Решение № 96 от 23.11.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. София, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Светослав Н. Николов при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20211800500395 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 260017 от 04.03.2021 г., постановено по гр. дело № 482/2019 г. по описа на РС - гр. С., Г. К. М. с ЕГН: ********** от гр.

Н.И. е осъден да заплати на М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие от извършено на 24.12.2014 г. престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 5 000 лева. Г.

К. М. е осъден да заплати на М. Б. К. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на причинената й на 24.12.2014 г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 1 000 лева. Отхвърлен е предявения от М. Б. К. с ЕГН: ********** от с. В.Т. против Г. К. М. с ЕГН:

**********, М. Г. М. с ЕГН: **********, А. А. С. с ЕГН: ********** и А. А. С. с ЕГН: **********, иск за заплащане солидарно от тях на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на извършено на 24.12.2014 г. престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1 1 предл. 1-во НК. Присъдени са разноски на страните по съразмерност.

Решението е обжалвано в отхвърлителните части от М. Б. К., чрез адв. З.Н. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага, че постановеното решение противоречи на нормата на чл. 52 от ЗЗД съдържаща изискване за съответствие размера на обезщетение с обществения критерий за справедливост. В съдебното решение не се съдържали мотиви за това какви факти и обстоятелства обуславят определения изключително нисък размер на обезщетение за настъпилите тежки вреди. Излага, че заканата за убийство, придружена с бруталното разбиване на вратата и нахлуване в дома, както и нанесения побой са довели до остра стресова реакция с интензивен характер, силен страхов афект с констатирани вегетативни признаци на паническа тревожност. Острата стресова реакция е отзвучала за няколко дни, след което са се разгърнали оплаквания от вегетативно естество, които включвали нарушен сън, засилен страхов афект, емоционална лабилност. Излага, че се е налагало да взема антидепресанти, имала е проблеми със съня, зъбна невралгия, активизирала се е язвена болест. Тези вреди се установявали от приетата експертиза, но първоинстанционният съд не извел мотиви съобразно установеното. На следващо място намира за неправилен извода на РС-С., че след като няма съучастие, липса и солидарност в задължението за обезвреда от престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК.

Излага, че солидарността на отговорността на четиримата ответници за вредите, които са причинили от престъпното навлизане в чуждо жилище чрез взлом на входната врата, произтича от съпричиняването на общата вреда и не се определя от съучастието в престъплението.

Отговорността на ответниците произтича от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД като съпричинители на една обща вреда. Посочва, че искането за солидарно осъждане не изключва осъждане в условията на разделност.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете уважени изцяло.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемите страни Г. К. М., М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. не са подали отговор. От ответниците е депозирана също въззивна жалба, чрез адв. П.К. срещу решение № 260017 от 04.03.2021 г. в частите, в които са уважени предявените искове. Излагат, че ищцата не доказва претърпени неимуществени вреди предвид липсата на осъдителна присъда за престъпление по чл. 130 от НК, липса на медицинска документация и изминалия период от близо шест години по отношение на деянието по чл. 170 от НК. Излагат, че РС-С. неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Б.М., който е заинтересован от изхода на делото и неоснователно е кредитирана съдебно медицинската експертиза. Излагат твърдения, че не били доказани от ищцата размерът на неимуществените вреди, интензитета на изпитания страх, стрес и неудобство, вследствие на извършените престъпления. От 2 медицинската документация никъде не се установявали телесни увреждания или психични такива. Приетата съдебно медицинска експертиза не доказва причинната връзка между деянието и твърдения вредоносен резултат. Заявяват, че заключението на вещото лице почива на догадки и предположения, а не на обективни факти или възприятия от личен преглед. Посочват, че били недоказани и неоснователни твърденията, че са отправяли закани от ареста или затвора, тъй като не се съдържат доказателства за това. Неоснователни били също твърденията за ксенофобски и расистки мотиви и обиди.

Посочените в исковата молба твърдения са в противоречие с публикуваните от ищеца снимки в личния й фейсбук профил. С показанията на свидетелката Л.Р. се установявало, че М. е ходила в дома на дъщеря си, присъствала е на рождени дни на детето, заедно с ответниците. Излагат, че вещото лице не е съобразило заключението си с представения снимков материал относно начина на живот на ищцата и твърдения стрес и дисбаланс от нея. Излагат, че следва да се вземе предвид и факта, че единият от ответниците М.М. има общо дете с дъщерята на ищцата. По същество молят решението на РС-С. да бъде отменено в частите, в които предявените искове са уважени.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, М. Б. К., чрез адв.

Н. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Двете въззивни жалби са частично основателни.

Ищцата М. Б. К. е предявила следните искове: 1. срещу ответника Г. К. М. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на 5000 лева, в резултат на извършено от ответника престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, заедно със законната лихва от датата на увреждането; 2. срещу ответника Г. К.

М. иск за заплащане на обезщетение от 1000 лева за неимуществени вреди /болки, страдания, битови неудобства/ в резултат на нанасяне от ответника на телесна повреда – престъпление по чл. 130 НК, заедно със законната лихва от датата на увреждането; 3. срещу ответниците Г. К. М., М. Г. М., А. А. С. и А. А. С., иск за солидарно заплащане от тях на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на извършено на 24.12.2014 г. престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1 предл. 1-во НК, заедно със законната лихва от датата на увреждането.

В срока за отговор ответниците са оспорили исковете по основание и размер. Излагат подробни съображения за неоснователност на исковите претенции.

3

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

С Присъда № 5 от 12.09.2018 г., постановена по НОХД № 45/2017 г. по описа на РС-С., подсъдимият Г. К. М. е признат за виновен в това, че за периода от 24.12.2014 г. до 18.01.2015г., в условията на продължавано престъпление-при две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се е заканил с убийство на М. Б. К. с изрази, насочени срещу нея, сина й и М.К. Г. , както следва:

1.

На 24.12.2014г., около 22,30 часа в село Владо Тричков , Община Своге, улица ” В.“ №..., се заканил с убийство на М. Б. К., като използвал изразите: ”Отваряйте българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме”, насочени срещу нея, сина й Б.Ц. М. и М.К. Г., и конкретно към М. Б. К., като използвал израза: ”Ще те пратя при майка ти”, за която знаел, че е починала, като я удрял с ръце по главата и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й;

2.На 18.01.2015г., вечерта, в село село В ладо Тричков , Община Своге, улица ”В.“ №..., по телефона се заканил с убийство на М. Б. К., като използвал изразите: ”ей сега ще се върна във Владо Тричков и ще се повтори същата вечер от 24 –ти, само, че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изколя, ще ви изтрепам като пилци”, насочени срещу нея и сина й Борислав Цветанов М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, за което на основание чл.144, ал.3, предл.1-во, във вр.с ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание.

II.За периода от от 24.12.2014г.до 18.01.2015г., в условията на продължавано престъпление-при две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се е заканил с убийство, както следва:1.На 24.12.2014г., около 22,30 часа в село Владо Тричков , Община Своге, улица ” В.“ №..., се заканил с убийство на Б.Ц. М., като използвал изразите: ”Отваряйте българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, ще ви избиеме, е сега ще ви изколяме”, насочени срещу него, майка му М. Б. К. и М.К. Г.и и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й ; 2.На 18.01.2015г. вечерта, в село Владо Тричков , Община Своге, улица ” В.“ №..., по телефона се заканил с убийство на Б.Ц. М., като използвал изразите ”Ей сега ще се върна във Владо Тричков и ще се повтори същата вечер от 24-ти, само, че ще е по-зле, ще ви избия, ще ви изтрепам като пилци”, насочени срещу него и майка му М. Б. К., 4 конкретно към Б.Ц. М., като използвал изразите „мръсен боклук, този път няма да можеш да станеш от лайната си и ще гниеш в тях, този път ще е по-зле” и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, за което на основание чл.144, ал.3, предл.1-во, във вр.с ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание.

III. На 24.12.2014г., около 22,30 часа в село В ладо Тричков , Община Своге, улица ” В.“ №... се заканил с убийство на М.К. Г., като използвал изразите ”Отваряйте българи мръсни, ще ви изколяме, като пилци ще ви избиеме”, насочени срещу него, М. Б. К. и Б.Ц. М. и тази закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й и на основание чл.144, ал.3, предл.1, във вр.с ал.1 от НК, за което на основание чл.144, ал.3, предл.1-во, във вр.с ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание.

Със същата присъда всеки един от подсъдимите М. Г. М., А. А.

С. и А. А. С. е признат за виновен в това, че: на 24.12.2014 г., около 22,30 часа, в село Владо Тричков , Община Своге, улица ”В . “ №..., влязъл в чуждо жилище като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по нея с рамене, ръце и крака, деянието е извършено нощем и от повече от две лица и на основание чл.170, ал.2, предл.1-во и предл.3-то във вр.с ал.1, предл.1-во НК на всеки един е наложено наказание.

Всеки един от подсъдимите М. Г. М., А. А. С. и А. А. С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 170 ал.2 предл.1 и предл.3 вр.ал.1 предл.1 НК и в съучастие като съизвършител по чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК.

С решение от 24.04.2019 г., постановено по ВНОХД № 762/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд е изменена присъда № 5/12.09.2018 г. по НОХД № 45/2017 г. и намален размера на наложеното на подсъдимия А. А. С. наказание за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. ал.1 от НК; оправдан е подсъдимия Г. К.