Решение № 13069 от 25.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13069 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И. като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110160913 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т-------” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, поради което претендира сумата от 2260,67 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер -----, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 346,32 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 21.09.2021 г., сумата от 40,99 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата 1 от 8,94 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 21.09.2021 г., претендирани от ответниците разделно при равни дялове по ½ част от всеки тях, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.10.2021 г. по гр.д. № 56250/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ответниците Р. И. С. и Г. К. С. не подават отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. След изтичането му изразяват становище, с което признават исковете по размер, но оспорват основанието за дължимост на сумите, като твърдят, че не са потребители на топлинна енергия в имота и не са в облигационни отношения с ищеца, тъй като не са собственици или ползватели на жилището през процесния период. Считат, че клаузите на чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 4 от ОУ на ищеца са нищожни като неравноправни, като оспорват годността на средствата за търговско измерване. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност за вземанията (каквото се съдържа и във възраженията в заповедното дело).

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т---” ЕООД счита, че исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства (нотариален акт от 1985 г., удостоверение за наследници) се установява, че собственик на процесното жилище, представляващо апартамент № 9, находящ се в гр. С------, с открита партида с абонатен номер при ищцовото дружество -----, е бил К-------, който го е придобил като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ през 1985 г. След смъртта му на 01.11.2014 г. имотът е преминал в собственост на законните му наследници – ответниците Р.

2

И. С. (съпруга) и Г. К. С. (дъщеря) при равни квоти (арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), т.е. през процесния период собственици на топлофицираното жилище са били ответниците.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период като негови собственици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Т---” ЕООД.

Следователно, по делото се установява пълно и главно, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по неформален договор за продажба при общи условия на топлинна енергия в процесния имот през посочения период, като предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са обявени за безспорни и 3 ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в процесния имот с партида при ищеца с абонатен номер ----- е консумирана топлинна енергия на претендираната стойност от общо 2260,67 лв., респ. че за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. е натрупана такса за дялово разпределение в размер на общо 40,99 лв.

(която, съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т-------” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение). Следователно, предвид установеното облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, последните дължат констатираните задължения при равни дялове съобразно квотите си от съсобствеността (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС), т.е. предявените искове за главница се явяват основателни изцяло.

Доколкото претенцията за стойност на топлинна енергия е основателна, следва да се разгледа наведеното от ответниците при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност. Същото подлежи на разглеждане по същество, въпреки че подаденият отговор на исковата молба е след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, тъй като изтеклата погасителна давност е релевирана още във възраженията в заповедното дело по чл. 414, ал. 2 ГПК и следва да бъде съобразена според задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 11а.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.

„б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл.

3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.07.2018 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен 4 срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за м.

05.2018 г. са погасени по давност – за този месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 15.07.2018 г., като тригодишната погасителна давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 29.09.2021 г. Видно от приложените към исковата молба общи фактури, стойността на доставената топлинна енергия за погасения по давност м. 05.2018 г. е в размер на 33,88 лв. За посочената сума предявените искове се явяват неоснователни поради погасяване на вземанията по давност, като същите следва да бъдат уважени за сумата от 2226,79 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 06.2018 г. – м. 04.2020 г., както и за сумата от 40,99 лв., такса за дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2020 г.