Решение № 10391 от 26.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10391 гр. /.../, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110100136 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 537/04.01.2022 г., подадена от името на /.../ АД, ЕИК /.../ против /.../ ООД, ЕИК /..../, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1/ иск, предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено, че /.../ ООД, ЕИК /..../ дължи в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 13 070,60 BGN /тринадесет хиляди и седемдесет лева и 60 стотинки/, представляваща закупени, доставени, но незаплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които стоки са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г., с доставчик /.../ АД и получател /.../ ООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 29.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 55912/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав; 2/ иск за осъждането на /.../ ООД, ЕИК /..../ да заплати в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане; 3/ иск за осъждането на /.../ ООД, ЕИК /..../ да заплати в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата 1 представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../.

С определение № 3433/08.02.2022 г., постановено по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е разделил производството по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е отделил предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на /.../ ООД, ЕИК /..../ да заплати в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../, изпратил е по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на /.../ ООД, ЕИК /..../ да заплати в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../ и е прекратил производството по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на /.../ ООД, ЕИК /..../ да заплати в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 28 299,68 лева, представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 7491,16 лева, представляваща лихва за забава за периода 28.03.2020 г. – 03.01.2022 г., върху главницата представляваща остатък от дължима сума по Споразумение от 12.02.2020 г., сключено между /.../ АД, ЕИК /.../ и /.../ ООД, ЕИК /..../.

Определение № 3433/08.02.2022 г., постановено по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е влязло в законна сила на 22.03.2022 г., като 2 производството по гр.д. № 136/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е останало висящо по предявения по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за признаване за установено, че /.../ ООД, ЕИК /..../ дължи в полза на /.../ АД, ЕИК /.../ сумата от 13 070,60 лева /тринадесет хиляди и седемдесет лева и 60 стотинки/, представляваща закупени, доставени, но незаплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които стоки са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г., с доставчик /.../ АД и получател /.../ ООД, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 29.09.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 55912/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 60775/28.09.2021 г. ищецът „/.../“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „/.../“ ООД за сумата от 13 070, 60 лв., представляваща цена на закупени и доставени, но неизплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. с доставчик „/.../“ АД и получател „/.../“ ООД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане. На 29.09.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 03.12.2021 г. Исковата молба е подадена на 04.01.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – при съобразяване на разпоредбите на чл. 60, ал. 3 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК и обстоятелството, че 03.01.2022 г. е бил неприсъствен ден/.

В исковата си молба ищецът твърди, че е в трайни търговски отношения с ответното дружество, по силата на които доставял на последното строителни материали, като конкретните договорки между страните се осъществявали в устна форма. Сочи, че по поръчка на ответника доставил на последния строителни материали, посочени в издадени от ищеца фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. на обща стойност 13 070, 60 лв. с ДДС, която сума не била заплатена от ответната страна както при получаване на стоките, така и в тридневен срок от съставяне на фактурите.

Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 13 070, 60 лв., представляваща цена на закупени и доставени, но 3 неизплатени в уговорения срок стоки /строителни материали/, за които са издадени фактури № № 959041336 от 24.10.2019 г., 959041337 от 24.10.2019 г. и 419022078 от 24.10.2019 г. с доставчик „/.../“ АД и получател „/.../“ ООД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, както и към настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.07.2022 г. от името на ответното дружество, чрез адвокат Ч., е изложено становище по предявения иск, като се оспорва извършването на твърдяната в исковата молба доставка на стоки и материали, както и предаването на същите във владение на ответното дружество.

Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, съдът намира следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за предаване на стоката и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните в производството са налице трайни търговски отношения, с предмет сключени договори за покупко- продажба и доставка на стоки-строителни материали.

4

Правното действие на твърдените в исковата молба договори за търговска продажба попадат под приложното поле на ТЗ, тъй като се твърди договорното правоотношение да е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ - арг. чл. 318, ал. 1, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал.

1 ТЗ. По това материално търговско правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаните в процесните фактури и кредитно известие стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника - да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите, предмет на договора - арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за продажба, изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация - да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и настъпване на изискуемостта на вземането.