Решение № 147 от 01.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Варна , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20203100901285 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предявени е иск от Й. М. К. ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Застрахователна компания Уника" АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Възраждане", бул. „Тодор Александров'" № 18, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания, вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП) настъпило на 19.06.2019 г. в гр. Варна по вина на Д.Ж.Л. като водач на л.а. „Нисан Джук" с peг. № ***, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане на сумата.

С протоколно определение от 21.05.2021 г. съдът е допуснал изменение в размера на иска чрез неговото намаляване от 100 000,00 на 65 000,00 лева.

В исковата молба се твърди, че на 19.06.2019 г. около 17.45 часа в гр.

Варна е настъпило ПТП на кръстовището на бул. „Мария Луиза" и ул.

„Шипка", с участници МПС л.а. „Нисан Джук" с peг. № ***, управляван от Д.Ж.Л., и като пешеходец Й. М. К., която е пресичала по пешеходна пътека. В следствие на настъпилото ПТП ищцата получила две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на раменната кост, което обусловило трайно затрудняване движенията на дясната ръка за период около 3,5 – 4 месеца и счупване на лявата лъчева кост на типично място, което обусловило трайно затрудняване движенията на лявата ръка за период около 2,5 – 3 месеца. По 1 случая било образувано ДП № 279 / 2020г. по описа на сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР гр. Варна. На 13.10.2020г. по НОХД № 3294/2020г. по описа на Районен съд – Варна било одобрено споразумение между прокурора и подсъдимата Л. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.

6, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Към момента на ПТП отговорността на водача на МПС л.а. „Нисан" Джук с peг. № *** била покрита от застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно полица № ***, издадена от „Застрахователна компания Уника" АД, валидна до 13.08.2019 г. За времето от получаване на травматичното увреждане до настоящия момент ищцата търпяла и продължавала да изпитва болки и затруднения в областта на увредените крайници. Освен физическите неудобства свързани с продължително лечение, съпроводено с постоянни болки и страдания от травматичното увреждане ищцата претърпяла и силен емоционален стрес от нанесеното увреждане, изпитвала страх от автомобили.

Твърди се, че на 28.10.2020г. ищцата е предявила застрахователна претенция за изплащане на обезщетение в размер на 100.000 лева в отговор на което с писмо от 06.11.2020г. ответникът предложил сумата от 35 000,00 лева.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Уника" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за процесното МПС „Nissan Juke", peг. № *** и ЗК „Уника" АД, действаща към датата на процесното събитие 19.06.2019 г., с покритие за периода 14.08.2018 г. - 13.08.2019 г. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че за процесното ПТП в „ЗК Уника" АД е заведена щета под № 18411410011, по която с платежно нареждане от 12.11.2020 г. на ищцата е изплатена доброволно сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с настъпило ПТП на 19.06.2019 г. в гр. Варна на бул. „Мария Луиза" и ул. „Шипка".

Счита предявената от ищеца сума за завишена с оглед получените от ищцата увреждания – счупване на раменната кост и счупване на лявата лъчева кост. Счита, че изплатеното обезщетение репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди в цялост. Излага подробна аргументация като акцентира, че при определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид, че същото има обезщетителна, а не наказателна функция. Възразява срещу искането за заплащане на лихва от датата на завеждане на застрахователната претенция. като се позовава на специалната нормативна уредба въведена с КЗ. Сочи, че уведомлението за настъпилото застрахователно събитие е получено на 29.10.2020 г., поради което на основание чл. 429, ал. 3, изр. 2 следва за начална дата за изчисляване на законна лихва да се възприеме 29.10.2020 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

2

В подадена в срок допълнителна искова молба ищцата заявява, че претендира за общо обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, от които 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, вече са изплатени, което се квалифицира като признание на факта на изплащане от ответника на сумата от 35 000 лева по претенцията за неимуществени вреди.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е намалил размера на исковата претенция със сумата 35 000 лева и е оттеглил иска в тази му част.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа основателност и доказаност на иска в предявения размер като сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответното дружество поддържа неоснователност на иска в предявения размер.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.

432 от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и фактическият и́ състав включва действие или бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Искът не се оспорва по основание от ответника, а изложените от ищеца факти и обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Спорът между страните се концентрира върху справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Между страните по делото не е налице спор по следните факти: че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС „Нисан Джук", peг. № ***, при ЗК „Уника" АД с покритие за периода 14.08.2018 г. – 13.08.2019 г.; че на 19.06.2019 г. около 17.45 часа в гр. Варна на кръстовището на бул. „Мария Луиза" и ул. „Шипка", е настъпило ПТП с участници МПС л.а. „Нисан Джук" с peг. № *** и ищцата като пешеходец, в резултат на което водачът на лекия автомобил Д.Ж.Л. виновно е причинила на Й.М. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, обусловило трайно затрудняване на движенията на горен крайник за 3 период около 3.5 - 4 месеца и счупване на лявата лъчева кост на типично място, обусловило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за период около 2.5 - 3 месеца; че ответникът е изплатил на ищцата сумата от 35 000,00 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

По делото са приети като доказателства писмо до ЗК „Уника" АД относно застрахователна претенция от ищцата с известие за доставяне, удостоверяващо получаването му на дата 29.10.2020 г., писмо от ответника от 06.11.2020 г., съдържащо предложение да се изплати застрахователно обезщетение в размер на 35 000,00 лева, и платежно нареждане, от което е видно, че на 12.11.2020 г., ответното дружество е изплатило на ищцата сумата от 35 000,00 лева.

Противоправността на деянието и вината на дееца Д.Ж.Л. са установени с влязло в сила споразумение по НОХД № 3294/2020г. по описа на Районен съд – Варна. Видно от представения по делото протокол № 467/13.10.2020 г. наказателният съд е одобрил постигнатото споразумение между РП Варна, подс. Д.Ж.Л. и нейния защитник адв. Жеко Георгиев, и е приел за установено по НОХД № 3294/2020 г. по опис на PC Варна, че подсъдимата виновно е извършила следното деяние, представляващо престъпление по чл.343, ал.З, пр.6, б.„а", пр.2, вр. ал.1, б„б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, за това че на 19.06.2019 г. в гр. Варна, като водач на моторно превозно средство л. а.

„Нисан Джук", рег. № ***, нарушила правилата за движение по чл.119, ал.1 и ал.4 и чл.120, ал.1, т.2 ЗДвП като при завиване и приближаване към пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар, подаващ разрешаващ преминаването на превозното средство сигнал, не пропуснала чрез спиране или намаляване на скоростта преминаващ по пешеходна пътека пешеходец и по непредпазливост причинила на Й.М. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост, обусловило трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник за период около 3.5 - 4 месеца и счупване на лявата лъчева кост на типично място, обусловило трайно затрудняване на движенията на горен ляв крайник за период около 2.5 - 3 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания са поискани и допуснати гласни доказателствени средства.

От показанията на свидетелката М.А.Н., дъщеря на ищцата Й. М. К., които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че при 4 изписването и́ от болницата, ищцата е била в тежко състояние. Имплантът в дясната ръка пружинирал постоянно и ръката не можела да се движи. Според свидетелката, ищцата все още не можела да се обслужва. Влачела единия си крак. Имала страх, депресии, вземала обезболяващи. Всичко я боляло.

Близките и́ я хранели, къпели като малко дете. И двете ръце били увредени.

При катастрофата главата и́ била ударена и не помнела нищо, но това в болницата не било констатирано, защото нямало неврохирург. Лявата и́ ръка била със специални игли в областта на китката и не била наместена въобще.

Иглите били махнати след три месеца, но мястото било зараснало накриво.

Излага, че ищцата не е добре психически. Страхувала се от автомобили, да пресича, да върви, излизала много рядко. Посещавала психиатър. Сочи, че ищцата е десничар и не може да държи чаша с вода. И двете и́ ръце били абсолютно безполезни. Според лекаря, който я е оперирал, след 2 години трябвало да започне някакво раздвижване, рехабилитация, защото имплантът не бил сраснал и сега това предстояло. Не се предвиждало имплантът да бъде премахнат. С лявата ръка можела да пие вода и да хваща, докато дясната изцяло пружинирала. С лявата ръка не можела да се храни, тъй като не е левичар.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че в резултат от процесното ПТП на 19.06.2019 год. Й. М. К. е получила счупване на дясната раменна кост в средна трета, счупване на лява лъчева кост в долна трета. Счупването на дясната раменна кост обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от 4 месеца. Счупването на лявата лъчева кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малък от 3 месеца. След получаване на такива травматични увреждания е налице нарушена функция на горните крайници, невъзможност за извършване на активни и пасивни движения, болки, налага се ползване на помощ от трети лица за извършване на ежедневните нужди за период не по-малък от 2-2,5 месеца. Към настоящия момент са налице ограничения в отвеждането на десния горен крайник, болезненост при активно отвеждане на крайника, налице е намалено сгъване на лявата киткова става. Според вещото лице тези ограничения ще останат завинаги.