Решение № 103 от 29.12.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр.Велинград, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20255210200199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.

72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на А. А. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ул. Беласица № 9, чрез адв. И. К., АК Пазарджик, против Заповед за задържане на същото лице, с Рег. № 367зз-120 от 08.06.2025 г. по описа на РУ-Велинград, издадена от полицейски орган при РУ-Велинград – пол. Мл. Инсп. Христо Гончев при РУ Велинград.

Като основания за оспорването на заповедта се сочат незаконосъобразност поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не са посочени фактическите и правни основания за издаването й, а цитиране на чл. 325, а. 2 от НК било неясно. Оспорва наведените в заповедта факти. Сочи, че жалбоподателят страдал от заболяване, заради което не би могъл да извърши описаното в оспорваната заповед.

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване (149, ал.2 АПК), подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: При пълна проверка съгласно чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК се констатира, че: 1. Заповедта е издадена от компетентен (чл.146,т.1 АПК) полицейски орган (чл. 57 ЗМВР), какъвто безспорно е мл. полицейски инспектор Гончев; 2. Тя е в изискващата се по закон писмена форма (чл.74, 1 ал.1 ЗМВР), налични са посочените в чл. 74, ал.2 от ЗМВР реквизити, както и подписи. 3. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на АПК и ЗМВР. Надлежно мотивирана е, съдържайки посочване на фактическите и правни основания за издаването й.

Фактически основания за задържането представляват предварителното налични данни, обосноваващи предположение съответното лице да е извършител на престъпление или съпричастен към такова.

Законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, затова то може да бъде задържано дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието.

Изписването в заповедта „чл. 325, а. 2 от НК“ вместо ал. 2 НК не обосновава неяснота, тъй като е достатъчно ясно, че става въпрос за техническа грешка при изписването на конкретната разпоредба на чл. 325 НК.

За да бъде заповедта мотивирана обаче – в нея следва достатъчно ясно да е описано конкретно поведение на задържания, свързващо го с извършването на престъпно деяние. В конкретния случай като такова поведение е описано, че на 08.06.2025 г. около 20:00 ч. в гр. Ракитово, на бензиностанция „Трон Ойл“ лицето А. А. З. от гр. Ракитово, извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и орган на власт, като оказва съпротива спрямо полицейски орган, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред и отправя обиди и заплахи за саморазправа, и нанасяне на побой над полицейски служители и се опитва да освободи задържаното лице Роберто А. Томов. Дадена е правна квалификация на деянието чл. 325, ал. 2 от НК.

Процесуалният представител на жалбоподателя адв. К. сочи, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като в заповедта не е посочено пред кои лица са извършени тези непристойни действия. Съдът счита, че това не представлява основание за отмяна на обжалваната заповед, тъй като видно от описаните факти в нея, може да се направи и извод за извършено друг вид престъпление, а именно с правна квалификация чл. 270 НК, за което престъпление всички признаци са включени в нея, при горните мотиви, че в заповедта по чл. 72 ЗМВР не е необходимо да се даде окончателна правна квалификация на деянието.

Съдът прие за установено следното: На 08.06.2025 г. в гр. Ракитово на бензиностанция „Трон Ойл“ полицейските служители Гончев и свидетелят Л. задържали лицето Роберто Томов. Последният се обадил на майка си по телефона, за да й съобщи. Св. З.а, майка на задържания Роберто и дъщеря на жалбоподателя, отишла веднага на мястото на задържане на сина й, придружена от баща си и брат си, както и още една жена. А. З. тръгнал към полицейския автомобил, където бил внука му. Избутал свидетелят Л., който стоял пред задната врата, където бил и задържания Роберто Томов. З. казал на 2 внука му да слиза и да тръгва с него. Жалбоподателят обиждал и заплашвал полицейските служители.

По делото са представени и множество писмени доказателства, удостоверяващи здравословното състояние на задържания, сред които Експертно решение № 90788 от 28.02.2023 г., епикриза от отделение вътрешни болести от 03.01.2023 г. с диагноза бронхопневмония и бронхиолит, епикриза от неврологично отделение от 17.07.2019 г. с диагноза мозъчен кръвоизлив, като изрично е описано, че при изписване не се установява двигателен, сензорен когнитивен дефицит. Представена е епикриза от вътрешно отделение – хематология от 06.06.2025 г. /два дни преди задържането му/, но от посочената епикриза не е представена втората страница, заради което не може да се прецени какво е обективното му състояние при изписването му. Макар наличието на заболявания, деянието не изисква особена физическа активност, като основно противодействието се изразява чрез обиди и заплахи, а единственото физическо проявление е бутане, за което липсват данни З. да не може да извърши.

Съдът достигна до тези фактически констатации, давайки вяра на показанията на св. Л., който е бил очевидец. Изложеното от него е логично и последователно, отчитайки, че същият е незаинтересован от изхода на делото, а и това, че показанията му са дадени от позицията на изпълнение на служебните му задължения. Съдът не даде вяра на показанията на св. З.а, тъй като намери същите за нелогични. Пред съда заявява, че синът й се е обадил по телефона, тъй като му били сложили белезници, а след това, че не знае точно кога са му сложени – преди или след като се е обадил. Липсата на последователност, неубедителността, както и това, че същата е дъщеря на жалбоподателя водят съда до извод, че не следва да им се дава вяра.

Така установеното несъмнено представлява данни, обосноваващи предположение именно З. е осъществил деяние поне по чл. 270, ал. 1 от НК.

Независимо от дадената друга правна квалификация в заповедта, конкретните обстоятелства са ясно фактически описани там като основание за задържането така, че да не е нарушено правото на задържания да разбере - по подозрение в какво престъпно действие е бил задържан. По този начин е било гарантирано ефективното упражняване на правото му на защита съобразно изискванията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета /от 22 май 2012 година/ относно правото на информация в наказателното производство.

След задържането на жалбоподателят са му били разяснени правата по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР.

С обжалваната заповед не е допуснато противоречие на материалноправни разпоредби, напротив – задържането е извършено на надлежно посочено законово основание (чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР) , предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че 3 ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС).

Заповедта не е издадена в несъответствие с целите на закона. Съгласно чл.4, ал.2 АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а чл.6 АПК въвежда принципа на съразмерност като изискване за законосъобразност на административния акт.

Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство.

За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични такива данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не е задължително, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Именно в тази връзка правото на свободно придвижване на установения на местопроизшествието З. е било засегнато в съответстващата на фактическата обстановка степен, включително и в контекста на изясняване на наличие на съпричастност към причиненото деяние.

С оглед всичко гореизложено оспорването на заповедта подлежи на отхвърляне.

При този изход на производството не следва да се присъждат разноски.

При тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А. А. З. с ЕГН **********, с адрес: гр. Ракитово, ул. Беласица № 9, чрез адв. И. К., АК Пазарджик, против Заповед за задържане на същото лице, с Рег. № 367зз-120 от 08.06.2025 г. по описа на РУ-Велинград, издадена от полицейски орган при РУ-Велинград – пол. Мл. Инсп. Христо Гончев при РУ Велинград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пазарджик град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4