Решение № 2511 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2511 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110213017 по описа за 2024 година Производството е по чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от З. И. Т. срещу Наказателно постановление № 332829/2018 г. от 28.03.2018 г. издадено от Е.И.К. - Заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателят З. Т. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ (отм.) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от /НРУПОГТТСО/.

С жалбата от З. И. Т. се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла давност за административнонаказателно преследване. За атакуваното НП се твърди, че било връчено за първи път на жалбоподателя Т. на 05.09.2024 г. като част от покана за доброволно изпълнение по ИД № ********* по описа на ЧСИ А.П. (рег. № ,,***'').

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят З. Т. не се явява, като същата се представлява от адв. Н.Б. – САК, с пълномощно по делото, който пледира за отмяна на оспореното НП като незаконосъобразно на основанията посочени в жалбата. Претендира присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваема страна – Заместник – кмет на Столична община, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и 1 становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2018 г. в гр. София актосъставителят Е.Р.К., заемаща длъжността контрольор към „Център за градска мобилност“ /ЦГМ/, при изпълнение на служебните си задължения, при проверка в трамвай № 7 с инвентарен № 2310, установила че около 09.00 ч. жалбоподателят З. Т. пътува в трамвая като на спирка бул. „Гоце Делчев“ в посока НДК, Т. била без редовен превозен документ и отказала да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

В тази връзка и Е.К. съставила против жалбоподателят З. Т. акт за установяване на административно нарушение

/АУАН/

№

0000332829/10.03.2018 г. за нарушение на разпоредбите на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО (отм.). Въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя З. Т. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 332829/2018 г. 28.03.2018 г. от Заместник-кмет на Столична община, с което на Т. била наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Наказателното постановление не било връчено на жалбоподателя, тъй като не бил открит на посочения в АУАН и НП адрес, въпреки това било преминато към процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, и върху наказателното постановление било отбелязано от неназован юрисконсулт, че е връчено и влязло в сила. След това събирането на глобата било възложено на ЧСИ А.П. рег. № ,,***'', който образувал изпълнително дело № ********* по описа на същия за 2020 година.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за изяснена въз основа приобщените по надлежния процесуален ред (чл. 283 НПК) и съдържащи се в административнонаказателната преписка писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че подхода за връчване на наказателните постановления предприет от Столична община подлежи търпи критика по следните съображения:

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице – санкционираното физическо лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, тъй като действително наказателното постановление не е било връчено на жалбоподателя З. Т.. Върху НП е направено отбелязване от неназован юрисконсулт (без да е посочено точно къде е назначен същият, както са неясни и имената на лицето подписало се като юрисконсулт, което е пречка за идентификацията на това лице), че НП е било връчено на 05.09.2018 година. По същият начин, неидентифициран юрисконсулт отбелязал и че НП е влязло в сила на 15.09.2018 година. АНО не 2 ангажира каквито и да е доказателства подкрепящи тезата, че е осъществена процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Дори напротив, в административнонаказателната преписка не се съдържа каквото и да е доказателство, изобщо да е правен опит да е потърсено лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира. Няма данни да са били полагани каквито и да е усилия от страна на наказващият орган, да бъде посетен адресът на жалбоподателя на (поне) две или повече различни дати, отдалечени достатъчно във времето, като една от тях да бъде в неприсъствен (почивен) ден, и в различни часове от деня, като поне един от тях да е във време, в което е възможно да се предположи, че лицето ще бъде открито на известния адрес. За да се връчи НП по посочения в чл. 58, ал. 2 ЗАНН ред следва да са налице кумулативно следните предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да има нов адрес, който да не е известен. Съгласно трайно наложилата се съдебна практика, изразът „не е намерен“ не следва да се тълкува, като еднократно ненамиране. На следващо място следва да се отбележи, че не са налице данни преди да се направи отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, да са предприети всички (или каквито и да е) действия по проверка за наличието на регистриран друг адрес на нарушителя, различен от посочения. По административнонаказателната преписка не са налични доказателства за извършена справка за адресна регистрация на жалбоподателя Т.. С оглед изложеното следва да се приеме, че нито една от двете предпоставка за приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е изпълнена. За пълнота е необходимо и да се обърне внимание на обстоятелството и че самото отбелязване за връчване по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е лишено от всякаква легитимност. Отбелязването е извършено от неназован (липсва име) юрисконсулт в Столична община, като не са и представени доказателства, за оправомощаване на лицето да извършва функциите на наказващ орган, а това е и другото изискване на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, според което отбелязването за връчване по този ред се извършва от наказващия орган.

С оглед фактите по делото, следва правният извод, че към момента на образуване на производството по делото пред СРС, респективно към момента на произнасянето на съда с настоящето решение, е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване, регламентиран в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. АНО не е ангажирал никакви доказателства в защита на подхода си да пристъпи към процедурата визирана в чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Липсват доказателства относно правени каквито и да е опити, след първия, да се връчи наказателното постановление или да провери дали санкционираното лице З. Т. живее на посочения от него адрес. Поради липсата на каквито и да е доказателства в тази насока е неясно как АНО (в случая неназованият твърдян юрисконсулт) е преценил, че жалбоподателя е сменил адреса си и новият му адрес не е известен. При изчисляването на относителната и абсолютна давност следва да бъде приложена редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, актуална към момента на извършване (според АНО) на административното нарушение - 10.03.2018 г. Съгласно тази редакция, в сила и към дата на постановяване на настоящото решение, се предвижда 3 тригодишен давностен срок за погасяване на наказателното (в случая административнонаказателно преследване) при наказания, по-леки от „лишаване от свобода“ за срок над една година. В настоящия случай е налице именно визираната хипотеза, доколкото в ЗАНН са предвидени по-леки от наказанието лишаване от свобода административни наказания, като в случая административното наказание е „глоба“.

Нормата на чл. 81, ал. 3 НК постановява, че независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тоест в настоящия случай абсолютната давност за административно наказателно преследване е изтекла на 12.09.2022 г. (10.09.2022 г. е неприсъствен ден – събота), или преди образуване на производството по настоящето дело, респективно преди постановяването на настоящия съдебен акт.

С оглед на това е налице правопогасяващо основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, без съдът да дължи изследване и произнасяне по въпросите, касаещи материалната му и процесуалноправна законосъобразност, а производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. По делото е представено пълномощно, по силата на което адв. Н.Б. от САК е представлявал жалбоподателката в настоящото производство, приложен е списък със сторени разноски, както и фактура, според която сумата от 360 лв. с вкл. ДДС е платена от З. Т. на адв. Б. в брой. Поради пасивността на въззиваемата страна и липса на мотивирано становище относно размера на разноските, същата сума за адвокатски хонорар следва да бъде възвърната на жалбоподателя в пълен размер и да бъде възложена в тежест на наказващия орган, като Столична община бъде осъдена да заплати посочената сума, т.е нейната равностойност в евро, а именно – 184.07 /сто осемдесет и четири евро и седем евроцента/ евро с вкл. ДДС на жалбоподателя З. И. Т..

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 332829/2018 г. от 28.03.2018 г. издадено от Е.И.К. - Заместник-кмет на Столична община, с което на З. И. Т. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ (отм.) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от /НРУПОГТТСО/.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД № 13017/2024 г. по описа на СРС, НО 103 състав.

4

ОСЪЖДА Столична община да заплати на З. И. Т., ЕГН ********** сумата от 184,07 /сто осемдесет и четири евро и седем евроцента/ евро с вкл.

ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София-град в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5