Решение № 101 от 24.03.2023, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Ловеч, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310102097 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.

Постъпила е искова молба от Х. С. Х. от гр. Ловеч, чрез адвокат С. Л., срещу Д. Д.

Т. и П. А. Т., граждани на В., в която се твърди, че ищецът Х. С. Х. е собственик на дворно място в с. Д., с площ от 1700 кв.м, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда, паянтови стопански постройки и други подобрения, съставляващо по регулационния план на село Д. от 1926 г. парцел II – 302 в кв. 9 при граници: от две страни улици, М.В.Д., наследници на Н.Х. и наследници на И. Г. Х.. Посочва се, че имотът е придобит от наследодателя на ищеца – С. Х. С., бивш жител на гр. Ловеч, починал на 04.12.1996 г., акт за смърт № 0019/04.12.1996 г., съставен в с. Д., община Ловеч. След смъртта си, С. С. оставил за свои наследници съпругата си П. Х. С. и сина си Х. С. Х. – единствен жив наследник понастоящем. Имотът бил придобит на основание наследство, отказ от наследство и давностно владение, като бил съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г. на Ловешкия районен съд.

Твърди се, че по силата на наследяване по закон, ищецът към настоящия момент е единствен собственик на описания недвижим имот.

Посочва се, че актуалният статут на имота се установява от издадено удостоверение за идентичност от 03.09.2021 г. на Община Ловеч, съгласно което урегулиран поземлен имот II-302 в кв. 9 по действащия регулационен план на с. Д., одобрен със Заповед № 36/07.02.1926 г., описан в цитирания по-горе Нотариален акт № 162/10.08.1992 г., том III, 1 дело № 1323/1992 г. на ЛРС, е частично идентичен със северните 1700/1710 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., община Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Твърди се, че през месец август ищецът посетил имота си в с. Д. и с голяма изненада установил, че се извършва ремонт на покрива на жилищната сграда в имота, както и че там се намират неизвестни за него лица. Направил проучване и установил, че имотът му е продаден на двама англичани – ответниците още през 2020 г. от неизвестно за него юридическо лице, след което подал жалба в Прокуратурата за извършено престъпление – имотна измама.

Посочва се, че видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том V, рег.№ 557/2020 г. на Нотариус Н.Т., както и от приложената за изповядването на този нотариален акт скица, издадена от СГКК – Ловеч, е допусната грешка от АГКК, по силата на която имотът на ищеца е бил записан като собствен на друго лице – „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД с вписан документ за собственост, който не съответства на местоположението, границите и площта на собствения на ищеца имот. Тази грешка, според ищеца, е станала причина нотариусът да изповяда сделката покупко-продажба, с която на ответниците Д. Д. Т. и П. А. Т. е прехвърлено правото на собственост върху чужд имот, който е собствен на ищеца, а не на продавача по сделката - „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД, което никога не е притежавало правото на собственост върху гореописания недвижим имот и не може да прехвърли права, които не притежава. Уточнява се, че имотът, за който това дружество притежава документ за собственост, отстои на повече от 1 км от процесния имот, като за да сключи сделката от 2020 г., продавачът се е легитимирал като собственик с Нотариален акт № 173, том I, рег.№ 482, дело № 63/2005 г. на Нотариус Н.Т., като няма идентичност между вписания в този нотариален акт недвижим имот и собствения на ищеца имот, който е описан в Нотариален акт № 127, том V, рег.№ 557/2020 г. на Нотариус Н.Т., т.е. в нотариалните актове от 2005 г. и от 2020 г. се твърди, че са описани различни имоти. В този от 2005 г. бил описан поземлен имот пл.№ 365, за който е отреден парцел II в кв. 61 по плана на с. Д. от 1926 г., с площ от 1900 кв.м, който е различен от собствения на ищеца парцел II – 302 в кв. 9, с площ от 1700 кв.м по стария план на селото, като двата имота са и в различни квартали. Идентичност имало единствено между собствения на ищеца имот, описан в нотариалния акт от 1992 г. и процесния имот, което било видно от представеното удостоверение за идентичност, като понастоящем ответниците били във владение на имота.

Посочва се още, че цялото движимо имущество на ищеца, което се е намирало в имота, е изхвърлено навън и е престояло под дъждовете и атмосферните влияния, които са го унищожили и повредили изцяло, като за ищеца не е ясно кой е отключил вратите на собствения му имот и е предал владението върху него на двамата купувачи по сделката.

Въз основа на изложеното, ищецът счита, че има правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 108 от ЗС, който предварително е обезпечил чрез налагане на възбрана върху имота.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. Д. Т.

2 и П. А. Т., че той е собственик на основание наследство, отказ от наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., община Ловеч, област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г., последно изменение на КККР от 21.12.2020 г., адрес на поземления имот: с. Д., ***, с площ от 1710 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 365, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** и

***, заедно с построените в него: двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***, със застроена площ 100 кв.м, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 13 кв.м, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 9 кв.м и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ 70 кв.м, както и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението върху описания имот.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат И. И., назначен за особен представител на ответниците, на основание чл. 48 ал. 2 от ГПК, с който е изразено становище, че предявеният иск е неоснователен. Посочва, че действително доверителите му, чрез своя пълномощник П. С. З., са сключили договор за покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в с. Д., заедно с построените в него жилищна и селскостопански сгради, като при закупуването на имота са заплатили сумата 3000.00 паунда на продавача „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД. Счита, че дружеството – продавач е доказало по безспорен начин правото си на собственост върху имота чрез Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вх.№ 4717 от 25.07.2005 г., акт № 57, том XI, дело № 2217 по описа на Службата по вписванията – Ловеч, като продавачът е владеел имота в продължение на 15 години. Моли, да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалния си представител адвокат Л., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят и направените разноски по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В пледоария по същество процесуалният представител излага съображения, че искът е доказан, тъй като от събраните доказателства се е установило, че поради допусната грешка в записа на кадастралния регистър и неправилно отразяване на собственика, се е стигнало до продажба на чужд имот в полза на ответниците, които обаче не са придобили право на собственост от продавач – несобственик. В писмена защита на процесуалния представител са доразвити съображения за основателност на претенцията, тъй като по делото са доказани всички предпоставки на ревандикационния иск.

Ответниците се представляват от особения си представител адвокат И., който поддържа становището си по отговора и моли да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

3

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на съдебно-техническата експертиза, от данните по приложената преписка № 3332/2021 г. на Районна прокуратура-Ловеч, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

От Удостоверение за наследници изх.№ 3437/19.11.2020 г., издадено от Община Ловеч, е видно, че С. Х. С. е починал на 04.12.1996 г. и оставил за свои наследници по закон: П. Х. С.

/съпруга/, починала на 03.05.2001 г., и ищецът Х. С. Х. /син/.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г. на Ловешки нотариус, наследодателят на ищеца – С. Х. С. е бил признат за собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство върху следния недвижим имот, а именно: дворно място в с. Д., Ловешко, с пространство от 1700 кв.м, с находящите се в него паянтова жилищна сграда, паянтови стопански постройки и други подобрения, съставляващо по регулационния план на селото парцел II – 302 в кв. 9 при граници: от две страни улици, М.В.Д., наследници на Н.Х. и наследници на И. Г. Х..

От приложеното Удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх.№ 7007212-1/03.09.2021 г., издадено от Община Ловеч, се установява, че урегулиран поземлен имот II-302 в кв. 9 по действащия регулационен план на с. Д., община Ловеч, одобрен със Заповед № 36/07.02.1926 г., описан в цитирания по-горе Нотариален акт за собственост № 162/10.08.1992 г., том III, дело № 1323/1992 г. на ЛРС, е частично идентичен със северните 1700/1710 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Д., община Ловеч, одобрени със Заповед РД18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том V, рег.

№ 5295, дело № 557/2020 г. на Нотариус Н.Т., с район на действие РС-Ловеч, се установява, че на 03.12.2020 г., между „Бългериън Дивелъпмънтс“ ООД, от една страна, като продавач, представлявано от пълномощник адв. Н.Ш. от АК-Пловдив, и от друга страна ответниците Д. Д. Т. и П. А. Т., граждани на В., като купувачи, представлявани от пълномощника си П.

С. З.-Ц.а, е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът продава на купувачите следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., община Ловеч, област Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-53/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от: 03.11.2020 г., с административен адрес: с. Д., общ. Ловеч, обл. Ловеч, ***, с площ на поземления имот: 1710 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план: 365, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 100 кв.м, брой етаж: 2, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 13 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 9 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда и Сграда 4 с идентификатор ***, със застроена площ от 70 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: селскостопанска сграда, който имот съгласно предходен акт за собственост е описан както следва: поземлен имот пл. № 365, за който е отреден парцел II в квартал 61 по плана на с. Д., община Ловеч, с неуредени регулационни отношения, с площ от 1900 кв.м, при граници: изток – ПИ пл.№ 364 /парцел III/, кв. 61, юг и север – улици, запад – ПИ пл.№ 366 /парцел I/, заедно с построените в него къща и стопански постройки, общо за сумата от 3000 паунда, която сума е заплатена от купувачите на продавача преди подписване на договора.