Решение № 191 от 25.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000224 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по жалба от 2.02.2024 г. на заявителя К. Р. К. срещу решението от 19.01.2024 г. по т.д. № 2325/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-25 състав, в частта, с която е потвърден отказ № 20231204123040/5.12.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20231204123040 в частта относно заличаването като съдружник на заявителя.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че налагането на запор върху дружествените дялове ограничава възможността съдружника да прекрати членственото си правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на постановките на ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК, тъй като в случая не се касаело за прехвърляне на дружествени дялове, а за поемане на дяловете от останалия съдружник вследствие на напускане от другия съдружник. Сочи се, че в подобна хипотеза забраната на съдружник да напусне дружеството водела до ограничаване на неговите политически и граждански права. Твърди се и, че правата на кредитора били защитени, тъй като запорът върху дружествените дялове се трансформирал в запор върху вземането на съдружника по чл. 125, ал. 3 ТЗ, което следвало и от чл. 517, ал. 3 ГПК.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата и отговора намира за установено следното:

1

Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Р. К. с жалба от 11.12.2023 г. срещу отказ № 20231204123040/5.12.2023 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20231204123040, с което е поискано заличаване на заявителя като съдружник и управител на „Нова енергия ВК“ ООД с ЕИК – 204242056.

От служебно извършената от въззивния съд справка в електронния Търговски регистър се установява, че дружеството „Нова енергия ВК“ ООД е регистрирано на 13.09.2016 г. с капитал 100 лв. и съдружници К. Р. К. и В. З. при равно дялово участие – при дялове с номинал по 50 лв. за всеки, като същите са вписани и за съуправители при представителство – заедно и поотделно.

Към процесното заявление от 4.12.2023 г., подадено от упълномощен от управителя К. К. адвокат е приложено уведомление от 28.04.2023 г., с което К. К. е заявил желанието си да прекрати участието си като съдружник в дружеството на осн. чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и да бъде освободен като управител. В уведомлението е удостоверено саморъчно, че е получено на 28.04.2023 г. от другия управител – В. З..

За да постанови атакувания отказ от 5.12.2023 г. длъжностното лице по регистрацията е приело, че са вписани запори върху дяловете на съдружника К. К. и това препятствало разпоредителните действия на съдружника с дела му, което обхваща и забраната да се въздейства върху членственото правоотношение, вкл. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като с това може да се измести момента за определяне на стойността на дружествения дял и да се ощетят интересите на кредитора. Прието е, че не е представено решение на ОС за освобождаване на заявителя като управител, а той не можел едностранно да прекрати мандатното си правоотношение.

В обжалваното решение от 19.01.2024 г. СГС е приел, че отказът е незаконосъобразен в частта относно заличаването на заявителя като управител. В частта относно заличаването му като съдружник е прието, че отказът е законосъобразен, позовавайки се на постановките на т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/.

В конкретния случай е поискано заличаване на вписването на един от съдружниците в 2 посоченото дружество поради едностранно прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, обективирано в представеното към заявлението предизвестие. От съдържанието на последното се установява изтичането на 3-месечния срок, предвиден в чл. 125, ал. 2 ТЗ, доколкото в него е удостоверено получаването му от другия управител на 28.04.2023 г. срещу подпис, от която дата до датата на подаване на заявлението /4.12.2023 г./ са изминали повече от 3 месеца. Същевременно се установява, че върху дяловете на същия съдружник са налице предходно вписани на 11.01.2017 г., 12.05.2017 г. и 25.01.2019 г. запори, наложен по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК от кредитори на съдружника.

Спорният въпрос по делото е дали при така наложените запори може да се впише заличаването на съдружника, спрямо когото е осъществено основанието по чл. 125, ал. 2 ТЗ за прекратяване на членството. Известно е на настоящия съдебен състав, че по този въпрос в практиката на съдилищата в цялата страна се застъпват противоречиви становища: 1) че след налагането на запора длъжникът не би могъл валидно да напусне дружеството с предизвестие, а дружеството не би могло да изключи съдружника, тъй като в противен случай би се осуетила възможността взискателят да се удовлетвори от стойността на запорираните дялове[1]; 2) че запорът не препятства нито едностранното напускане на дружеството, нито изключването на съдружника[2], и 3) че запорът препятства напускането по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, но не и изключването му по реда на чл. 126 ТЗ[3]. Извън предмета на настоящото дело са останалите прекратителни основания спрямо членството в ООД, а в негов предмет е само основанието по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Настоящият въззивен състав в свои решения[4] вече е изразявал становище по този въпрос, като е приемал, че запорът препятства възможността съдружникът да упражни правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Липсват основания за промяна на тази позиция.

Запорът на дружествени дялове в ООД лишава длъжника от правото да се разпорежда с дяловете си или с произтичащите от тях вземания, а на дружеството – да извършва имуществени престации към съдружника във връзка с членственото правоотношение /чл.

451 ГПК/. Извършването на подобни действия е непротивопоставимо на взискателя – същите са относително недействителни /чл. 452, ал. 1 ГПК/. Едностранното прекратяване на членството от съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е форма на доброволно разпореждане с дружествения дял, подобна по последици на доброволното прехвърляне на дружествен дял. Като такова то е непротивопоставимо на кредитора, в чиято полза е наложен запорът.

Евентуалното вписване на заличаването на съдружника обаче ще има действие спрямо трети лица предвид разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, което би било несъвместимо с правата на обезпечения кредитор. Поради това постановките на т. 7 от ТР № 1/31.05.2023 г. на ВКС – ОСТК са съответно приложими и към хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ и към всяка друга форма на доброволно разпореждане с дружествени дялове. Те не са приложими спрямо формите на принудително прекратяване на членственото правоотношение, т.е. такова, което не зависи от волята на съдружника, а от други обстоятелства – напр. изключване и др. Ето защо обжалваният отказ се явява законосъобразен, а изложените в 3 жалбата доводи са ирелевантни към крайния извод.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

[1] така решение от 23.04.2012 г. по т.д. № 26/2012 г. на СГС; решение № 1495/14.08.2012 г. по т.д. № 2583/2012 г. на САС; решение № 200/30.01.2015 г. по т.д. № 271/2015 г. на САС; решение № 979/12.05.2016 г. по т.д. № 2237/2016 г. на САС; решение № 119/13.05.2016 г. по т.д. № 277/2016 г. на АС – Варна; решение № 168/23.06.2016 г. по т.д. № 329/2016 г. на АС – Варна; решение № 356/12.08.2016 г. по т.д. № 519/2016 г. на ОС – Пловдив; решение № 1496/16.07.2018 г. по т.д. № 558/2018 г. на СГС; решение № 1659/7.08.2018 г. по т.д. № 865/2018 г. на СГС; решение № 258/7.11.2018 г. по т.д. № 328/2018 г. на АС – Велико Търново; решение № 159/9.06.2017 г. по т.д. № 24/2017 г. на АС – Пловдив; решение № 166/14.06.2017 г. по т.д. № 296/2017 г. на АС – Пловдив; решение № 332/14.11.2019 г. по т.д. № 634/2019 г. на АС – Пловдив;

[2] така решение № 649/4.08.2016 г. по т.д. № 1093/2016 г. на ОС – Варна; решение № 529/25.07.2017 г. на ОС – Варна; решение № 142/5.10.2017 г. по т.д. № 148/2017 г. на ОС – Плевен; решение № 170/23.10.2018 г. по ч.т.д. № 221/2018 г. на ОС – Велико Търново;

[3] така решение № 450/4.09.2017 г. по т.д. № 378/2017 г. на ОС – Пловдив; решение № 280/2.12.2016 г. по т.д. № 667/2016 г. на АС – Варна;

[4] вж. решение № 1247/18.05.2018 г. по т.д. № 2015/2018 г.; решение № 342/7.02.2020 г. по т.д. № 447/2020 г. на САС; решение № 11520/13.07.2020 г. по т.д. № 1979/2020 г. на САС; решение № 792/21.12.2023 г. по т.д. № 1021/2023 г. на САС, и др.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.01.2024 г. по т.д. № 2325/2023 г. на Софийския градски съд, VІ-25 състав, в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4