Решение № 61 от 10.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1804/2024
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 10.01.2025
- Състав
- Нели Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 100, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 5, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 625 и сл. · Търговски закон
- чл. 628, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 630 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100901804 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Г.“ ЕООД. Молителят твърди, че има установени трайни търговски отношения с длъжника „М С.“ ЕООД по неформален договор за покупко-продажба и доставка на стоки.
Посочва, че в изпълнение на този договор, е извършил доставка на стоки, за което е издадена фактура № 3000000016/01.06.2023 г. на стойност от 80 427.36 лв., която сума е следвало да бъде платена на датата на издаване на фактурата. Ответникът е платил частично задължението си по тази фактура на 02.02.2024 г., като след така извършеното плащане остава дължима сума от 62447.79 лева. Поддържа, че липсата на изпълнение в цялост от страна на длъжника на задължението му по договора за доставка на стоки обосновава извод, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка, поради което на основание чл.
608, ал. 3 от ТЗ се намира в състояние на неплатежоспособност. Моли Съда да открие производство по несъстоятелност на „М С.“ ЕООД и да го обяви в несъстоятелност.
Длъжникът „М С.“ ЕООД не взема становище по молбата на кредитора и събраните в производството доказателства, като не се възползва и от дадената от съда възможност да представи приложенията по чл. 628, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на кредитора и прецени 1 събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „М С.“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 10.04.2019 г., като му е предоставен ЕИК *******. В търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ са обявени годишните финансови отчети на дружеството за периода от 2019 до 2023 г. вкл.
От изготвената служебно справка в Имотния регистър „ИКАР“, е видно, че за периода от 01.01.1991 г. до 23.10.2024 г. по отношение на длъжника няма извършени вписвания, отбелязвания или заличавания.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в централна база на АИС-КАТ към 28.10.2024 г. няма данни за регистрирани моторни превозни средства на името на длъжника.
Видно от представената, с писмо на Българска народна банка от 12.11.2024 г., справка за банковите и платежни сметки на длъжника, към 08.11.2024 г. длъжникът е титуляр единствено на набирателна сметка, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД. Откритата в „Юробанк България“ АД на 11.07.2019 г. разплащателна банкова сметка на длъжника е закрита на 13.02.2020 г.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверен препис от годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, подадена от молителя за 2023 г. и удостоверение по чл. 191 от ДОПК.
За установяване на вземанията си срещу длъжника, кредиторът представя фактура № 3000000016/01.06.2023 г., издадена от доставчика „Г.“ ЕООД на получателя М С.“ ЕООД, за стоки по опис на стойност 80427.36 лева с ДДС.
От заключението на вещото лице Д. Г. по приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, което заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено, се установява следното:
Длъжникът не е осигурил достъп на вещото лице до счетоводството си, поради което вещото лице е изготвило заключение по поставените задачи, въз основа на събраните по делото доказателства публично достъпните в ТРРЮЛНЦ обявени документи и установените при извършената служебна проверка в ТД на НАП по партидата на ответното дружество справки и документи /подробно описани в заключението/.
2
Дружеството „М С.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС, на основание чл.
100, ал. 1 ЗДДС, на 05.06.2019 г., като е дерегистирано на 20.06.2024 г.
Основната търговска дейност на дружеството е била в сферата на търговията - код по икономическа дейност 4636 – търговия на едро със захар, захарни и шоколадови изделия.
Видно от обявения в ТРРЮЛНЦ съкратен ГФО за 2023 г. на дружеството, към 31.12.2023 г. сумата на активите на дружеството е в размер на 721 000 лева,, в това число 1000 лева дълготрайни активи и 720 000 лева краткотрайни активи. Поради липсата на достъп до счетоводството на ответника и обстоятелството, че в съкратения финансов отчет е посочена единствено стойността на тези активи, вещото лице не може да направи пълен анализ на структурата на активите. Пасивите на дружеството към 31.12.2023 г. са в размер на 597 000 лева. От подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. е видно, че за финансовата 2023 г. дружеството е декларирало положителен финансов резултат от 18001.59 лева.
Липсата на оказано съдействие от страна на длъжника е пречка да бъде дадена стойност на активите и пасивите за следващия финансов период /01.01.2024 г. -30.11.2024 г./, поради което вещото лице прави изчисленията си за този период, приемайки показателите по ГФО към 31.12.2023 г.
Възприемайки данните по обявения ГФО за 2023 г., вещото лице може да изчисли единствено коефициентът на обща ликвидност, който съобразно вписаните в този ГФО данни е 1.2060 към 31.12.2023 г. и към 30.11.2024 г. За тези периоди изчисления от вещото лице коефициент на финансова автономност е под препоръчителните норми, което показва, че дружеството е неплатежоспособно и изпитва затруднения да посреща задълженията си.
Изчисленият коефициент на задлъжнялост показва, че за целия период зависимостта на дружеството от външни източници е голяма и се нуждае от привлечен капитал да покрива задълженията си.
От извършената проверка в НАП, вещото лице установява наличието на публични задължения на длъжника, които към 25.11.2024 г. са на стойност от общо 2475618.74 лева. 75 % от тези задължения са формирани в резултат на издадени ревизионни актове за периода от 2021 2024 г. Последното извършено плащане е от 22.12.2023 г. в размер на 845.79 лева, като с тази сума са погасени осигурителни задължения и данък върху доходите от трудови правоотношения.
3
Предвид липсата на предоставен достъп до счетоводството на ответника, вещото лице не може да каже дали има осчетоводени задължения към други кредитори, съответно дали такива задължения към други кредитори съществуват и дали тези задължения са надлежно отразени в счетоводството.
Задължението по представената от кредитора фактура от 01.06.2023 г. е надлежно отразено и декларирано пред НАП в дневниците - покупки на ответното дружество за данъчния период м. 06.2023 г.
Вещото лице прави алтернативни изчисления на коефициента на обща ликвидност за процесния период, като към отразените в ГФО за 2023 г. задължения добавя и установените при проверката в НАП публични задължения. Изчислен по този начин коефициентът на обща ликвидност към 31.07.2024 г. става 0.3863 лева, а към 25.11.2024 г. – 0.2908.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ.
В случая от събраните по делото доказателства се установи наличието на изискуемо вземане на кредитора спрямо длъжника, породено от търговска сделка – неформален договор за продажба на стоки, съгласно който ищецът извършва доставки на стоки на ответника. От установеното от вещото лице обстоятелство, че ответникът е декларирал задълженията си по представената от кредитора фактура, може да се направи извод, че кредиторът доказва изпълнение на поетото с този договор задължение да достави стоките, за 4 които е издадена процесната фактура. Ответникът не е представил никакви доказателства, сумата по така издадената фактура да е платена.
Предвид обстоятелството, че във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредитора не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл.
630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точния размер на вземанията по договора не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в полза на кредитора изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника. Ето защо в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуемо парично вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му да погасява задълженията си.
С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото състояние на длъжника се използват различни икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, 5 краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съдът намира, че следва да вземе предвид алтернативно изчисления от вещото лице коефициент на обща ликвидност, доколкото при изчисляването му са взети предвид и установените от вещото лице публични задължения. Този коефициент към 31.07.2024 г. е под препоръчителните стойности /0.3863/, което поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите му от този момент. Длъжникът не е представил доказателства, че влошаването на икономическите му показатели към този момент е временно състояние, което може да бъде преодоляно, а извод за обективна възможност на длъжника да излезе от състоянието на текуща неплатежоспособност, в което е изпаднал, не може да бъде направен, както от заключението на съдебно-икономическата експертиза, така и от процесуалното поведение на ответника. Ответникът не е изпълнил изрично възложеното му от Съда процесуално задължение да представи по делото годишните си финансови отчети и инвентаризационния описи за процесния период, както и не е предоставил достъп до счетоводството си на вещото лице, с което свое поведение сам е създал пречки да се анализират тези документи и счетоводните записвания при изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, която да установи реалното му финансово-икономическото му състояние към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи дали този търговец притежава към тази дата краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл.