Определение № 406 от 03.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Кюстендил, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500226 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. Г. Н. и Х. Г. Н., чрез пълномощника адв. В. З., със съдебен адрес: гр. ***, насочена против определение №575/07.05.2026 г. по гр. д.

№2180/2025 г. на Районен съд – Дупница.

С обжалваното определение районният съд е прекратил на основание чл.129, ал.3 от ГПК образуваното пред него исково производство поради неизпълнени в срок указания за привеждане в редовност на исковата молба и като последица от прекратяването е върнал иницииралата производството искова молба.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателите твърдят, че съдът е следвало служебно да конституира новоустановените съсобственици, вместо да прекратява производството, тъй като е налице интерес от извършване на делбата. Считат, че първоинстанционният съд е подходил с прекомерен формализъм, като е приложил „буквата на закона“. Молят за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна В. Ж. Б., чрез адв. М. З., с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е действал в съответствие с процесуалните правила, като е дал указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, а при неизпълнението им, законосъобразно е прекратил производството.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

1

Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на определението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Производството пред районен съд – Дупница е образувано по искова молба, депозирана от В. Ж. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, чрез упълномощения адв. М. А. З., с посочен съд. адрес: гр. ***, срещу М. Г. Н., ЕГН:**********, с адрес: с. ***, и Х. Г. Н., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***, с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.12.2025г., съдът е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до влизане в сила на решението по гр.д.№1083/2025г. по описа на РС-Дупница, като е приел, че същото е преюдициално по отношение на настоящото дело.

Решение №101 от 27.02.2026г., постановено по гр.д.№1083/2025г. по описа на РС Дупница, е влязло в сила на 30.03.2026г., поради което, с определение, постановено в закрито съдебно заседание на 31.03.2026г., съдът е възобновил производството по делото.

Същевременно, обаче, с оглед постановеното по делото Решение №101 от 27.02.2026г. по гр.д.№1083/2025г. по описа на РС-Дупница е установено, че съсобственици на имота, който се иска да бъде допуснат до делба, освен посочените в исковата молба лица, са и В. К.

Х., ЕГН: **********, и Г.Х. Н., ЕГН: **********.

Новоконстатираното обстоятелство и доколкото всички съсобственици са задължителни другари в иска за делба на съсобствения имот, е мотивирало районният съд да остави исковата молба без движение, като е указал на ищцата В. Б. да отстрани констатираната нередовност, като предяви иска си за делба и срещу посочените съсобственици, както и да посочи какви са квотите на всички съделители в съсобствеността.

Съобщението, ведно с постановеното определение, е връчено на ищцата, чрез пълномощника адв. М. З., на 21.04.2026г. В дадения й срок ищцата не е отстранила нередовностите в исковата молба, поради което същата, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, е върната на подателя, а производството по делото – прекратено.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Съгласно константната съдебна практика, производството по съдебна делба е особено исково производство, чиято цел е прекратяване на съществуваща съсобственост. Всички съсобственици са необходими задължителни другари в това производство, като участието на всеки един от тях е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и за валидността на постановеното решение. Императивната разпоредба на чл. 75, ал. 2 от ЗН предвижда, че делба, извършена без участието на някой от сънаследниците (респ. съсобствениците), е изцяло нищожна. Поради това съдът е длъжен служебно, във всяка фаза на процеса, да следи дали в него участват всички легитимирани страни.

Относно редовността на исковата молба за делба, изискването в нея да са описани имотите, предмет на иска и да се посочени като страни всички съсобственици, според приложените документи за собственост, респективно всички наследници, според представеното удостоверение за наследници /чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/ е налице съдебна практика, която не е противоречива /Определение № 138 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 79/2010 г., I г. о., Решение № 60121 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 161/2021 г., I г. о., Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., Определение № 126 от 14.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3758/2024 г., I г. о. В определение № 172 от 20.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2764/2016 г., II г. о. е посочено, че "в първата фаза на съдебната делба съдът следи служебно дали искът за делба е насочен срещу лицата, за които се твърди, че е налице съсобственост, но не и за това дали те действително са съпритежатели на спорното 2 право. Процесуалната легитимацията на ответниците се определя не от действителното правно положение, което се изяснява в хода на процеса, а от изложените с исковата молба твърдения и приложените доказателства".

Ето защо, безспорно непосочването на всички задължителни другари в исковата молба, представлява нейна нередовност. В този случай съдът е длъжен да приложи процедурата по чл. 129 от ГПК, а именно – да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца да отстрани нередовността.

В случая настоящият въззивен състав счита, че са спазени процесуалните изисквания за привеждане на исковата молба за делба в съответствие с чл. 341 ГПК. Дадените указания от районния съд не са неправилни. Това е така, защото под страх от извършването на нищожна съдебна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, в съдебното производство следва да участват лицата, които са легитимирани като съсобственици според приложените писмени доказателства и твърденията в исковата молба. Кои от тях имат права и в какъв обем се преценява по същество с решението по допускане на делбата, с което приключва първата фаза. Всички съсобственици /в случая сънаследници/ трябва да са страни, защото са необходими задължителни другари. Съдът е задължен да следи за участието на всички легитимирани да участват, според твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства, защото са необходими задължителни другари, а ищецът - да изпълни указанията на съда по конституиране на всички задължителни необходими другари.

Неизпълнението на такива указания има за последица връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК / в този смисъл сравни Определение № 5906 от 17.12.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4419/2025 г., I г. о., ГК/.

Неоснователен е основният довод в частната жалба, че съдът е следвало служебно да конституира пропуснатите съсобственици. В исковия процес, който се ръководи от диспозитивното начало, съдът не разполага с правомощието служебно да конституира страни. Тежестта за посочване на страните в процеса и за отстраняване на нередовностите на исковата молба, е за ищеца. Съдът не може да замества страните в изпълнение на техните процесуални задължения.

В конкретния случай РС – Дупница е действал в пълно съответствие с процесуалния закон. След като е констатирал непълнота в кръга на задължителните другари, съдът е дал ясни указания на ищцовата страна за отстраняване на тази нередовност. При неизпълнение на тези указания в законоустановения срок, единствената законосъобразна последица е тази по чл. 129, ал. 3 от ГПК – връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

Изтъкнатият от жалбоподателите интерес от извършване на делбата е ирелевантен за законосъобразността на обжалвания акт. Макар всеки съделител да има право да иска делба, това право се упражнява в рамките на редовен и допустим исков процес. Желанието на ответниците делбата да продължи не може да санира нередовността на исковата молба, породена от бездействието на ищеца, нито може да задължи съда да разгледа дело, което би довело до постановяване на нищожен съдебен акт.

По изложените съображения, обжалваното определение на РС – Дупница е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 575 от 07.05.2026 г., постановено по гр.дело № 2180/2025 г.од по описа на Районен съд – Дупница.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4