Решение № 2032 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110166430 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

№ ………. гр. София, …….2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИИСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 66430 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Я. Н. Д., ЕГН **********, с която са предявени следните субективно пасивно и обективно кумулативно съединени искове:

1. срещу ........., ЕИК .........., с искане за признаване на установено спрямо страните нищожността на Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави поради уговорен размер на лихвата от 23 %, както и поради липса на условия за прилагане на възнаградителна лихва, липса изписване на лихвен процент на ден, договорът бил подвеждащ, липсвала методика за формиране на годишен лихвен процент на разходите (ГПР);

2. срещу – ........, със седалище и адрес на управление в ........, с искане за признаване на установено, нищожността на договор за гаранция (поръчителство) към Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г., поради нищожност на главния договор за кредит, както и на собствено основание – като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави и внасящ неравноправие между страните (не е получена никаква престация), както и на основание чл. 143 ЗЗП, като неравноправен;

3. срещу ......... - цесионерът по задължението, с искане съдът да признае за установено 1 спрямо този ответник, че ищцата не му дължи сумата от 639 лева и да го осъди да възстанови на ищцата сумата от 161 лева, представляваща неоснователно заплатена над главницата сума, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

Ответникът ........., ЕИК .......... е представил отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който счита исковата молба за неоснователна по основание и размер. Кредиторът бил изпълнил всички свои задължения по закон, договорите отговаряли на закона, като не били неравноправни и непротиворечали на добрите нрави и на принципа на справедливостта. Признава сключването на договора за заем и договора за поръчителство, но счита, че и двата договора са действителни и отговарят на всички императивни изисквания.

Ответникът ......... в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал такъв. В случай, че съдът приеме за основателни исковете срещу ответниците ......... и ........ прави признание на предявения срещу него иск.

Ответникът ........ не е депозирал отговор на исковата молба.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск за прогласяване на Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описаното в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.

В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск за прогласяване на Договор за гаранция (поръчителство) сключен във връзка с Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за поръчителство с описаното в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.

По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ответникът следва да докаже, че сумите му се дължат, да докаже наличие на облигационна връзка - договор, предоставяне на сумите, дължимост на сумите, поставяне в забава на ищеца, размерът на сумите, при доказване на които обстоятелства, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ищецът е този който следва да докаже, че е заплатил претендираната парична сума, а ответникът, че има основание да я задържи.

По делото като безспорно между страните се установява, че между тях на 17.08.2017 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ..........., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 700 лева, като в изпълнение на задълженията си по договор за кредит ищцата е погасила заемната сума, ведно с дължимата лихва и възнаграждение за поръчителство, като е извършила плащания в полза на ......... в общ размер на сумата от 861 лева. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото ССчЕ експертиза, неоспорена от страните в срока по чл.

200, ал. 3 ГПК, се установява, че между страните е сключен Договор № ........... за предоставяне на потребителски кредит от 17.08.2017 г. за сумата от 700 лева, при годишен процент на разходите в размер на 49.11 % и лихвен процент в размер на 23 %. Общата дължима сума е определена в размер на 861 лева, от които 700 за главница и 161 лева за лихва. Срокът на Договора е 12 месеца с първа падежна дата – 16.09.2017 г.

В т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от ........... в полза на дружеството.

2

Видно от представения по делото договор за гаранция (лист 10-12 от делото) се установява, че на 18.08.2017 г. между ищцата и ........... е сключен договор за гаранция (поръчителство), по силата на който кредитополучателят се е задължил да заплати на гаранта – ........... такса за предоставяне на поръчителството в размер на 539 лева, платими на 12 вноски на падежната дата на договора за кредит.

В т. 7 от Договора за потребителски кредит е посочено, че ищцата е дала изричното си съгласие „кодът за потвържедение“ предоставен от ответното дружество във взаимоотношенията с дружеството да има силата на неин саморъчен подпис. В т. 8 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че посоченият от ищцата в молбата за отпускане на кредит „идентификационен номер“ ще се ползва като знак на нейното авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения.

Съгласно представено по делото удостоверение от ......... (лист 17 от делото) се установява, че към 15.07.2020 г. ищцата няма задължения към ......... и че процесният договор за кредит е продаден на фирма за събиране на просрочени вземания, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от представеното по делото писмо - отговор до Я. Д. на нейна жалба до ......., последното е изкупило процесния договор за кредит по силата Договор за прехвърляне на вземания от 12.12.2019 г., като към същото писмо приложено е изпратено и уведомление до ищцата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които обстоятелства също не са спорни между страните.

Установява се, че към датата на сключване на договора за прехвърляне на вземанията задължението по процесния договор за кредит № ........... е в размер на 1500 лева, като към задълженията е начислена такса за забава в размер на 100 лева и вземанията по договора са трансформирани по елементи както следва: главница

- 700 лева; договорна лихва –

539 лева; наказателна лихва - 161 лева; такси - 100 лева.

Спорният по делото въпрос се поставя върху действителността на процесните съглашения и дължимостта на сумите за лихви и такси по процесния договор за кредит.

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от ........, вследствие на което между ищецът и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 539 лева, като същото е дължимо на 12 месечни вноски платими на падежната дата на договора за кредит. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че потребителят заплаща дължимите суми както по сключения договор за кредит, така и по договора за поръчителство с ........, в полза на ........., като след приспадане на направените вноски от ищцата, с които са погасени задължения в 3 общ размер от 861 лева, от които за главница - 61 лева, договорна лихва. 539 лева, наказателна лихва -161 лева и такси – 100 лева, общо дължимата сума към 01.10.2020 г. е в размер на 639 лева.

С оглед горното, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва, че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ГПР по процесния договор за кредит при включване на задължението по договора за поръчителство би възлизал на сумата в размер на 319,64 %. Действителният ГПР по кредита от 319,64 % нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 4 ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата цена по договора за поръчителство в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни. Съдът намира, че посредством сключването на договор за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума от 539 лева, която е близка до отпуснатата в заем сума от 700 лева, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл са Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г., както и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. ) Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.