Решение № 549 от 25.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20268002100796 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадената от С. К. Т. молба за отмяна (наименована „частна жалба“) с вх.

№ 83888 от 31.07.2025 г., вписана в СлВп – гр. Пловдив на 27.01.2026 г.

С молба вх.№ 127512 от 10.12.2025 г., подадена от служебен адвокат С. Г. от АК - Пловдив (назначена по реда на гл. Х от ГПК), е уточнено, че се атакува влязлото в сила Решение № 3947 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20546/2021 г. по описа на РС – Пловдив, VІІ гр.състав, което е потвърдено с въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 336/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, ХІV състав и е влязло в сила на 15.05.2025 г. като необжалвано пред ВКС.

Молителката С. К. Т. не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответниците по молбата К. К.

П. и М. К. Ю. чрез адвокати Д. П. и Е. М. от АК - Пловдив, които оспорват основателността на молбата за отмяна и поддържат възраженията си в проведеното открито съдебно заседание.

По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 1620 от 30.03.2026 г.

Произнасяйки се по основателността на молбата за отмяна, ВКС намира следното:

1

Предмет на настоящия извънинстанционен контрол е влязлото в сила въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г., постановено по в.гр.д.№ 336/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, ХІV състав, с което (посредством потвърждаването на Решение № 3947 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 20546/2021 г. по описа на РС – Пловдив, VІІ гр.състав) е обявен за окончателен на основание чл. 350 ГПК проект за разделителен протокол, съставен и предявен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2024 г., както следва:

ДЯЛ I на обща стойност 133 430 лева: І.1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], общ. Пловдив, обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: [населено място], район Ю., [улица], ет.

2, ап. 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент, площ 97 кв.м., прилежащи части: южно избено помещение с площ от 24,40 кв.м. и 1/4 от тавана – целият с площ от 95 кв.м., съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма, под обекта - *****, над обекта - *****;

І.2. сграда с идентификатор ****, находяща се в [населено място], общ. Пловдив, обл.

Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1848 от 03.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: [населено място], район Ю., [улица], сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 19 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер попредходен план: няма; ДЯЛ II на обща стойност 93 700 лева:

ІІ.1. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Р., обл.

Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18161 от 01.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот:

[населено място], местност С., площ 463 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия: осма, номер по предходен план: *, съседи: *** и ***, ведно с находящата се в поземления имот сграда с идентификатор ****, с площ от 32 кв.м., брой етажи: два, предназначение: вилна сграда – еднофамилна. ІІ.2. поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. М., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-77 от 30.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: [населено място], местност К., площ 3 915 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: десета, номер по предходен план: *, съседи: ***, ***, *** и ***. Присъдено е за уравняване на дяловете съделителят, който получи дял I, да заплати на съделителя, който получил дял II, сума в размер на 19 865 лева; присъдени са и държавни такси в полза бюджета на съдебната власт на основание чл.

355 ГПК.

В молбата за отмяна се твърдят обстоятелства, квалифицирани по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

На първо място молителката твърди, че е налице ново обстоятелство, обективирано в открито на 24.11.2025 г. ново писмено доказателство – н.а.№ 88 от 22.12.2021 г., том ІV, рег.

2

№ 3971, д.№ 661/2021 г. по описа на нотариус Р. Т. (рег.№ 341 на НК, район на действие – района на РС – Пловдив), който е вписан в Служба по вписванията с дв.вх.рег.№ 47414, вх.рег.№ 47986 от 23.12.2021 г., акт № 185, том 138, д.№ 28312/2021 г. Съгласно посочения нотариален акт Е. К. Б. е учредила на дъщеря си М. К. Ю. пожизнено (безсрочно) и безвъзмездно право на ползване върху своята 1/2 идеална част от следния недвижим имот: сграда с идентификатор ****, със застроена площ 32 кв.м., брой етажи: два, предназначение: вилна сграда – еднофамилна, която се намира в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-161 от 01.08.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: [населено място], местност С., площ 463 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия: осма, номер по предходен план: *, съседи: *** и ***, ведно със съответното за сградата право на строеж върху мястото. Съгласно атакуваното решение сградата с идентификатор **** е включена в дял втори.

Видно от данните по делото, Е. К. Б. е първоначална страна – ищец по претенцията за делба, ответница по която е молителката. След смъртта на Е. К. Б., настъпила на 08.06.2025 г., с Определение № 7881 от 16.06.2025 г. като страни в делбеното производство са конституирани нейните наследници по закон – дъщерите й К. К. П. и М. К. Ю.. В проведеното на 08.07.2025 г. открито съдебно заседание е изтеглен жребий, при което на наследниците на Е. К. Б. се е паднал дял първи от делбените имоти, а на ответницата – дял втори.

При тези факти молителката поддържа, че начинът на извършване на делбата, приет от съда във влязлото в сила въззивно Решение № 367 от 02.04.2025 г. по в.гр.д.№ 336/2025 г. на ОС – Пловдив, ХІV състав, е несправедлив и неправилен, тъй като делбата не може да постигне своята цел. Очевидно има трето лице-ползвател, което практически поставя в невъзможност съделителя, получил дял втори, да ползва собствеността си - вилната сграда, като се получава и неравностойност на дяловете, тъй като при оценката им от в.л. В. Р. не е съобразено обременяващото собствеността ограничено вещно право на ползване.

Така установените обстоятелства не дават основание за отменяване на въззивното решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на 3 делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

Релевираният в разглеждания случай във връзка с това отменително основание документ – н.а.№ 88 от 22.12.2021 г., том ІV, рег.№ 3971, д.№ 661/2021 г. по описа на нотариус Р. Т., не удовлетворява изискванията на която и да е от двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците по молбата акцентират на факта, че сключването на договора за учредяване на ограничено вещно право на ползване е оповестен публично с вписването му, извършено на 23.12.2021 г. – почти три години преди постановяването на първоинстанционното Решение № 3947 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 20546/2021 г. на РС – Пловдив, а към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд (18.03.2025 г.) – преди четири години, два месеца и 24 дни, с довод, че се касае за достатъчно продължителен период от време, в течение на който за молителката е било възможно както да са осведоми за факта на сключения договор за учредяване на ограниченото вещно право на ползване, така и да се снабди и да представи по делото препис на документа, за да бъде съобразен при постановяването на решението по чл. 350 ГПК.

По-същественото в случая обаче не е дали молителката е положила дължимата грижа за защита на своите права при разглеждането на делото във фазата по извършването на делбата, а обстоятелството, че при конкретните обстоятелства по казуса фактът на сключения договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване е без значение за защитата на тези права, като съображенията за този извод са следните:

След смъртта на Е. К. Б. (притежател на 1/2 ид.част и учредителка на ограниченото вещно право на ползване върху тази 1/2 ид.част от сградата с идентификатор ****), тя е наследена от двете си дъщери (М. К. Ю. и К. К. П.), едната от които е приобретателката по договора за учредяване на ограничено вещно право на ползване. В резултат от наследяването, правото на ползване върху придобитата на 08.06.2025 г. от М. К. Ю. по наследство от майка й 1/4 ид.част от сградата с идентификатор **** се е погасило поради настъпилото сливане в нейно лице на качеството ползвател и собственик. За ограниченото вещно право на ползване върху останалата 1/4 ид.част (получена по наследство от К. К. П.) приложение намира тълкуването, обективирано с Решение № 92 от 19.11.2018 г. по гр.д.№ 4212/2017 г. на ВКС, II г.о., което е в следния смисъл: когато титуляр на ограниченото вещно право на ползване е съделител, това ограничено вещно право касае неговите вътрешни отношения със собственика-учредител. В такава хипотеза стойността на ограниченото вещно право на ползване не следва да се взема предвид при определяне на пазарната стойност на дяловете между съделителите. Това е така, защото тези вътрешни отношения не засягат правата между съделителите по повод на евентуално уравнение на дяловете. Обратно, когато титуляр на правото на ползване е трето лице, което не е съделител, стойността на това право трябва да се отчете, тъй като то обективно намалява стойността на имота за всички 4 съделители.

Ограничено вещно право на ползване, учредено в полза на един от съделителите, ограничава само и единствено правото на собственост в обема на съпритежанието на лицето, което притежава голата собственост, като в случая по отношение на сградата с идентификатор **** „гол собственик“ се явява само сънаследничката на ползвателката М.