Определение № 791 от 10.09.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Разград, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 811/11.08.2025г. по гр.д. № 816/2025г. по описа на РС Разград, с което съдът в производство по чл.83,ал.2 от ГПК е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради това, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението на страната за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски. Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на С. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното: Частният жалбоподател Т. С. е предявил искова молба за против ответника “Кредисимо“ЕАД за връщане на получената от него без основание сума от 661.62лв. Ищецът е депозирал молба вх.№4729/15.05.25г. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като е приложил декларация за семейно и материално положение и ицотно състояние. С разпореждане № 1561/16.05.2025г. съдът е оставил молбата без движение, като е дал указание на ищеца да представи доказателства за размера на получаваните от него доходи, като го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

Ищецът не е изпълнил указанията на съда, а е заявил,че представената от него декларация е достатъчна да установи размера на доходите му от трудово възнаграждение С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, няма 1 задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл.

83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса.

В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица. Приел е, че съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата. В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС. Този съд, както и районния също счита, че получаваната месечна работна заплата е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса.На въззивния съд е служебно известно, че ищецът е завел и други граждански дела, по които е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод, предвид съотношението на реализирания месечен доход и дължимата по размер държавна такса, още повече, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно. В този смисъл определението на районния съд е законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради което окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 811/11.08.2025г. по гр.дело № 816/2025г. на РС Разград, постановено по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 791 гр. Разград, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20253300500429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр.с чл.83,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. С. С. срещу определение № 811/11.08.2025г. по гр.д. № 816/2025г. по описа на РС Разград, с което съдът в производство по чл.83,ал.2 от ГПК е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото.

В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради това, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства, имащи значение за изпълнение на задължението на страната за внасяне на такса, както и че ищецът е завел още няколко граждански дела, по които дължи такси и разноски. Отправя се молба за отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлена молбата на С. за освобождаване от такси и разноски в производството по делото.

За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд съобрази следното: Частният жалбоподател Т. С. е предявил искова молба за против ответника “Кредисимо“ЕАД за връщане на получената от него без основание сума от 661.62лв. Ищецът е депозирал молба вх.№4729/15.05.25г. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като е приложил декларация за семейно и материално положение и ицотно състояние. С разпореждане № 1561/16.05.2025г. съдът е оставил молбата без движение, като е дал указание на ищеца да представи доказателства за размера на получаваните от него доходи, като го е предупредил за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

Ищецът не е изпълнил указанията на съда, а е заявил,че представената от него декларация е достатъчна да установи размера на доходите му от трудово възнаграждение С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса, като е приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, няма 1 задължения към други лица, реализира трудов доход около МРЗ за страната, поради което не може да се направи извод за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК.

При така установените данни настоящият състав приема от правна страна следното:

Съгласно постоянната практика на ВКС /определение № 289 от 10.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1264/2015 г., II т. о. и цитираните в него съдебни определения/ в производството по чл.

83, ал. 2 ГПК имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация или с представяне на доказателства в тази насока. Ако такива доказателства по делото не са представени, а в декларацията по чл. 83 ал. 2 ГПК и останалите съдебни книжа се съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване от държавна такса.

В настоящия случай районният съд е преценил, че освен представената декларация, ищецът следва да представи доказателства за получаваните от него доходи. Т.е. съдът е приел за установени останалите декларирани обстоятелства – че ищецът не е женен, няма деца, няма други доходи от извънтрудова дейност, не притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, вещи със значителна стойност, влогове в банки, няма вземания от трети лица. Приел е, че съпоставена с получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение в размер 950лв., дължимата държавна такса от 50лв. не изисква особено затруднение за внасяне. Ищецът няма задължения за издръжка към други лица. Няма данни по делото, от които да се приеме, че същият има други финансови задължения. Същият е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здраве /не са представени доказателства в тази насока/, от което може да се направи извод, че същият е в състояние да реализира месечен доход в размер поне на една минимална работна заплата. В частната жалба е цитирана съдебна практика, но не са изложени конкретни твърдения по настоящото дело, които да бъдат анализирани и относони към посочените определения на ВКС. Този съд, както и районния също счита, че получаваната месечна работна заплата е достатъчна за изпълнение на задължението за внасяне на определената държавна такса.На въззивния съд е служебно известно, че ищецът е завел и други граждански дела, по които е задължен за внасяне на ДТ в размер 50лв. Този факт не променя горния извод, предвид съотношението на реализирания месечен доход и дължимата по размер държавна такса, още повече, че таксите по всяко дело са дължими еднократно и не едновременно. В този смисъл определението на районния съд е законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради което окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на Т. С. С. срещу определение № 811/11.08.2025г. по гр.дело № 816/2025г. на РС Разград, постановено по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.

2

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3