Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 485 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 506/2025
Вид
Решение № 485
Подписан
15.12.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Николай Диянов Голчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Търговско дело № 20255300900506 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „К. и Ко“ ООД срещу „Ди Ти Ай“ ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 48 461, 29 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена част от продажната цена по сключен между страните през м.03.2023г. неформален договор за закупуване на електрически кабели (кабел NYY 0,6/1 KV 1x185mm2 без ж/з черен барабан - 2586 м х 33,1964 лв./м; кабел NYY 0,6/1 KV 1x150mm2 без ж/з черен барабан - 3197 м х 26,6113 лв./м и кабел NYY 0,6/1 KV 1x120mm2 без ж/з черен барабан - 2057 м х21,6151 лв./м) и за която сума е издадена фактура № 2000021637/ 07.06.2023 г., както и сумата от 14 218, 85 лева – обезщетение за забава върху главницата дължимо за периода 09.06.2023г.- 13.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.08.2025 г./, до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че предметът му на дейност е свързан с търговия с компоненти за изграждане на електрически мрежи и съоръжения. Ответното дружество „ДИ ТИ АЙ" ООД е клиент на „К. И КО" ООД и дейността му е свързана с изграждане на електрически мрежи. През март 2023 г. в базата на „К. И КО" ООД била получена поръчка за кабели от ответното дружество с приблизителни количества. „К.

И КО" ООД издало проформа фактура № 2000025049/30.03.2023 г. за поисканите кабели на обща стойност 254 383,46 лв. с ДДС, в която било указано, че следва да бъде извършено авансово плащане в размер на 85% от стойността на фактурата, а остатъкът 1 следва да бъде платен преди доставката на кабелите. Въз основа на издадената проформа фактура, на 05.04.2023 г. ответното дружество заплатило по сметка на „К. И КО" ООД сума в размер на 210 000 лв. За платения аванс „К. И КО" ООД издало фактура № 2000020194/05.04.2023 г. В началото на юни 2023 г. поръчаните кабели били доставени в склада на „К. И КО" ООД. На 7 юни 2023г. служител на „ДИ ТИ АЙ" ООД натоварил на камион поръчаните кабели, като били уточнени и крайните количества. Били закупени както следва: кабел NYY 0,6/1 KV 1x185mm2 без ж/з черен барабан - 2586 м х 33,1964 лв./м; кабел NYY 0,6/1 KV 1x150mm2 без ж/з черен барабан - 3197 м х 26,6113 лв./м и кабел NYY 0,6/1 KV 1x120mm2 без ж/з черен барабан - 2057 м х21,6151 лв./м. Бил подписан Приемо- предавателен протокол № 200023754/07.06.2023 г., като предадените вещи били приети от ответника без възражения. Въз основа на протокола ищецът издал Фактура № 2000021637/07.06.2023 г., в която били описани закупените кабели и бил приспаднат заплатеният при поръчката аванс. Крайната сума, която следвало да бъде заплатена по фактурата след приспадане на аванса възлизала на 40 384,42 лв. без ДДС или 48 461,29 лв. с ДДС. Във фактурата бил посочен и срокът за плащане на сумата по нея - 08.06.2023 г. Фактурата била получена и подписана от представител на „ДИ ТИ АЙ" ООД. Ищецът поддържа, че и към датата на подаване на исковата молба в съда, дължимата сума по Фактура № 2000021637/07.06.2023 г. не е изцяло заплатена. Предвид това, освен главницата, ищецът претендира от ответника и мораторна лихва в размер от 14 218, 85 лева дължима за периода 09.06.2023г.- 13.08.2025г. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в процеса разноски, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.08.2025г./ до окончателното й погашение.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на управителя на ответното дружество, като в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

В открито съдебно заседание проведено на 04.12.2025г., процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна (л. 73 от делото).

Ответното дружество, макар и редовно призовано чрез управителя за откритото съдебно заседание на 04.12.2025г., не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за 2 постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, процесуалният представител на ищеца, в открито съдебно заседание проведено на 04.12.2025г., отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответното дружество на 09.10.2025г. (съобщение на л.

54 от делото). С това съобщение ответникът е уведомен и за последиците по чл. 238 и чл. 239 ГПК, а именно: възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ако последният не подаде отговор на исковата молба, не се яви в първото по делото открито съдебно заседание (не изпрати представител) и не поиска делото да се разгледа в негово отсъствие.

С цел призоваване за датата и часа на откритото съдебно заседание на 04.12.2025г., ответникът е търсен на вписаното седалище и адрес на управление в Търговски регистър при Агенция по вписванията- гр. Пазарджик, бул. „Генерал Гурко“ № 22, ет. 2. На дата 19.11.2025г. управителят на ответното дружество е получил призовката, с която делото се насрочва за разглеждане в открито заседание на 04.12.2025г. (л. 60 от делото). От дата 19.11.2025г. до датата на провеждане на първото открито заседание по делото (04.12.2025г.) е изтекъл срок по- дълъг от една седмица, поради което е изпълнено и особеното изискване на чл. 56, ал. 3 ГПК. Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, със следващите се от това процесуални последици.

Макар и редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със самото съобщение, с което се връчва препис от исковата молба и приложенията към нея, както и с постановеното по делото Определение № 1578/ 06.11.2025г.), ответникът не е проявил процесуална активност под каквато и да било форма. Същевременно, ищецът чрез процесуалния си представител, е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Предвид гореизложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, разписани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 367 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, макар и редовно призован, не е изпратил законен или упълномощен представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се 3 мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 48 461, 29 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена част от продажната цена по сключен между страните през м.03.2023г. неформален договор за закупуване на електрически кабели (кабел NYY 0,6/1 KV 1x185mm2 без ж/з черен барабан - 2586 м х 33,1964 лв./м; кабел NYY 0,6/1 KV 1x150mm2 без ж/з черен барабан - 3197 м х 26,6113 лв./м и кабел NYY 0,6/1 KV 1x120mm2 без ж/з черен барабан - 2057 м х21,6151 лв./м) и за която сума е издадена фактура № 2000021637/ 07.06.2023 г., както и сумата от 14 218, 85 лева – обезщетение за забава върху главницата дължимо за периода 09.06.2023г.- 13.08.2025г., да бъдат уважени изцяло.

Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.08.2025г./ до окончателното й погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна.

Представени са доказателства за сторени разноски в исковия процес, както следва: 2131, 11 лв. – заплатена държавна такса, и 5680 лв. – заплатен по банков път адвокатски хонорар и 20 лв. – държавна такса за издаване на преписи.

Допълнително, по делото е допуснато обезпечение, като разноските сторени от ищеца в обезпечителното производство също подлежат на възмездяване (в тази връзка- т. 5 от ТР № 6/ 2012г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС).

Представени са доказателства за заплатена такса за образуване на изп. дело в размер от 78 лв. по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, както и 200 лв.- заплатен по банков път адвокатски хонорар за процесуално представителство в рамките на изпълнителното дело.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски сторени в исковия процес и обезпечителното производство в общ размер от 8 109, 11 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ди Ти Ай“ ООД, ЕИК 112637760 да заплати на „К. и Ко“ ООД, ЕИК 202507869 на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 48 461, 29 лева с вкл. ДДС /четиридесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща незаплатена част от продажната цена по сключен между страните през м. март 2023г. неформален 4 договор за закупуване на електрически кабели (кабел NYY 0,6/1 KV 1x185mm2 без ж/з черен барабан - 2586 м х 33,1964 лв./м; кабел NYY 0,6/1 KV 1x150mm2 без ж/з черен барабан - 3197 м х 26,6113 лв./м и кабел NYY 0,6/1 KV 1x120mm2 без ж/з черен барабан - 2057 м х21,6151 лв./м) и за която сума е издадена фактура № 2000021637/ 07.06.2023 г., както и сумата от 14 218, 85 лева /четиринадесет хиляди двеста и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/– обезщетение за забава върху главницата дължимо за периода 09.06.2023г.- 13.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /14.08.2025г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ди Ти Ай“ ООД, ЕИК 112637760 да заплати на „К. и Ко“ ООД, ЕИК 202507869 сума в размер от 8 109, 11 лева /осем хиляди сто и девет лева и единадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и обезпечителното производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Апелативен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5