Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.01.2024, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
2828/2022
Подписан
19.01.2024

Цитирани разпоредби

  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 107, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 144, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 169, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 11 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 21 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4, ал. 5 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 62, т. 3 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 64, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 66, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 71, т. 2 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 658

Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА Н.А като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 2828 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 144, ал. 1 във връзка с чл. 107 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Г.С.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.П. – К., против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 6618-АУЗД-1025-1/04.07.2022 г., издаден от А.К.на длъжност Главен експерт, мълчаливо потвърден от началник сектор „Местни данъци и такси“ при Община Сопот в качеството му на ръководител на звеното за местни приходи в общината, с който на П. са установени допълнителни задължения, както следва: данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2017 г. в размер на 51,08 лв. и лихви в размер на 24,22 лв.; ДНИ за 2018 г. в размер на 101,60 лв. и лихви в размер на 39,58 лв.;

ДНИ за 2019 г. в размер на 101,06 лв. и лихви в размер на 29,14 лв.; ДНИ за 2020 г. в размер на 100,52 лв. и лихви в размер на 18,75 лв.; ДНИ за 2021 г. в размер на 233,26 лв. и лихви в размер на 19,89 лв.; такса за битови отпадъци (ТБО) за 2017 г. в размер на 347,00 лв. и лихви в размер на 264,38 лв.; ТБО за 2018 г. в размер на 690,36 лв. и лихви в размер на 268,95 лв.; ТБО за 2019 г. в размер на 686,73 лв. и лихви в размер на 198,01 лв.; ТБО за 2020 г. в размер на 683,11 лв. и лихви в размер на 127,42 лв.; ТБО за 2021 г. в размер на 925,47 лв. и лихви в размер на 78,92 лв.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендират се сторените в производството разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата чрез пълномощник адв. М. намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Пловдивският административен съд, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

АУЗД е обжалван от лице с правен интерес и в предвидения за това срок (доколкото липсват доказателства за надлежно връчване) пред контролния орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, който мълчаливо го е потвърдил в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК, с което изискването на чл. 156, ал. 2 от ДОПК за задължително обжалване на акта по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното му обжалване, е спазено. Така постановеният резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Между страните не е спорно, че с вх. № 22061923/29.05.1998 г. е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, собственост на Г.С.

А.а (л. 64 и сл.), с която е декларирана земя с площ 465 кв.м., находяща в гр.

Сопот, *** (изрично отбелязано в строителни граници) за притежаваната ½ идеална част.

Към настоящия момент земята е с идентификатор ***.

След направена през 2022 г. справка в КККР на град Сопот (л. 12 и сл.), органи по приходите в Община Сопот са установили, че в имота на жалбоподателката, деклариран през 1998 г. само като земя, има построени сгради, които не са декларирани. Видно от справката КАИС сградите са отразени в КК на гр. Сопот още през 2011 г. с одобряването на КККР със Заповед № РД-18-08/11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

В тази връзка на 09.05.2022 г. служебно данните за сградите са въведени в програмата на Община Сопот и са начислени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., като на жалбоподателката е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 6618-ПДИ-1769 от 09.05.2022 г. (л. 21), срещу която е подадено възражение с вх. № С-2467 от 16.05.2022 г., към което са приложени доказателства (л. 22 и сл.).

Със заявление вх. № С-2853 от 08.06.2022 г. до Община Сопот – Данъчна служба, от жалбоподателката е отправено искане за сключване на споразумение за погасяване на задълженията във връзка с цитираната по-горе Покана за доброволно изпълнение изх. № 6618-ПДИ-1769 от 09.05.2022 г., като е заявено, че са предприети действия за подаване на нова коригираща декларация, с оглед преизчисляване на задълженията (л. 27-28).

По делото е приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/06.06.2022 г. (л. 7 и сл.), подадена от Д.П. А., с която същият е декларирал притежаваните ½ идеални части от него и притежаваните ½ идеални части от жалбоподателката: земя и сгради с адрес на имота гр. Сопот, ***, както следва: земя с площ 457 кв.м. и застроена площ 273 кв.м.; и следните обекти всички с посочена година на построяване и придобиване 2002 г. - гараж 70,72 кв.м., гараж 77,02 кв.м., гараж 125,38 кв.м., търговски обект 80,56 кв.м., търговски обект 42,91 кв.м., търговски обект 159,40 кв.м. По отношение на техническата инфраструктура на обектите в декларацията е посочено, че всички 3 бр. гаражи и 3 бр. търг. обекти имат ел., а ВиК имат само трите търговски обекта.

На

04.07.2022 г. е издаден процесният АУЗД, с който на жалбоподателката са установени задължения за довнасяне за ДНИ и ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в посочените по-горе размери. В акта са цитирани приложимите законови разпоредби и по отношение на ДНИ и по отношение на ТБО. Посочени са земята, гаражите и търговските обекти, така, както са описани в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ с тяхната площ (застроена площ, данъчна оценка към 2022 г., както и притежаваната ½ идеална част от П.). В табличен вид са посочени общо ДНИ и ТБО за всяка от ревизираните години, размера на задължението по декларация, внесена сума, дължима главница и дължима лихва, както и общо дължимият размер на задълженията (л. 33 и сл.).

По делото, както вече се посочи и по-горе, няма данни кога същият е връчен на жалбоподателката, като от лицето е подадена жалба, по която няма данни да е налице произнасяне, поради което съдът приема, че е налице мълчаливо потвърждаване.

В хода на съдебното производство по искане на страните са приети основна и допълнителни ССЕ, както и СТЕ, които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани при разглеждане на спора по същество.

Като свидетел по делото е разпитан В.И.Н., чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Приети по делото са и доказателства за реалното предоставяне на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (л.

68 и сл.); Решение № 109/2016 г. на Общински съвет Сопот от заседание, проведено на 27.12.2016 г. за Приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за размера на местните данъци в община Сопот (л. 748 и сл.); Решение № 91/2020 г. на Общински съвет Сопот от заседание, проведено на 22.10.2020 г. за Приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за размера на местните данъци в община Сопот (л. 786 и сл.); решения за годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите, както и План-сметки за приходите и разходите за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци; депониране и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територията на община Сопот за процесните години (л. 575 и сл.); седмични графици за сметопочистване и сметоизвозване на съдове за битови отпадъци тип „Бобър“ и тип „Мева“ за периода 2017 - 2021 г. (л. 462 и сл.); графичен материал за сметосъбирането и сметоизвозването в частта, отнасяща се до процесния имот (л. 516 и сл.); Договор № Д-90/19.08.2016 г., Договор № Д-97/01.10.2017 г., Договор № Д-6/31.10.2018 г., Договор № Д-85/01.10.2019 г. и Договор № Д-78/06.11.2020 г. за сепарация и депониране на смесен битов отпадък (л. 103 и сл.), Приемо-предавателни протоколи за всеки месец на 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. за предоставяне на услуги за разделно събиране на отпадъци в Община Карлово и предварително третиране на постъпили ТБО от Община Сопот (л. 123 и сл.); трудови договори, сключени между община Сопот и физически лица за длъжността метач, сметосъбирач, шофьор специален тежкотоварен автомобил, работник озеленяване, както и протоколи за извършена работа на работниците от дейност „Чистота“ в община Сопот за периода 2017- 2021 г. (л. 304 и сл.).

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Обжалваният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Сопот, съгласно заповед № РД-09-324 от 26.08.2021 г., издадена от кмета на общината и представена по делото още с административната преписка (л. 41). За пълнота е необходимо да се посочи, че в случая началник сектор „Местни данъци и такси“ при община Сопот, действа в качеството на орган по чл. 107, ал. 4 от ДОПК – ръководител на звеното за местни приходи в Община Сопот по силата на заповед № РД-09-82/05.03.2020 г. на кмета на община Сопот (л. 605), поради което същият е конституиран като ответник в настоящото производство.

Актът е издаден в предвидената от закона форма. Неоснователно е възражението, че актът е немотивиран. Същият формално съдържа фактически и правни основания за издаването му. В действителност в АУЗД е посочена само подадената от жалбоподателката декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 22061923/29.05.1998 г., без да е посочена тази, подадена през 2022 г., но това нарушение не е съществено. Отделно от това, липсата на мотиви в АУЗД относно начина на изчисляване на конкретния размер на данъците и таксите, е недостатък на административния акт, който съдът е длъжен да преодолее с решението си, тъй като в производството по чл. 156 и сл. от ДОПК и по-конкретно в изпълнение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, е длъжен да реши правния спор по същество (в този смисъл Решение № 6875 от 8.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2021 г., VIII о., Решение № 11176/04.11.2021 г. по адм. д. № 949/2021 г. и др.).

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съответно в чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са уредени хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии; поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост; земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен; недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.