Решение № 1210 от 28.04.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Т. при участието на секретаря Х. И. като разгледа докладваното от С. Т. Гражданско дело № 20213110103631 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Е. А., с ЕГН ********** и адрес гр*, чрез пълномощника му адв. Д.Ж.К. – АК ***срещу С. П. Л., с ЕГН ********** и адрес гр.***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следният недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със Заповед № ***г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № ***г. на Началника на СГКК-***, с административен адрес: гр.***, площта ***кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор:***, номер по предходен план:***, съседи на имота: имоти с идентификатор №№ ***

С определение от 06.07.2021г. е приет за съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл.108 ЗС от С. П. Л. срещу А. Е. А. за приемане за установено в отношенията между страните, че С. П. Л. е собственик на процесния имоти и осъждане ответникът по насрещния иск да му предаде владението върху имота.

В исковата молба и уточняващата я молба се твърди, че ищецът на ***г. е придобил собствеността върху имот с идентификатор № ***чрез договор за покупко-продажба, извършен в изискуемата от закона форма.

Към момента на покупката, а и към датата на предявяване на иска между имота с 1 ид. № ***и процесния имот с ид.№ ***нямало ограда. В двата имота имало изоставени стари лозови насаждения, салкъми и една слива в имот № ***. Ищецът твърди, че от м.

***г. е започнал сам да осъществява владение върху процесния имот – изкоренил изоставените лози, както и салкъмите, изравнил и поддържал терените на двата имота паралелно, за което се наложило да използва услугите на багерист за изчистване на терените с багер. След като започнал да владее процесния имот, ищецът го заградил от изток с дървени колове с мрежа, които по-късно били заменени с бетонови колове и мрежа.

Ищецът поддържа, че е придобил процесния имот с ид. № ***чрез осъществено в продължение на повече от 10 години необезпокоявано и явно владение върху имота, започнало от м. ноември 2009г. и продължило и към датата на предявяване на иска.

На ***г. ищецът подал молба-декларация в община ***„Местни данъци“, като след направена справка, че няма открита партида за имота на друго лице и уведомяване на евентуалните заинтересовани лица /посочени в извадката от кадастралния регистър на НИ/ и тяхното бездействие му бил изчислен данъкът за 5 години назад, който той заплатил.

Впоследствие ищецът събрал всички необходими документи за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, но нотариусите в гр.***са отказали да завършат процедурата, чрез издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, тъй като в скицата било отразено лицето А.Н.С. като собственик, с Решение на ПК по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване в стари реални граници - №***г. от ПК-***.

Ищецът счита, че цитираното в скицата решение на ПК не е могло да възстнаови собственост върху който и да е имот, попадащ в територия по пар.4, какъвто бил процесния.

Отделно от това на наследниците на А.Н.С. били възстановени земеделски земи над разрешените по закон размери, съгласно чл.10, ал.8 ЗСПЗЗ, препращащ към чл.8, ал.1 и чл.10 ЗТПС /отм./. Съгласно тази норма, се възстановявали правата на собствениците на земеделски земи до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост, включително и тези, отчуждени по Закона за трудовата поземлена собственост. За земеделски земи над тези размери собствениците се обезщетявали по реда на чл. 35. Ограничението за размер се отнасяло и за случаите, когато земеделската земя е конфискувана с присъда и присъдата е отменена. От извършена справка от АВ било видно, че наследника на А. Н.С. се е разпоредил с количество земя, надвишаващо законовите ограничения. Решенията на ПК не се вписвали в АВ, освен при сделки, затова ищецът счита, че количеството възстановени зем. имоти е още по-голямо.

Поради гореизложените факти и обстоятелства за ищеца възникнал правен интерес да заведе отрицателен установителен иск, с който да установи, че ответникът не е собственик на процесния имот.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва като недопустима, а в условията на евентуалност и неоснователна.

Ищецът не можел да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Ако счита себе си за собственик, ищецът имал правен интерес от 2 предявяване на положителен установителен иск, а не от отрицателен такъв. Ищецът също така не можел да противопостави на ответника правното си основание за придобиване на правото на собственост по отношение на процесния имот, а именно продължило 10годишно давностно владение, тъй като до възстановяване на процесния имот в полза на ответника по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР па ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Район „***“ при Община ***, не можело да тече придобивна давност в полза на ищеца Ищецът нямал правно основание да оспорва начина и обема на възстановяване правото на собственост на ответника извън процедурата по възстановяване на конкретния процесен имот, тъй като от страна на ищеца няма претендирано право на собственост отпреди отнемане на собствеността от праводателя ответника. Претенциите на ищеца, че на ответника били възстановени повече земи от разрешеното по закон били недопустими.

Съгласно трайната съдебна практика момента за начало на давностния срок, който тече спрямо лицата, на които се реституират имоти в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ било деня на влизане в сила на Заповедта за възстановяване на правото на собственост по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато по протоколните решения на ПК са преди измененията на ЗСПЗЗ от 31.07.1999г. Решенията на ПК-Варна, с които се признават за възстановяване на земи на наследници на А.Н.С. били постановени след измененията на ЗСПЗЗ от 31.07.1999г., то тези решения не възстановявали, а само признавали правото на собственост. Реално собствеността се възстановявала по силата на специалния закон за тези земи едва след издаване на Заповед по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Общината или на Района, както е в настоящия случай. Предявения иск се явявал неоснователен, тъй като не били изминали 10 години давностно владение в полза на ищеца от момента, в който е влязла в законна сила Заповед № ***. на Кмета на Район „***“ при Община ***, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗГПЗЗ, а именно 26.11.2020г. Давността започнала да тече в полза на ищеца А. едва от 26.11.2020г.. поради което нямало достатъчно продължително 10-годишно давностно владение в негова полза, считано до момента на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за да може същия да се легитимира като собственик на процесния имот на повдигнатото от него правно основание.

Едва със Заповед № ***г. на Областен управител на област ***, публикувана в ДВ, бр. 52 на ***г.. били извършени промени в ПНИ на с.о. „***“ и се е новообразувал процесния ПИ № ***(***), с площ от *** кв. метра, който до момента на влизане на тези заповед не е съществувал в Плана на новообразуваните имоти на с.о. „***“ с тази площ и граници, поради което не би могъл да бъде обект на давностно владение и съответно на оригинерно придобиване от когото и да било, включително и от ищеца А.Е.А., макар да го е владял от ***година, както се твърди в исковата му молба.

Не се оспорват твърденията на ищеца, че той осъществява фактическа власт по отношение на процесния имот.

Решение № ***г. на ПК-***и Решение № ***г. на ОСЗ-***само признавали правото на собственост на наследниците на А. Н. С. да възстановят в съществуващи (възстановими) стари реални граници определени имоти, в терен по §4 в площта на стар 3 имот с пл. № ***от ПКП на м. „***г. Реалното, конкретно за всеки един имот възстановяване на правото па собственост се осъществявало по силата на специалния закон, а именно 3СПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В случая, след влизане в сила на изменението на ПНИ на с.о.

„***“ за процесния имот със Заповед № ***г. на Областен управител на област ***, публикувана в ДВ, бр. 52 на ***г.. със Заповед № ***г. на Кмета на Район „***“ при Община ***, издадена по реда на §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязла в законна сила на ***г. било окончателно възстановено правото на собственост в полза на наследници на А.Н.С. Адресат на тази последна заповед бил приравненият на наследник по закон на А. Н.

С. - ответникът С. П. Л.. Това му качество произтичало от Нотариално завещание № 21 т. 1 вх. № 186 от 31.03.2011г. на СВ-София, с което единствения наследник на А.Н.С. - сина му М.А.Н. завещал на С. П. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество след неговата смърт.

Ответникът поддържа, че давност би могла да тече в полза на ищеца А. едва от***г., т.е. с влизане в сила на заповедта за възстановяване на правото на собственост на процесния имот в полза на ответника С. П. Л..

Неоснователно било направеното от ищеца възражение, че са възстановени земеделски земи повече от законово допустимото. С Присъда от 29.04.1945г. на 10 състав на Народния съд на А.Н.С. като физическо лице са конфискувани всичките му движими и недвижими имоти. С Решение № 784 от 21.01.1994г. по нак. дело № 775/93г. па ВС на РБ, 11 нак. отделение, присъдата на Народния съд била отменена, включително и по отношение на конфискацията на всички движими и недвижими имоти. Към този момент действал Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), където в чл. 151 от същия закон било посочено, че след отмяна на конфискацията, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници. С Нотариално завещание № 21 т. 1 вх. № ***г. на СВ-***, единственият наследник на А.Н.С. - сина му М.А.Н., е завещал на ответника С. П. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, останало му в наследство от неговия баща. В това наследство се включвало и така нареченото "новооткрито наследство", включващо земи в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което следвало да се възстанови за всеки един имот със Заповед на Кмета на Общината или на Района, издадена по реда на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно измененията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ след 31.07.1999г.

От съществено значение било и безспорното обстоятелство, че действието на ЗТПС (отм.) не обхваща земите на Асен Николов Семов, тъй като този закон е приет една година след конфискация на имуществото му и не намирал приложение в настоящия казус.

След обнародване на Заповед № *** на Областен управител на област ***за одобряване на ПНИ на с.о. „***“, землище на кв. ***, гр. ***, А. Е. А. обжалвал тази заповед в частта за имот с пл. № ***. Със Съдебно решение № 1472 от 30.06.2015г., постановено по к.н.а.х.д. № 1385 по описа за 2015г. на АС-***, била отменена заповедта на Областен управител на област ***като съдът приел, че А. Е. А. трябва да бъде вписан като собственик на ПИ с пл. № ***за площ от ***кв. метра, а останалите *** кв. метра да бъдат в новообразуван ПИ с пл. № ***. В този смисъл била и издадената по-късно Заповед № ***г.

4 на Областен управител на област ***, в която за собственик на НИ № ***били записани „нци на А.Н.С.“. Тази заповед не била обжалвана от ищеца и влязла в законна сила.

Едва след влизане в сила на Заповед № ***г. на Областен управител на област ***, за ответника било възможно снабдяването му със скица за имота от СГКК-***и подаване на Заявление за възстановяване на правото на собственост, включително и издаване на Заповед по §4 к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Кмета на Р-н „***“. Заповед №***г. на Кмета на Район „***“ била издадена за имот с идентификационен № ***от ПНИ на с.о. „***“. за имот с площ от ***кв. метра, която заповед влязла в законна сила на ***г. Впоследствие, имот с идентификатор ***бил данъчно деклариран от С. П. Л. в Дирекция „МД“ при Община ***и му било издадено Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********г.