Протокол № 905 от 22.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 905 гр. Благоевград, 22.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Манасиева

Съдебни

Мирослава Лазарова заседатели: А.ина С. при участието на секретаря Илиана А.ова и прокурора Н. Г. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело от общ характер № 20241200200703 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

Окръжна прокуратура – Благоевград, уведомени от съдебно заседание, се явява прокурор С..

Подсъдимият Р. А. А., уведомен от съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв. А. Г..

Адв. В. Р., редовно призована, не се явява.

Частният обвинител З. П. О. като наследник на починалата В.З. О., уведомена чрез повереника си адв. М., не се явява. За нея се явява адв. Г. М., уведомен от съдебно заседание.

Свидетелят Ю. М. Ч., нередовно призован, не се явява. Призовката до момента не е върната в Окръжен съд – Благоевград.

Свидетелят С. М. Х., редовно призован, се явява лично.

Вещото лице С. К., редовно призован, не се явява.

Вещото лице Р. С., редовно призована, не се явява.

1

Вещото лице С. М., редовно призован, не се явява.

ДОКЛАД НА СЪДА: С вчерашна дата 16.07.2025г. е постъпила изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза. Едновременно с нейното прилагане по делото е постъпила и молба от инж. С. М. с посочване, че е възпрепятстван да се яви в с.з, тъй като е призован като експерт по НОХД № 2508/2024г. на Окръжен съд – Пловдив.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Предвид редовното призоваване на страните и явяването на един от призованите свидетели, въпреки неявяването на вещите лица и с оглед изразеното становище от страните, съдът намира, че ход на делото следва да бъде даден, с оглед необходимостта от разпита на свидетеля С. М. Х.. С оглед на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема се самоличността на явилия се свидетел:

С. Мирослав Х. – **** без родство със страните по делото.

Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и същият обеща да казва истината.

СВИД. Х.: Същата вечер помня, че искахме да отидем до с. Д. да се видим с един приятел. И бяхме тръгнали и на нашето село има една права с малко изкачване. Бях тръгнал с Р., с И./Ю./ и Е., 4-ма човека бяхме. Бяхме с Форд „Фокус“, на Р. автомобила и той го управляваше. Аз бях на предната седалка до него, другите двама бяха отзад. Не помня кой зад кой седеше. Бяхме тръгнали за с. Д., за да се видим с един приятел, понеже беше уикенд и искахме да излезем приятелски, да се видим. Спомням си, че беше зимно време, около 9:00 часа вечерта, не си спомням точно часа, беше тъмно.

Нямаше сняг, но на мен ми се струваше, че времето беше леко мъгливо.

Мисля, че не валеше дъжд. Сухо беше. Тогава излезнахме извън селото, имаме една права, която е около 4 км. Там има като изкачване около 1 км и след като се спускахме вече по този прав път, Р. караше и видях една кола на среща, беше с дълги светлини. Казах на Р. да му присветне. Мислех, че по това време 2 може би правят състезание, защото пътя е прав и на тази отсечка се правят такива състезания /гонки/. Този автомобил беше спрял. Мислех, че чакат някоя друга кола. Колата беше почти на платно, там има дере. Той не може да спре много отдясно. Според мен спрелият автомобил с по-голяма си част беше разположен на пътно платно и с по-малката част са намираше на банкета.

Автомобилът беше разположен на отсрещното платно за движение, по начина по който посочих преди малко. Казах вече, че този автомобил според мен беше на дълги светлини и казах да му присветне. И за съм шофьор и съм се занимавал с автомобили. Специално този модел го разпознах, нали тея БМВта имат А.ски очи, от далече беше 320 и то просто си личеше, че е на дълги светлини. Аз му казах 2-3 пъти да му присветне, да ги намали. Той му присветна 1-2 пъти, но нямаше реакция от тяхна страна. Забелязах, че има хора отвън, не мога да бъде конкретен, но някой премина пред фарове на автомобила. Не мога да кажа колко хора са били, тъй като просто видях, че някой преминава пред фаровете на автомобила. Нещо като сянка. Според мен се движехме с около 70-80 км/ч, тъй като в момента в който казах на Р. да присветне на отсрещният автомобил, забелязах скоростта на движение. Бяхме на 600-700 метра, може би се намирахме на такова разС.ие, но аз не мога да бъда сигурен. Ние се вече сме направили изкачването около 1,5 км, намираме се с автомобила на правата отсечка, която е около 4 км. Движим се на прав път и затова не мога да кажа колко е точно. Аз говорих с един приятел, който седеше на задната седалка и когато казах за последно да му присветне, дойде момента да се разминем с това автомобил, точно тогава за секунда се бях обърнал назад, за да говоря с този човек и точно за секунда-две се чу като шум, все едно сме минали през някакъв легнал полицай, нещо такова. Веднага го видях и му казах: „Какво беше това, Р.“. Братовчедите веднага казаха:

„Помислихме, че е нещо като дърво или че те са прегазили нещо като голямо куче и не са ни предупредили. Неговите братовчеди, които седяха отзад, момчетата, му казаха да върне, за да се разправяме с тях защо не са ни предупредили, че има нещо там. Ние мислехме, че правят състезание и че нещо има. На много близко разС.ие, има бензиностанция и Р. отби там, спряхме, видяхме, че автомобила капе отдолу само. Помислихме, че е някакво дърво или голямо куче, някакво животно. Слязохме, видяхме колата. Усещам заслепяване и казвам на Р. да присветне на отсрещния автомобила. Намираме се на около 600-700 метра, говоря с пътника отзад и когато ме вози друг, следя пътя. Аз съм шофьор, когато някой друг ме вози, поС.но се притеснявам и следя пътя. Бях така разположен на предната седалка, че да гледам към него, гледах и пътя, но и говорех с този човек. Това стана за секунда или две, точно при разминаването бях обърнат настрани и веднага се обърнах да гледам пътя.

След като му казах на Р. да присветне и може би нямаше и минута след като бях предупредил Р. и премихме през това нещо, което не знаехме какво е. По време на преминаването на това нещо не забелязах да има други хора. Но от далече, както ви казах, първият път когато му казах, мисля че имаше като сянка, като хора вънка, от лявата страна. Усещам, че преминаваме през нещо, погледнах назад всички, само че не се виждаше абсолютно нищо, защото пътя там не е осветен. И те, момчетата, веднага казаха да спре и да се разправяме с 3 тях. Само че той не искаше проблеми. И видяхме, че започна да му тече водата. Предното стъкло на нашия автомобил по-нагоре беше замъглено, от парното, но в централна част не е било замъглено предното стъкло на автомобила. Защото беше студено, ние тъкмо бяхме тръгнали. Р. караше с къси светлини. Наблюдавах платното за движение пред нас, до разминаването с другия автомобил, до точната секунда, когато погледнах назад и чух този шум, го наблюдавах и нямаше нищо пред нас. На мен ми стори, че преминаването през това нещо, беше като през легнал полицай или дърво, или куче. По същия начин мога да го опиша. Преминахме през това нещо както се преминава през легнал полицай, все едно че колата подскочи. Само това беше.

Това мога да опиша, то беше за секунда. Аз се обърнах веднага към него, той ми каза: „Какво беше“, а той каза: „Не знам, дърво ли беше“. Момчетата отзад казаха: „Спри, защото те не са ни предупредили, че има нещо.“ И помислихме, че е дърво, че нещо имаше и те не са ни казали и искахме да се върнем и да се разправяме с тях, защото не са ни предупредили. Р. имаше щета само в долната част на автомобила, нищо друго. Радиатора беше със спукана тръбичка и започна да капе водата. Кръв не забелязах по автомобила.

Заредихме гориво на автомобила и там на бензиностанцията огледахме автомобила. Бензиностанцията се казва „Уно“. Не съм забелях нетипични неща, не съм забелязал кръв. И тоя нашия приятел ни звънна, ние бяхме на бензиностанцията и той ни попита къде сме, защото се бяхме разбрали да се видим с него в с. Д.. Заредихме и ние тръгнахме към този наш приятел.

Срещнахме се с него на училището в с. Д., видяхме с него. Бяхме да си вземем по една цигара канабис от него. Взехме цигара, аз му платих 50 лева и той ми я даде на мен. Аз купих за тримата и ги почерпих. Р. не е взимал цигара с канабис. Този, с който видяхме в с. Д. забеляза, че от колата капе много вода и ние видяхме и преценихме, че не можа да я приберем, защото ще я прегреем колата, и Р. каза, че ще я дръпнем с джипа му. Оставихме я там и забелязахме, че вече там пристига полиция, там където беше БМВ-то. Ние тръгваме обратно за с. Х. и на същото място, където беше БМВ-то, видяхме полиция и понеже решихме, че ще прегрее колата, затова решихме да я оставим в с. Д. и да се върнем с друга кола, за да я дърпаме. Видяхме, че при това БМВ, на това място, сега имаше полиция. Ние бяхме решели да минем оттам, но понеже имахме цигари с канабис за 60 лева, минахме по черния път, за да заобиколим, за да не преминем през полицията. И след това да вземем колата и да се върнем с джипа да я приберем. Когато пристигнахме в село, научихме че там е имало някакъв инцидент. Р. се прибра, всички се прибраха. Аз почерпих другите момчета и те се прибраха в село. Аз отидох на заведение. Седнах на заведението, изпуших няколко цигари и от хората чувах, че дават предположения. И докато се прибера, дойдоха от полицията и ни прибраха в 2:00 часа през нощта. От хората в селото, разбрах, може би е една бездомна жена, която ходи там и си търси от някой нещо и всички предположиха, че е тя, че някой я е блъснал.

Свидетелят Х. отговоря на въпроси на прокурора:

4

СВИД. Х.: Колата,която беше спряла, беше разположена срещуположно, точно права си беше,т.е успоредно на пътя. До колкото си спомням, с всички тези стресове, но затова съм убеден, че беше на дълги светлини, понеже му казах на Р. три пъти и даже казах лоши думи, които не искам да казвам /псувах/. Три пъти му казах и то си личеше. Занимавал съм се с коли,аз съм шофьор от доста време и съм убеден, че беше на дълги светлини. Р. си кара и аз му казвам да му присветне. Той му присветна първият път, вторият път – нямаше реакция и аз пак казвам, напсувах го и казах „Тоя човек нормален ли е“. Той присветна пак, той не реагираше и понеже съм видял километража последният път, колата се движеше с около 70-80 км/ч макс, защото към 100 км/ч стрелката върви към друго, но аз от тази страна не мога да я видя. Затова Р. два или три пъти присветна да загасят дългите светлини. Седях към него и гледах пътя. Говорихме с този отзад, че работил в А. и взимал хубави пари.

Разговарях с И. /Ю./. Веднага забелязах колата с дългите светлини/ БМВ/ и се сетих, че има А.ски очи. Мисля, че беше като светъл цвят, не беше черно.

Мисля, че беше по-светъл цвят, но не мога да кажа. Нещо като светло синьо или сиво. Не са преминавали други коли преди или след това. Точно когато се разминахме бяхме само това БМВ и ние. Други коли нямаше, само това БМВ.

Ако бяхме видели нещо, аз съм шофьор и когато ме возят се притеснявам и все съм нащрек, аз щях да реагирам. Когато се разминаваш с кола нощем, на мен ми се е случвало много пъти, в Я. съм карал и колко пъти котки кучета, мисля на 50-100 метра, точно когато ти пускат дълги и докато се разминеш отсрещната кола, не можеш да видиш нищо. Поне по моята преценка. Нямаше друго движение. Когато се спуснахме забелязах, че имаше нещо като сянка – не от шофьорската страна на БМВ-то, а от другата страна, от дясната врата, от пътническа, предна седалка. Стори ми се, че нещо преминава като крак, като сянка. То минаваше по банкета. Едната гума на тази кола беше извън лентата.

Това, дето се движеше, мисля че беше като човек и то се движеше извън пътното платно, към банкета, в нивите, защото там има ниви. Забелязах, че нещо преминава пред фара. Движението на човека от пътното платно към банкета, към нивата, из пътническата страна, не из шофьорската. При това разминаване забелязах сянка пред фара, пред предна дясна седалка. Понеже видях сянка, мисля че мина през фара.