Определение № 105 от 12.01.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100502028 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.274,ал.1,т.2 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 36606/03.10.2023г. на БРС, предявена от адв. Николай Валентинов Русинов от БАК като процесуален представител на Д. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул. *** No** *, срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ N o 9654/ 20.09.2023г., постановено по ч. гр.д № 4799/2013 по описа на PC-Бургас, с което е върнато като просрочено подаденото от Д. М.

И. възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед № 3661/ 15.07.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 4799/2013г. по описа на РСБургас.В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като с неприемането му съдът е лишил от защита длъжника И. срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение.Твърди се, че неправилно районният съд приел, че заедно с поканата за доброволно изпълнение на длъжника И. била връчена и Заповедта за незабавно изпълнение, тъй като в печатният текст на изготвената от ЧСИ покана за доброволно изпълнение не се съобщавало,че се връчва или изпраща Заповед за изпълнение, а извод за изплащане на заповедта за изпълнение не следвал от изписването в поканата на текста:“… Ви се изпраща и подлежащият на изпълнение акт.. “.Твърди, че поканата за доброволно изпълнение се изготвя по образец (в законоустановена форма) - Приложение №21 към чл. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 22.02.2ООВг. за утвърждаване на образците, свързани с връчването по ГПК и в този смисъл следва да се посочи, че във всяка покана за доброволно изпълнение се съдържа изречение, че заедно с нея - като приложение се изпраща и заповедта за изпълнение/в този смисъл било определение № 1897 от 19.09.2016 по гр.д.№1486/2016г, Vти състав БОС./Отразяването от връчителя в разписката за връчване:че заедно с поканата за доброволно изпълнение се връчва и Заповед за изпълнение и изпълнителен лист,било дописано, освен това съкращението „ЗИ“ не означавало, че се връчва Заповедта за незабавно изпълнение, тъй като съкращението следвало да е „ЗНИ“.Излага правни съображения и доводи, както и сочи практика на съдилища и на ВКС за това,че срокът за подаване на възражението по чл.414 ГПК започва да тече от връчването на заповедта за изпълнение,а не от връчването на поканата за доброволно изпълнение.Моли отмяна на обжалваното разпореждане на БРС.

По делото е постъпил отговор по частната жалба, предявен от кредитора „Банка 1

ДСК“ ЕАД чрез главен юрисконсулт Сияна Димитрова, в който заявява становище и са развити доводи за неоснователност на частната жалба.Твърди се, че Д. И. вече се е възползвала от защитата по чл.423 ГПК, като по подаденото от нея възражение е било образувано ч.гр.д. № 1581/2021 по описа на ОС- Бургас,по което с определение № 1667/10.11.2021г. е било оставено без разглеждане възражението на Д. И. по чл.423 ГПК;соченото определение е влязло в сила, като е било потвърдено с определение № 47/28.01.2022г. по ч.гр.д.№ 16/2022г. на Апелативен съд-Бургас. Излага съображения относно връчване с поканата за доброволно изпълнение и на заповедта за изпълнение; намира за неотносими към казуса цитираните от частния жалбоподел в жалбата му съдебни актове.Представя доказателства за прехвърляне на вземането с договор за цесия от 08.11.2018г.на „Макроадванс“ АД.

По делото е постъпил писмен отговор по частната жалба, отговорът подаден от „Макроадванс“ АД-кредитор-цесионер по вземането,в който заявява становище за неоснователност на жалбата по съображения за изтичане още през 2013г. на преклузивния срок за възражение по чл.414 ГПК;изтъкват се доводи и за това, че соченото обстоятелство е било установено и в производство по чл.423 ГПк, приключило с влязъл в сила съдебен акт на Апелативен съд-Бургас, с което възражението по чл.423 ГПК е било оставено без разглеждане.Представя доказателства.

Бургаският Окръжен съд намира частната жалба за допустима като предявена от процесуално-легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в предвидения за това законов срок.

За да се произнесе по съществото на спора, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС-Бургас е подадено възражение по чл.414 ГПК от длъжника Д. М. И. срещу Заповед № 3661 от 15.07.2013г. за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по в ч.гр.д. № 5782/2013г. на БРС /унищожено/.

От запазените крайни актове,приложени към възражението на И. по чл.414 ГПК,по което е образувано ч.гр.д.№ 4799/2023г. на БРС, се установява, че в полза на заявителя “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК: 121830616, е била издадена Заповед № 3661/15.07.2013г. за изпълнение по чл.417 ГПК срещу Д. М. И., ЕГН : ********** и К. Х. И., ЕГН: **********, които в качеството си на солидарни длъжници са осъдени да заплатят парични задължения, подробно изброени в същата заповед и представляващи просрочена главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 07.05.2008г., допълнителни споразумения към договора от 10.12.2009г. и 14.02.2011г. и общи условия към договора; неплатена редовна лихва за периода от 07.12.2010г. до 11.07.2013г; неплатена санкционираща лихва за периода от 30.04.2012г. до 11.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 12.07.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

БРС е изискал писмени доказателства, съдържащи се по изп. д. № 20138050401487 на ЧСИ Станимира Николова с рег. № 805 и район на действие БОС , относно връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника,респ.- относно датата на връчване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5782/2013г. на БРС.Възоснова на изпратеното копие от покана за доброволно изпълнение и разписка за връчването й, удостоверено с подписа на връчителя Х.П., БРС е направил извода,че на 10.09.2013г. на длъжника Д. И. са връчени “тази ПДИ + ИЛ + ЗИ”

/ръкописно вписано в разписката от връчителя/, поради което и съобразно действалата към момента на осъщественото връчване разпоредба на чл. 414 ГПК (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) длъжникът е следвало да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в 2-седмичен срок от връчването й,без срокът да може да бъде продължаван,поради което БРС е констатирал, че срокът за подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК е изтекъл на 24.09.2013 г. В обжалваното определение първоинстанционният съд е коментирал оплакванията на длъжника за липса на връчване на препис от заповедта, което е приравнил на довод за ненадлежно връчване,относим към 2 производството по реда на чл. 423 ГПК.С оглед представените доказателства за развило се пред БОС производство по чл.423 ГПК,което е приключило с влязло в сила определение за оставяне без разглеждане възражението на И. по чл.423 ГПК ,БРС е счел възражението по чл.414 ГПК за процесуално недопустимо и е остави същото без разглеждане с обжалваното пред настоящия съд разпореждане.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви на РС-Бургас.

В отговор на изложените в частната жалба оплаквания следва да се изтъкне следното:

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за това, че на същият не е била връчена заповедта за изпълнение. Видно от поканата за доброволно изпълнение, след изписване на сметката, по която следва да се внесат дължимите суми от длъжника , е изписано: „ приложено, изпращаме Ви препис от подлежащия на принудително изпълнение акт“. Отделно от това ,при връчването на длъжника И. връчителят ръкописно е отбелязал в разписката за връчване на ПДИ от 10.09.2013г., че е връчил „тази ПДИ+ИЛ+ЗИ“, което означава, че на длъжника са връчени покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист и заповед за изпълнение.Както безпротиворечиво се приема в съдебната практика и следва от процесуалната норма, удостовереното от връчителя в разписката има характер на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като е издадена от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма. Затова разписката за връчването представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила и при оспорването му в тежест на длъжника е да установи неистиността на удостоверените факти. Както е констатирано от районния съд и следва да се отбележи от настоящата инстанция,длъжникът дори не заявява доказателства,чрез които да докаже твърдението си,че заповедта за изпълнение не му е била връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение. При това положение категорично и безспорно следва да се приеме,че заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника на посочената в разписката дата 10.09.2013г. Изложеното в частната жалба твърдение- че абревиатурата на заповедта за изпълнение следвало да е „ЗНИ“, тъй като в случая се връчвала „заповед за незабавно изпълнение“ , не намира нормативна опора.Това е така, тъй като в самия образец на Заповед по чл.417 ГПК по НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, Заповедта по чл.417 ГПК се именува „Заповед за изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 ГПК“. Видно от приложение №21 на покана за доброволно изпълнение по Наредба № 7/ от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжата,свързани с връчването по ГПК, поканата за доброволно изпълнение се връчва заедно с „…приложени заповед за изпълнение“-т.е. инициалната абревиатура /съкращение/ на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е „ЗИ“/заповед за изпълнение/.

В случая е необходимо да се отбележи това, че видно от приложените съдебни актове по в.ч.гр.д.№ 1581/2021г. по описа на БОС, определението по което е потвърдено с определение № 47/28.01.2022г. по в.ч.гр.д.№ 16/2022г. по описа на Апелативен съдБургас,по инициатива на длъжника И. се е развило съдебно производство по чл.423,ал.1 ГПК , в което съдът е оставил без разглеждане възражението й по чл.423 ГПК,което И. отново е обосновала със същите оплаквания, а именно:за невръчване на Заповедта за изпълнение заедно с поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело.Защитата на длъжника,който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради това, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно , е предвидена именно с разпоредбата на чл.423,ал.1,т.1 ГПК,каквото производство безспорно се е развило преди настоящето,както правилно е констатирано от районният съд.

3

С оглед на изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на образуваното пред него производство и постановеното в този смисъл разпореждане следва да се потвърди изцяло.Подадената срещу него частна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ No 9654/ 20.09.2023г., постановено по ч. гр.д № 4799/2013 по описа на PC-Бургас, с което е върнато като просрочено подаденото от Д. М.

И. възражение по чл. 414 от ГПК срещу Заповед № 3661/ 15.07.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 4799/2013г. по описа на РСБургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4