Определение № 8149 от 26.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50927/2025
- Вид
- Определение № 8149
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 64 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8149 гр. София, 26.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражд. дело № 20251110150927 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано въз основа на определение № 1846/09.10.2025 г., с което производството по гр. д. № 1405/2024 г. по описа на РС – Р. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Образувано е по искова молба (уточнена с молба с вх. № 10769/12.11.2024 г.) на З. И.
И. срещу „Е. мрежи З.“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 210,31 евро (евровата равностойност на 4 323 лв.), представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.04.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 11.11.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.
№ С160003-091-0000245/29.09.2016 г. на ТД на НАП – гр. В., вписано в СВ – гр. Р., е собственик на 62 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 3 786 кв. м., с адрес: гр. Б., м. „.“, както и на построената в него сграда за енергопроизводство с идентификатор ***, с площ 5 кв. м., представляваща трансформатор, включващ уредби Ср.Н, уредби НН и трансформатори, а така също и на външно ел. захранване от трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели HH 0.4 kV и 4 бр. главни електромерни табла.
Посочва, че електрическото съоръжение е въведено в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009 г., от който момент нататък се ползва от ответника, като трети лица са захранвани с електрическа енергия от този енергиен обект, за което заплащат на ответника цената за използване и пренасяне на електрическа енергия. Излага, че не се намира в договорно отношение с дружеството във връзка с ползването на съоръжението, както и че самият той не ползва услугите по доставка на електрическа енергия. Счита, че ответното дружество ползва без основание, включително през исковия период, собствените на ищеца енергийни съоръжения и по този начин го лишава от тяхното ползване и от облагите от тях, изразяващи се в приходите от цената, която ищецът би получил, ако между страните имаше сключен договор съгласно чл. 117, ал. 8 ЗЕ, респ. ответникът се обогатява със спестяването на разходи за заплащането на тази цена. Излага, че цената следва да се определи съгласно Методика за определяне на цените на предоставения достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целта на преобразуване и пренос на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на газ на ДКЕВР. По тези съображения моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи за нередовност на исковата молба. Оспорва правото на собственост на ищеца върху енергийните съоръжения, представляващи оборудване на трафопост, кабелни линии средно напрежение, кабелни линии ниско напрежение и главни електромерни табла. В тази връзка излага, че те са изградени от „Брит.-български център за регионално развитие“ ООД с оглед присъединяването към електроразпределителната мрежа на жилищна сграда, находяща се в имот № 09126 в м. „.“ в землището на гр. Б., въз основа на сключен между това дружество и ответника Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа № 35082-63/11.10.2007 г. по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на обекти на производители и потребители на ел. енергия /отм./. Посочва, че на основание чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6 и чл. 16 от договора присъединяваното лице „Брит.-български център за регионално развитие“ ООД е било длъжно да прехвърли в собственост на електроразпределителното дружество процесните съоръжения на база взаимно признати разходи. Изтъква, че освен това съгласно чл. 12 от договора ответникът има право да ползва безвъзмездно изградените съоръжения за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност. Счита, че процесните енергийни съоръжения са специфични вещи с особено функционално предназначение – енергийни обекти, които са част от общата електроразпределителна мрежа на гр. Б., поради което са извън свободния търговски и граждански оборот и техен собственик може да бъде единствено дружеството, притежаващо лицензия за разпределение на ел. енергия. Твърди, че въпреки това в нарушение на нормативната уредба и договора „Брит.-български център за регионално развитие“ ООД е прехвърлило в полза на „Маунтин Вю Ленд“ ООД правото на собственост върху изградения в недвижим имот № 019126 трафопост по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том 4, рег. № 3973, дело № 696/2009 г. по описа на нотариус Сашка Витанова, с рег. № 489 на НК, но подчертава, че предмет на сключения договор за покупко-продажба е единствено процесният трафопост, т. е. сградата на трафопоста (доколкото по аргумент от дефиницията на площадков енергиен обект по § 1, т. 41 ДР ЗЕ трафопостът представлява съвкупност от сграда и оборудване), но без описаното от ищеца външно ел. захранване – кабели и главни електромерни табла, които представляват отделни енергийни съоръжения по смисъла на ЗЕ (§ 1, т. 21 ДР на ЗЕ), и без оборудването на трафопоста. Излага, че впоследствие с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016 г. на ТД на НАП – гр. В., издадено по изп. д. № 3150018169/2015 г. с длъжник „Маунтин Вю Ленд“ ООД и вписано в СВ – гр. Р., на ищеца е възложена собствеността върху описаните в исковата молба енергийни съоръжения, но без главните електромерни табла, които изобщо не са били обект на публичната продан.
Въпреки това оспорва правото на собственост на ищеца, като изтъква, че той не е присъединявано лице, нито производител на електрическа енергия, нито оператор на преносна или разпределителна мрежа, нито собственик на енергиен обект по § 4 ПЗР на ЗЕ, поради което не може да придобие собствеността върху енергийните съоръжения. На следващо място, сочи, че доколкото се касае за деривативно придобивно основание, ищецът не е придобил собствеността върху външното ел. захранване и оборудването на трафопоста, защото те не са били част от патримониума на длъжника, респ. постановлението за възлагане изобщо не би могло да има вещно-прехвърлително действие в тази част.
Развива съображения, че собствеността върху изграденото по договор за присъединяване преминава върху разпределителното предприятие с изграждането на съоръженията и приемането на изработеното, респ. с включването му в електроразпределителната мрежа, освен в хипотезите, когато е необходимо прехвърлянето на вещни права и учредяването на сервитути. Поради това твърди, че електропроводът средно напрежение е станал собственост на ответника от момента на неговото изграждане и включване под напрежение, т.е. през 2009 г. По отношение на трафопоста посочва, че за него в полза на електроразпределителното дружество не е било учредено предварително право на строеж от собственика на поземлен имот с идентификатор ***, но между ищеца и ответника е сключен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на сервитутни права по чл. 64 ЗЕ № 157, том 2, рег. № 3131, дело № 309/2017 г. на нотариус Мила Коновска, с рег. № 553 в НК, с който трафопостът ведно с трайно монтираните в него уредба Ср.Н и уредба НН е прехвърлен на ответното дружество и са учредени от ищеца 2 сервитутни права за трафопоста и частта от кабелното трасе, попадащо в поземления имот.
По отношение на трансформатора изтъква, че той е движима вещ и може да се демонтира.
Оспорва идентичността на движимите енергийни съоръжения, описани в постановлението за възлагане, с енергийните съоръжения, ползвани от ответника.
Ответникът оспорва възможността ищецът да извлича граждански плодове от процесните вещи, след като те са извадени от свободния търговски и граждански оборот с оглед тяхната специфична функционалност на енергийни обекти, поради което могат да се ползват единствено от ответното дружество. Възразява, че учредяването на сервитутни права от ищеца за трафопоста и кабелите ниско напрежение изключва правото му на наемоподобно обезщетение. Счита, че за да дължи обезщетение за ползването на собствения на ищеца трансформатор, електроразпределителното дружество следва неоснователно да е отказало на ищеца сключването на договор за прехвърляне правото на собственост на съоръжението по арг. от § 4 ПЗР на ЗЕ, а в случая ищецът не е искал сключването на такъв договор. Твърди, че размерът на обезщетението за ползване на чужди енергийни съоръжения следва да се определи съобразно реално извършените разходи по поддръжка на процесните съоръжения, каквито ищецът не доказва да е извършил, а в случая такива са извършвани от ответника. Релевира възражение за изтекла давност, като сочи, че в случая е приложима 3годишната погасителна давност, тъй като методиката предвижда периодично заплащане на цената за ползването на съоръженията. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба. След изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК нередовностите в исковата молба са отстранени, като законът не поставя изискване това да се извърши с поправена искова молба. От друга страна, исковата молба е единство от обстоятелствена част и петитум, поради което посочването на енергийните съоръжения в обстоятелствената част е напълно достатъчно за ясното очертаване на предмета на спора.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск по чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, което в случая предполага ищецът да докаже: че той е собственик на процесните вещи, представляващи енергийни обекти или съоръжения; че вещите се ползват от ответника за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители; че е настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, равняващи се на дължимата цена по приетата от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на валидно основание за имущественото разместване и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните не е сключен договор по чл. 117, ал. 8 ЗЕ за процесните енергийни съоръжения.
По доказателствата:
Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.
Страните са поискали допускането на съдебно-техническа и оценителна експертиза, като поставените от тях задачи са допустими, относими към предмета на доказване и необходими за изясняване на делото, поради което следва да бъдат допуснати.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документи за направени от него разходи по обслужване на процесните съоръжения за исковия период е основателно, тъй като се касае за компонент по т. 3 от методиката, който следва да бъда съобразен от вещото лице. В останалата си част искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, защото по т. 2 и т.