Разпореждане № 1172 от 13.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1172 гр. Горна Оряховица, 13.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Частно гражданско дело № 20264120100747 по описа за 2026 година установи следното.

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *****, гр. ***** против длъжника П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****.

Заявителят иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неизпълнение на задължение по Договор за потребителски кредит № 40015386335/10.02.2023г. Претендира се за сумите: главница в размер на 1844.11евро - неплатена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 368.07евро - неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.06.2024г. до 04.12.2024г., ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, сумата от 568.08евро за услугата „Фаст“, ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, сумата 929.17евро за услугата „Флекси“ , ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, сумата от 255.65евро такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90дни и мораторна лихва в размер на 586.00евро за периода 21.03.2023г. до 25.02.2026г. Претендират се разноски за внесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна молба, заявителят сочи, че длъжникът П. А. е платила общо 3445.37евро по договора.

Настоящият състав счита, че искането е изцяло неоснователно и следва същото да се отхвърли за всички претендирани вземания и за търсените разноски.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № 40015386335/10.02.2023г., сключен между дружеството и длъжника П. Д. А..

Според договора, „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило заемната сума в размер на 5000.00лева или равностойността му от 2556.46евро, която е следвало да се върне на 36броя месечни погасителни вноски. Всяка вноска следвало да бъде в размер на 243.48лева. Уговорена е лихва в размер на 1

41.00% и ГПР в размер на 48.61%. В договора е посочено, че заемателят са поискал и закупил допълнителни услуги - „Фаст“ на стойност 2000.00лева и „Флекси“ на стойност 3250.00лева. С включването на посочените услуги стойността на месечната вноска ставала 389.32лева, а общата дължима сума по заема – 14015.02лева.

Настоящият състав счита, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.

411, ал. 2, т . 3 от ГПК - искането се основава на неравноправна клауза в договора сключен с П. Д. А. в качеството й на потребител. Посоченият длъжник има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая на А. е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Налице са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 на ЗЗП- за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки на разпоредбата.

На първо място такива уговорки са двете посочени услуги „Фаст“( предоставя право на приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели , без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит) и „Флекси“ ( предоставя право на едностранна промяна на погасителния план на потребителския кредит, при изпълнение на специфични изисквания, според ОУ на договора).

Посочените услуги представляват заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по- голям от петкратния размер на законната лихва. Според §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разхода по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая посочените в договора уговорки нарушават изискванията на ЗПК. Посочените услуги в двата пакета по същността си не представляват каквато и да било услуга. Потребителят не е получил нищо срещу заплатеното възнаграждение, т.е. заобиколена на разпоредбата на закона, което е довело до оскъпяване на кредита, без да има насрещна престация от страна на кредитора. Това може да се установи и по представения погасителен план, в който е посочено, че месечно се дължат конкретни суми за главница и лихва по заема, а също така и вноска за заплащане на тези допълнителни пакети. Записването в две отделни графи на плана не води до друг извод, доколкото от длъжника се иска една обща сума за погасяване на задължението. Именно по тази причина възнаграждението за тези услуги по пакети „Флекси“ и „Фаст“ са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона. Именно по тази причина възнаграждението за 2 тези услуги по пакети „Флекси“ и „Фаст“ са възнаграждения по ДПК, които съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следвало да се включат в ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК изрично указва, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Наред с това не следва да се уважава и искането за присъждане на сумата в размер на 255.65евро, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни за плащане на вноска по договора за кредит, за периода 21.03.2023г. до 25.02.2026г.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.” Посочените суми представляват такова вземане. Отделно от това няма подобна уговорка в сключения между страните договор, а посочената Тарифа не е приложена към материалите по делото. В тази връзка уговорката в раздел „Декларации“ и чл. 17.4. на ОУ към договора е бланкетна и препраща към сочената Тарифа, но няма действителна уговорена стойност на подобна услуга, както и за какви точно действия по събиране на вземането са ангажирани тези разходи. Редно е да се отбележи, че заявителят има право да претендира отделно разноски, които е направил в производството пред съда, като същите следва да му бъдат присъдени, ако са основателни.

В Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съображенията на съда са свързани с това, че договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и дължимата от потребителя обща сума, изчислени при сключването на договора за кредит и е от съществено значение, по- специално доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В решението си СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Предвид изложеното, следва да се приеме, че определеният в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по силата на чл. 23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита - главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. (в този смисъл Определение № 2043/ 21.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 2120/2021г. на Окръжен съд гр. Бургас, Определение № 1971/ 24.04.2025г. по в.ч.гр.д. № 731/ 2025г. на Окръжен съд гр. Варна, Определение № 246/ 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 195/ 2025г. на Окръжен съд гр. Благоевград, Определение № 20197/17.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 10403/ 2025г. на СГС).

В Решение на съда (СЕС) от 30 юни 2022 г. по дело С - 170/21 е прието, че националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши 3 прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора, ако са налице данни за това. В случая заявителят сочи, че А. е изплатила сумата в общ размер на 3445.37евро. При условие , че заемната сума е в размер на 2556.46евро, то следва да се направи извод, че главницата е вече изплатена и на заявителя не се дължат никакви други плащания, вкл. и за направените съдебно – деловодни разноски.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК и чл. 411, ал. 2, т . 3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *****, гр. *****, в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, за следните суми по Договор за потребителски кредит № 40015386335/10.02.2023г.: главница в размер на 1844.11евро неплатена предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 368.07евро неплатено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.06.2024г. до 04.12.2024г., ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, сумата от 568.08евро за услугата „Фаст“, ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, сумата 929.17евро за услугата „Флекси“, ведно със законната лихва от 26.02.2026г. до изплащане на сумата, сумата от 255.65евро такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90дни и мораторна лихва в размер на 586.00евро за периода 21.03.2023г. до 25.02.2026г., както и направените разноски- сумата от 77.37евро държавна такса, сумата от 117.60евро юрисконсултско възнаграждение и за сумата от 51.10евро за подготовка на документи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП и чл.

13, ал. 2 от НЗПП.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от връчване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

Препис от него да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________ 4