Решение № 13659 от 29.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13659 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110132596 по описа за 2022 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на непълнолетната К. Х. К., родена на 11.099.2004г., действаща лично със съгласието на своята майка Е. Р. К. срещу Р. К. К. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН. Молителката поддържа, че ответникът е нейн чичо, брат на покойния й баща Христо К. К., починал на 09.01.2018г. В молбата се твърди, че на 03.06.2022г. между 16ч. и 18ч. чичо й написал от серия съобщения чрез платформа „Месинджър“ на Фейсубук, които получила на личния си мобилен телефон с номер ***.

Съобщенията съдържали неприлични покани за секс, в това число и с малолетни лица, орална любов и всякакви перверзии, неподходящи за отправяне към непълнолетно дете, още повече племенница на адресанта.

Съдържанието на съобщенията е следното: „Мале само за мръсно ебане си Кристино идвай“; „Ти избяга знаеше ли, че искам да лижа на стълбите“; „ще те забременя имам гъби и мръсна пишка“; „малките ги уча да ми лижат дупето. Ела при чичо и ще те обуча“; „Доведи приятелка също“ и още няколко в този смисъл. По делото са представени разпечатки от кореспонденцията, които се отличават с особен цинизъм и перверзно отношение към непълнолетната молителка. Същата е подала сигнал в СРП на 13.06.2022г. Молителката излага подробни твърдения, че съобщенията които е приложила към молбата представляват акт на сексуално и психическо насилие, които са се характеризират с изключеиетелна дързост и циничност.

1

Молителката К. изразява притеснението си, че е възможно вербалните закани и предложения от страна на нейния чичо да прераснат в непредвидими действия по отношение на нейната телесна и психическа неприкосновеност.

Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.

Ответникът не се явява, въпреки редовната процедура по призоваването му. Не депозира отговор.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Р. К. К. е чичо на молителката К. Х.

К., брат на нейния покоен баща Христо К. К., починал на 09.01.2018г.

В молбата си от 17.06.2022г. молителката К. К. подробно описва акта на домашно насилие от страна на ответника. Прилага разпечатка на кореспонденцията отправена й от страна на ответника чрез платформа „Месинджър“ на Фейсубук, които получила на личния си мобилен телефон с номер ***..

По делото е приложен социален доклад, изготвен от ДСП Красно село.

От него се установява, че ответникът е чичо на молителката К.. Същият е живял до 2016г. в Англия, където е имал неизвестно занимание. След връщането му в страната е имал проблемно поведение по разказите на неговата майка и баба по майчина линия на молителката К.. Правил е шумни купони, крещял и чупел предмети, често викали полиция. Неконтролируемата агресия на ответника принудило молителката заедно с нейната майка и помалка сестра да напуснат жилището, в което живеели. Те се преместват в ж.к. Стрелбище. През пролетта на 2022. Ответникът среща молителката К., която била с приятелки, на Витошка и започва да й говори че са роднини, че трябва да поддържат връзка. Същият бил много неугледен, изглеждал и бил облечен като клошар, държал се арогантно. Това притеснило детето, изплашила се за себе си и за приятелките, с които била. На 01.06.2022г. непълнолетната К. посещава прабаба си и прадядо си по бащина линия които живеят в близост до Централни хали. По това време там бил и ответникът Р.

К., като думите и поведението му я карат да си тръгне бързо. Той започва да й звъни на 03.06.2022г., което принуждава детето да му блокира номера, както и останалите членове на семейството. Това не спира ответника, който започва да изпраща на К. цинични съобщения чрез месинджър. Това силно разтревожило както непълнолетната К., така и останалите членове на семейството й, които депозирали жалби пред компетентните органи.

С показанията на свидетеля С. М., баба на молителката по майчина линия се потвърждава изложеното в молбата описание за случилото се на 03.06.2022г. Свидетелката разказва ,че на посочената дата била отишла да види внучката си, която започнала работа като рекламен агент в една верига магазини.

Докато била при нея

К. започнала да получава изключително вулгарни съобщения от своя чичо, които показала на своята 2 баба. Това я накарало да се притесни и изплаши изключително много.

Свидетелката си тръгнала защото имала работа, но организирали нейни приятели да я посрещнат и изпратят до вкъщи, защото била много изплашена.

Това поведение на чичо й предизвикало страх и притеснение у детето К. вече не ходило при роднини те си по бащина линия, за да не го срещне. Всички в дома им били притеснени, все пак били сами три жени, от които две деца и се притеснявали от поведението на ответника. Останалите роднини по бащина линия като разбрали за заплахите били възмутени, но не и изненадани, защото поведението на ответника от години било такова. Правили опит да го лекуват навремето, но без резултат. Показанията на свидетелката са дадени добросъвестно и са вътрешно непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Молбата, инициирала производството пред съда е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 1 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН . Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН . Представена е изискуемата декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН , всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само 3 с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.

Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН . Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.

В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката К. К., че ответникът е извършил спрямо нея процесния акт на домашно насилие на 03.06.2022г. като е отправил цинични и вулгарни предложения за сексуални контакти към молителката чрез платформа „Месинджър“ на Фейсубук, които същата получила на личния си мобилен телефон с номер ***.

С оглед на гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителката К. К.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.

За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.

Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази естеството на акта на домашно насилие, както и последиците и мястото на извършването на акта на физическо и психическо насилие съдът налага на ответника глоба в размер от 800 (осемстотин) лева.

4

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Р.

К. К. се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

С оглед изхода на делото, ответникът дължи на молителката сторените разноски по производството в общ размер на 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Р. К.

К., ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София, *** като:

ЗАДЪЛЖАВА Р. К. К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Х. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, вх. А, ет.

2, ап. 6 .

ЗАБРАНЯВА на Р. К. К. , ЕГН **********, с адрес в гр. гр. София, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН, да приближава К. Х. К., ЕГН ********** както и жилището в което живее, с адрес гр. София, ***, вх. А, ет. 2, ап. 6, училището, което посещава както и местата й за социален отдих, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, за срок от осемнадесет месеца, считано от 17.06.2022г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. К. К. , Е Г Н **********, с адрес в гр. гр.

София, ***, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.