Решение № 376 от 19.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110210615 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Х. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко :

Електронен фиш) Серия К № 7550645, издаден от СДВР за това, че на 17.05.2023г. в 15:30 часа в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ до № 143, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място, лек автомобил „****” с рег. № **** се е движил със скорост от 120 км/ч. - нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. Х. М. е наложена „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата на М. се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Д. М. счита, че посоченото в Електронния фиш място не е точно и коректно описано, тъй като не било посочено географското обозначение на местоположението или GPS координати. На следващо место в жалбата се твърди, че липсва съставен и коректно попълнен Протокол от 17.05.2023г. за използването на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) с № MD1195 съгласно изискванията на чл.10, ал.1 о т Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани 1 технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Дори не било ясно дали АТСС е стационарно или мобилно. В жалбата се посочва, че в Електронния фиш не бил посочен точен вид и модел на АТСС, а само бил вписан неговият фабричен номер и жалбоподателят не може да разбере кой вид и модел система е заснел нарушението и дали същият е преминал задължителните първоначални и последващи проверки, както и дали конкретното техническо средство е годно да заснема и установява нарушения за скорост към процесната дата. В жалбата се посочва, че при връчването на Електронния фиш не били предоставени и доказателствата за извършване на нарушението, вкл. и снимков материал на нарушението, на пътния знак и на АТСС, поради което било нарушено правото на защита на М.. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш.

Претендират се и направените от жалбоподателя разноски по делото.

В писмо с вх. № 218023 от 01.08.2023г., с което жалбата и административнонаказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизитите на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON“ № MD1195, като се отбелязва, че техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 218023 от 01.08.2023г. се казва още, че техническо средство тип CORDON M2 е одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр. чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 239 от 24.10.2003г. Накрая в писмото изрично е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. Х. М. и нейният защитник – адв.

Цановски не се явяват лично в съдебно заседание на 18.10.2023г. и не вземат становище по време на съдебните прения.

2

Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС в съдебното заседание на 18.10.2023г.

По делото има депозирано писмено становище с вх. № 288615 от 16.10.2023г. от адв.

Цановски. В него се казва, че Електронният фиш сам по себе си не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. В тежест на издателя на Електронния фиш е да докаже по категоричен начин законосъобразността на всички действия, извършени при установяване на нарушението чрез предвидените в закона доказателствени средства. В случая такова доказване липсвало. Изтъква се, че не било представено доказателство за извършен предварителен анализ за определяне на местата за пътен контрол през месец май 2023г. съгласно чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото била представена снимка на автомобила, но не бил посочен номера на снимката, каквото е изискването на чл.5 от цитираната по-горе Наредба и нямало как да се направи проверка дали тази снимка установява едно от 82-те нарушения, посочени в Протокола за използване на АТСС, както и дали въпросната снимка е с номер между посочените първо и последно статично изображение в същия Протокол. Имало и несъответствие между броя на установените нарушение и броят на заснетите статични изображения, а в Ежедневната форма на отчет от 17.05.2023г. общата бройка на заснетите нарушения е 111. По отношение на снимките на пътния знак и на АТСС адвокатът посочва, че не е отбелязана датата на заснемане или географските координати на заснетите обекти. Релевират се доводи, че Протоколът не бил надлежно попълнен съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Не било отбелязано на кой километър, от кой път е извършен контролът. Отбелязването на административния адрес не било достатъчно.

Според адв. Цановски в Протокола били въведи два взаимно изключващи се факта – ограничение на скоростта с пътен знак и общо ограничение на скоростта, поради което жалбоподателят не можел да разбере как е поставено ограничението на скоростта – дали това било общо ограничение на скоростта или е с пътен знак. Не било посочено и кой е съставил Протокола, липсвал подпис на съставителя. Свалянето на изображенията чрез 3G/4G не можело да стане без човешка намеса. Не било отбелязано кой е приел Протокола, кой е дал началото на автоматичното сваляне на изображенията. Не било ясно и кой е използвал АТСС. Поради това защитата приема, че липсва съставен Протокол. Отбелязва се и това, че Протоколът за използване на АТСС бил без посочен регистрационен пореден номер с дата на регистрация в ОПП – СДВР и това също било равносилно на липса на съставен Протокол. В писменото становище се прави извод, че представените по делото доказателства по никакъв начин не доказват процесното нарушение – не било доказано мястото на извършване на нарушението, нито въведеното ограничение на скоростта от 80 км/час. Иска се отмяна на обжалвания Електронен фиш. Моли се и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото, като към писменото становище се 3 прилага Договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно с отразено плащане на адвокатското възнаграждение.

По делото са депозирани и писмени бележки с вх. № 288131 от 16.10.2023г. от гл. юрк. Христов (пълномощник на СДВР), с които се оспорва жалбата на Д. М.. Същата е определена като неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди се при издаване на Електронния фиш да са били спазени изискванията на чл.188 и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.

Изброяват се представените по делото доказателства и се възпроизвежда фактологията от Електронния фиш. Цитира се чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска снимковият материал да бъде ценен като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението.

Претендира се административно – наказващият орган правилно да е приложил чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, а наказанието да е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер. Приема се за доказано обвинението по чл.21, ал.2 от ЗДвП от обективна и субективна страна. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да вземе предвид, че напоследък са зачестили пътно-транспортните произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост. Поради това поведението на жалбоподателката е укоримо, тъй като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите участници в движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на процесния Електронен фиш като законосъобразен. Освен това гл. юрк. Христов иска и присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че поисканото адвокатско възнаграждение надвишава нормативно определения минимум, гл. юрк. Христов прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

В периода от ноември 2021г. до юни 2023г. Д. Х. М. е била собственик на лек автомобил „****” с рег. № ****.

На 17.05.2023г. в 15:30 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе“ до № 143, с посока на движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“ лек автомобил „****” с рег. № **** се движил със скорост от 124 км/ч. при ограничение на скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак В-26 в населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1195. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. В периода 13.03.2023г. 14.03.2022г. тази видео-радарна система е преминала периодична проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 020-СГ-ИСИС от 14.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/3 % при скорост над 100 км/час.

4

Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система за времето от 14:30 часа до 16:30 часа на 17.05.2023г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с № MD1195 (за която е издаден Протокол № 020СГ-ИСИС от 14.03.2023г. с годност за експлоатация до 14.03.2024г.) е била позиционирана в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 143, за да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Павел Красов“ към бул. „Александър Малинов“, при посока на задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване.