Решение № 4856 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4856 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В.а при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Галя В.а Гражданско дело № 20221100109012 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „П.И.Б.“ АД срещу Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД главни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл.

59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 02.06.2007 г., на основание обществена поръчка, между „Български държавни железници“ ЕАД като лизингополучател и „ARWEX“ AG като лизингодател, бил сключен договор за доставка на вагони, като предаването било удостоверено в протоколи от 11.07., 27.08., 11.10 и 25.10., както и 10 бр. вагони за резервни части. На 10.07.2007 г. „ARWEX“ AG прехвърлило вземанията си по договора на ищеца „П.И.Б.“ АД срещу сумата от 8036000 евро, като за цесията било уведомено „Български държавни железници“ ЕАД, което дружество изготвило окончателен погасителен план и започнало изплащане на дължимите вноски на новия кредитор. След преобразуване на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и отделяне на имущество към „БДЖПътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД вагоните били прехвърлени на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Подписано било споразумение и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД продължило да заплаща вноските към „П.И.Б.“ АД. На 21.03.2013 г. „ARWEX“ AG било заличено от търговския регистър на кантон Цуг, Швейцария, на 27.02.2014 г. било сключено споразумение между Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ 1

ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за заплащане на вноските към „П.И.Б.“ АД. Въпреки споразумението Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД уведомило „П.И.Б.“ АД, че договорът за цесия е нищожен, тъй като вземания по договор за обществена поръчка не можели да бъдат прехвърляни. По търг. дело № 2763/2014 г. на СГС, VІ-9 с-в, при твърдения за нищожност на договора за цесия, Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД осъдил „П.И.Б.“ АД да му заплати сумата от 5523403 евро на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, 29206,10 евро – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 12.04.2014 г. – 30.04.2014 г., разноски по делото в размер 1424255,64 лв., както и 300 лв. – разноски в производство по т.д. № 781/2021 г. ВКС, ІІ ТО. На 16.02.2022 г. ищецът заплатил на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД сума в общ размер 20 840 986,41 лева, която двете ответни дружества разделили помежду си по 11195000 лв.

Ищецът твърди, че с действията си „Български държавни железници“ ЕАД, с променено наименование Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, чрез неговите изпълнителен директор, членове на СД и на комитета за: провеждане на обществената поръчка, както и чрез действията по спиране на плащанията, отправяне на претенции за връщане на вече платените суми, завеждане на иск и постепенно навеждане в хода на процеса на възражения, основани на собственото недобросъвестно поведение на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, да е причинило на „П.И.Б.“ АД вреди в общ размер 20 840 986,41 лв., както и вреди в размер на 4285682 евро – неплатени 46 вноски х 93617 евро по погасителен план, като последните ще бъдат претендирани в отделно исково производство.

В уточнителна молба от 12.06.2023 г. ищецът посочва фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба като действия от страна на ответниците, определени като противоправно поведение и обобщава да се касае за поредица от противоправни действия по провеждане на процедурата по обществена поръчка, сключването на нищожен договор за обществена поръчка, получаване „в собственост“ и експлоатиране на вагоните, изготвяне на нов обобщен погасителен план, в който ищецът е посочен като кредитор, като по този начин са създали впечатления у ищеца за валидно възникнали задължения по договора. Конкретизира, че от получената сума от 20 840 986,41 лв. Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД е превело на „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД сума в размер на 11195000 лв. и задържало сума в размер на 9645986,41 лв. Тези незаконосъобразни действия са извършени от лица, на които „БДЖ“ ЕАД, съответно Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и „БДЖ – пътнически превози“ са възложили 2 работа.

По изложените съображения ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят солидарно, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 1042049,32 лв., частично от 20840986,41 лв.., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, както и на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер законната лихва - 55286,51 лв., частично от 1105730,11 лв. върху главницата от 20840,41 лв., дължима за периода 16.02.2022 г. – 24.08.2022 г.

При условията на евентуалност твърдят „БДЖ“ ЕАД да е получило и да ползва вагоните по договора за обществена поръчка, обявен за нищожен, като на 24.05.2011 г. Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД („ХБДЖ“ ЕАД) е прехвърлило вагоните на своето дъщерно дружество „Български държавни железници – пътнически превози“ ЕООД. Твърди се ищецът да се е обеднил със сумата от 20840986,41 лв., която заплатил на „ХБДЖ“ ЕАД на 16.02.2022 г., а двамата ответника да са се обогатили със сумата, която не са заплатили на ищеца. Допълнително се твърди Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД да са се обогатили с ползите от използването на вагоните в периода от датата на придобиването им до прехвърлянето им на „Български държавни железници – пътнически превози“ ЕООД. След тази дата Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД се е обогатил неоснователно с ползите от своята инвестиция в „Български държавни железници – пътнически превози“ ЕООД, чиято стойност е увеличена със стойността на вагоните и с ползите, които дъщерното дружество извлича от ползването им. Ищецът претендира евентуално солидарно осъждане на ответниците да му заплатят, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1 042049,32 лв. – частично от 20840986,41 лв. с която ответниците са се обогатили неоснователно в резултат на плащане от страна на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната главница, както и сумата от 18525,32 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20840986,41 лв., дължимо за периода 23.06.2022 г. – 24.08.2022 г.

В уточнителна молба от 12.06.2023 г. ищецът конкретизира, че не претендира пререшаване на спора между страните по т.д. № 2763/2014 г. на СГС и въззивното и касационно обжалване. При позоваване на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. конкретизира, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от обща група факти, като 3 позоваването на влязлото в сила решение не е във връзка с установените в него права, а във връзка с констатациите за осъществили се факти. Позовава се на т. 3 от Постановлението, че не се изисква причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването.

В отговор на исковата молба ответникът Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД заявява становище за неоснователност на главния иск и недопустимост на евентуалния иск. Посочва, че ищецът се опитва да заобиколи и преодолее действието на влезли в сила съдебни решения. Ответникът е упражнил законово признати права по предявяване на иск и навеждане на възражения за нищожност. Твърди се да липсва яснота кое е лицето, на което ответникът е възложил работа, в резултат на чиито действия ищецът твърди да е претърпял вредата. Възобновявайки обществената поръчка изпълнителният директор е бил убеден в законосъобразността на приетия от него акт и е вярвал, че същият съставлява част от една валидно проведена процедура. Спирането на плащанията от страна на ответника е свързано с интереса на дружеството. Не може да се извлича от факта на евентуално претърпяна вреда аргумент за противоправност в действията на ответника. Договорът за цесия е подписан 8 месеца след сключването на договора за обществена поръчка и ответникът не би могъл да предполага и да има знание за увреждането на ищеца. Оспорва се съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправни и виновни действия на служителите и евентуално претърпяна вреда от ищеца. Евентуална загуба на значителни парични суми е следствие от действията на А., не на ответното дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на евентуалния иск навежда доводи за недопустимост. Ответникът твърди да е платил на ищеца сума в общ размер 6834041 евро, а ищецът да е изплатил обратно сума от 10655827 евро, т.е. 3821786 евро в повече, като към тази сума се включват законна лихва и съдебни разноски. Връщането на сумите със законната лихва и разноските по делата е законна последица от нищожността на договора и не е лишено от правно основание. Ответникът не е увеличил своето имущество, а е възстановил плащания, които не е следвало да прави. Ако някой се е обогатил за сметка на ищеца, това е А., получил плащане по договора за цесия за вземане, което не съществува. Липсва и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност.

В отговор на исковата молба ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ 4

ЕООД заявява становище за недопустимост на исковете, по същество – за неоснователност. Посочва, че исковата молба не съдържа ясни твърдения за противоправност в действията на лица, които да са осъществени по възлагане на ответното дружество. Твърденията за противоправност се навеждат по отношение на ответника Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД. Преминаването на вагоните в собственост на БДЖ ПП и осигуряването на част от средствата за цената им, както и възстановяването на средствата в полза на ХБДЖ след влязло в сила решение не е достатъчно, за да се извлече твърдение за противоправност.

Прави възражение за изтекла давност. По отношение на евентуалния иск посочва, че няма основание за солидарно претендиране на сумите от двамата ответника, доколкото подобна хипотеза не е предвидена в закона и не е договорена. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. и адв. Н., поддържа предявените искове. Ответниците, чрез адв. К., оспорват исковете. Събраните по делото доказателства страните анализират в писмени защити.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото на основание чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.05.2006 г. „Български държавни железници“ ЕАД е взело решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба, на 24.01.2007 г. е взето решение за прекратяване на процедурата при изложени мотиви, че цената според офертата надвишава финансовия ресурс, който възложителят може да осигури.

Срещу решението е подадена жалба от „ARWEX“ AG пред Комисия за защита на конкуренцията.

На 09.05.2007 г. „Български държавни железници“ ЕАД е взело решение за отмяна на решението от 24.01.2007 г. и е уведомило Агенция за обществени поръчки (АОП) за продължаване на договарянето с допуснатия участник „А.“ АД – Швейцария. На 09.05.2007 г. Съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД е взело решение за възлагане на сключването на договор с „А.“ АД, като на 31.05.2007 г. министърът на транспорта разрешил сключването на договора.

На 02.06.2007 г. „ARWEX“ AG и „Български държавни железници“ АД 5 са обективирали съгласие за сключване на договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг при обща цена 10 045 000 евро, платима от лизингополучателя: 20% авансово до 45 дни от сключването на договора, 6,8% договорна лихва, 120 равни месечни погасителни вноски и договорен гратисен период. Договорено е преминаване на собствеността на вагоните от лизингодателя към лизингополучателя в момента на подписване на приемо-предавателен протокол за вагона. В т. 21 е отразено, че след прехвърлянето на собствеността лизингодателят има право да се разпореди с вземането си за цената на всички доставени вагони като го прехвърли на трето лице общо за всички вагони и уведоми лизингополучателя в 3-дневен срок за сключения договор за цесия. Вагоните са последващо индивидуализирани в двустранен протокол, съдържащ нов погасителен план спрямо индивидуализираните по цена и стойност вещи, а предаването е удостоверено в протокол от 11 и 25.10.2007 г.