Решение № 4462 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4462 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20241100508269 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. "****, срещу постановление от 23.04.2024 г. на съдебен изпълнител Р.М. по изп. дело № 20247900400894, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени посочените във връчената на 11.04.2024 г. покана за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя К.Т.И. до сумата 200 лева, както и да бъде намален размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева до приетия размер от 2000 лева били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети изпълнителни действия с участието на взискателя. Процесуалният му представител единствено депозирал молбата за образуване на производството и не извършил никакво представителство, поради което не следвало да му се заплаща възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнително дело.

От взискателя К.Т.И. не е депозирано възражение по жалбата.

В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно същият да бъде намален. Процесуалното представителство, защита и съдействие в хода на делото се изразявало на първо място в проследяване хода на производството, а едва след това – и в предприемане на конкретни действия, свързани със събирането на вземанията.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя К.Т.И., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.

Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител Р.М., peг. № 790, с което искането на длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя е оставено без уважение.

От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 20247900400894, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД, по молба на К.Т.И., депозирана чрез процесуален представител - адв. М., въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2024 г., издаден по гр. дело № 2177/2023 г. на Апелативен съд - София, за принудително събиране на сумата от 20000 лева - присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.07.2020 г. до окончателното плащане. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в търговските банки на територията на Република България.

С молбата за иницииране на изпълнителното производство, е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя К.Т.И. и адв. М. от САК, видно от който взискателят му е заплатил в брой сумата от 2000 лева за образуване на изпълнително дело срещу длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД и извършване на процесуални действия в хода на изпълнителното дело. Не се представят доказателства за регистрация по ЗДДС от страна на адв. М..

До длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД е изпратена покана за 2 доброволно изпълнение, в която е включена сумата 2000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е получена от задълженото лице на 11.04.2024 г., съответно на 22.04.2024 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 200 лева и съответно редуциране на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С постановление от 23.04.2024 г. ЧСИ Р.М., оставила искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител.

Вземането на взискателя, включително на таксите и разноските по изпълнителното дело са преведени по сметка на ЧСИ Р.М. на 15.04.2024 г..

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.

В жалбата длъжникът се позовава на приложимост на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в резултат на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. е нищожна и не следва да намери приложение, тъй като ограничава конкуренцията. Въпреки това, в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да се съобрази с волята на длъжника в изпълнителното производство правната му сфера да бъде обременена с разноски в размер на 200 лева – адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. И този размер съдът счита за несъответен на правната и фактическа сложност на спора, тъй като процесуалното действие на упълномощения адвокат се е изразило в едно действие – подаване на бланкова молба за образуване на изпълнителното производство и нищо повече.

Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява по реда на чл. 129 ГПК.

В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, не се установява от страна на процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени никакви други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Паричното притезание на взискателя е удовлетворено 4 дни след образуването на изпълнителното производство без полагане на каквито и да било усилия от процесуалния представител на К.Т.И.. Затова възнаграждение от 200 лева, което длъжникът признава да дължи, е единственото, което подлежи на репариране в полза на взискателя.

По изложените съображения, постановлението на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване на определеното в размер на 2000 лева в полза на взискателя К.Т.И. адвокатско възнаграждение, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200 лева.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима и не следва да бъде намалена, тъй като в същата не е включено адвокатското възнаграждение като база за изчисляването и съответно редуцирането му не се отразява на размера на таксата.

3

При този изход на спора в полза на „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които възлизат на сумата 225 лева, формирана от заплатена държавна такса в размер от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, прекомерността на което не е оспорена от К.Т.И..

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. "****, постановление от 23.04.2024 г. на съдебен изпълнител Р.М. по изп. дело № 20247900400894, с което без уважение е оставено подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя К.Т.И. и ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 27814/11.04.2024 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя К.Т.И. по изп. дело № 20247900400894 на ЧСИ Р.М. до сумата 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.Б.“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес: гр. София, ул. "****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 225 (двеста двадесет и пет) лева – разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4