посочен в размер на 27,09%, а годишният процент на разходите е 42,01 %, общата сума дължима от потребителя е 9960,76 лева, платима на 36 погасителни вноски всяка в размер на 276,68 лева всяка, с падежна първата погасителна вноска - 15.08.2016 г. и падеж на последната – 15.07.2019 г.

В случая се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ето защо договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съдът приема, че сключеният между страните по делото договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция - договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Сред посочените в закона реквизити на договора за кредит от основополагащо значение е годишният процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, чрез който се предоставя информация на кредитополучателя за размера на всички разходи по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.

Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да се изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В чл. 10 от процесната сделка, както и в част III, т. 2 от **** отбелязано единствено стойностният израз на ГПР – 42,01 % и общата дължима сума по кредита – 9960,76 лева, без да може да се направи извод какви елементи включва последният, не става ясно дали са включени застрахователните 3 премии по сключената застраховка „***** и еднократната такса за оценка на риска. Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите, наведени с отговора на исковата молба, че императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява да бъде посочена единствено стойността на ГПР. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителят при избор на финансов продукт и да му се позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.