Решение № 251 от 19.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 1279/2025
- Вид
- Решение № 251
- Подписан
- 19.03.2026
- В сила
- 08.07.2026
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 251 гр. Сливен, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230101279 по описа за 2025 година
Предявената искова претенция е с правно основание: чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против С. Т. Д., с искане да бъде признато за установено, че същата дължи суми по Договор за потребителски кредит № 7000685585 от 18.07.2018 година, сключен между нея и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2022 година.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, което е образувано в ЧГД № 6077 по описа на СлРС за 2024 година. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 3414/02.12.2024 година, с която е прието, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата 2860,62 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7000685585 от 18.07.2018 година и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2024 година до окончателното й изплащане; сумата 2073,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.11.2018 година до 25.07.2022 година; сумата 1831,13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2024 година, като 1 за периода 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; сумата 210,30 лева, представляваща разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата, като същата в срок е депозирала възражение.
В исковата молба са въведени твърдения за дължимостта на процесните вземания. Иска се уважаване на исковите претенции и се претендират разноски.
В законоустановения срок от ответника чрез процесуален представител е депозиран отговор на исковата молба, в който се взема становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Оспорват се всички твърдения в исковата молба. Прави се възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник. Представено е писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им.
Ответницата редовно призована не се явява, но се представлява от пълномощник, който поддържа изразеното с отговора на исковата молба становище и счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни. Съображенията си излага в представена по делото писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор и ответника по делото С. Т.
Д. на 18.07.2018 година е сключен Договор за потребителски кредит №7000685585 по силата на който от ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е отпуснат потребителски кредит на ответника С. Т. Д..
Съгласно чл. 7.1. от Договор за потребителски кредит №7000685585/18.07.2018 година на С. Т. Д. е предоставен кредит, с посочен „Общ размер на кредита“- 2 956,73 лева, от които: 2 000,00 лева потребителски кредит за общо ползване, 316,80 лева - кредит за заплащане на застрахователна премия по застраховка „BANK КОМБО Живот“, 323,14 лева кредит за заплащане на застрахователни премии по застраховки „BANK 2
КОМБО „Безработица“, 316,79 лева - еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора, която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни погасителни вноски, съгласно Погасителния план.
Главницата на предоставеният кредит в размер на 2 956,73 лева, съгласно чл. 9.1. от Договора се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 31,84 %, при годишен процент на разходите от 46,23 % (чл. 10 от Договора), като общата дължима от потребителя сума по кредита е 5 262,99 лева или размера на дължимата договорна лихва, изчислен при отпускане на кредита е 2 306,26 лева.
Съгласно чл.7.2.2. от Договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.
19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.
В чл. 19 от Договора за кредит се посочва, че при сключването на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителя може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на самия договор.
По делото е представен Сертификат № 81001NLB011 от 18.07.2018 година за застрахователна програма „Защита, живот, безработица /хоспитализация“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по който С. Т. Д. е застрахована по застрахователна програма „Защита, живот, безработица /хоспитализация“.
Дължимата сума по застрахователна програма „Защита, живот, безработица /хоспитализация“е в размер на 639,94 лева.
Отпуснатият кредит по Договор за потребителски кредит № 7000685585/18.07.2018 година в размер на 2 956,73 лева е усвоен на 18.07.2018 година. Договорено е да бъде погасен на 47 месечни вноски от по 109,65 лева 3 и 1 изравнителна месечна вноска в размер на 109,44 лева, всяка включваща главница и лихва, дължими на 25-то число, с краен срок 25.07.2022 година.
Вещото лице е установило, че размера на непогасената главница по Договор за потребителски кредит № 7000685585/18.07.2018 година е 2 860,62 лева.
Дължимото обезщетение за забава начислено върху размера на дължимата главницата, за периода от 24.11.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 1 831,13 лева.
За периода от 13.03.2020 година до 14.05.2020 година експертизата не е начислила обезщетение за забава във връзка с обявеното в страната извънредно положение и с оглед на разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година и за преодоляване на последиците.
Вещото лице е установило, че размера на непогасената договорна лихва по Договор за потребителски кредит №7000685585/18.07.2018 година, дължима за периода от 23.11.2018 година до 25.07.2022 година е 2 073,40 лева.
По силата на Договор за продажба на вземания от 30.11.2022 година, представен по делото вземането на кредитора ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е продадено на „Иновативни финанси“ ЕАД. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 година „Иновативни финанси“ ЕАД, продава закупните вземания на ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
След датата на цесията -30.10.2023 година няма извършени плащания по договора за кредит.
Въз основа на заявлението подадено от заявителя - ищец на 29.11.2024 година е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3414 от 02.12.2024 година по частно гражданско дело № 6077 по описа на СлРС за 2024 година за сумата 2860,62 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7000685585 от 18.07.2018 година и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2024 година до окончателното й изплащане; сумата 2073,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.11.2018 година до 25.07.2022 година; сумата 1831,13 лева, 4 представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2024 година, като за периода от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС и сумата 210,30 лева, представляваща разноски по делото.
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, който е подал възражение в срок.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил исковите си претенции, предмет на настоящия спор.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, в това число и експертните заключения, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искови претенции с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество –основателни предвид следните съображения.
От представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че ответникът като страна по подписан на 18.07.2018 година Договор за потребителски кредит № 7000685585 не е изпълнил в срок поето задължение за заплащане на договорени месечни погасителни вноски, съобразно погасителен план. Безспорно по делото се установи, че отпуснатия кредит по Договор за потребителски кредит № 7000685585/18.07.2018 година в размер на 2 956,73 лева е усвоен на 18.07.2018 година, като е договорено да бъде погасен на 47 месечни вноски от по 109,65 лева и 1 изравнителна месечна вноска в размер на 109,44 лева, всяка включваща главница и лихва, дължими на 25-то число, с краен срок 25.07.2022 година.
Вещото лице е установило, че размера на непогасената главница по Договор за потребителски кредит № 7000685585/18.07.2018 година е 2 860,62 лева.
Дължимото обезщетение за забава начислено върху размера на дължимата главницата, за периода от 24.11.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 1 831,13 лева.
5
Вещото лице е установило, че размера на непогасената договорна лихва по Договор за потребителски кредит №7000685585/18.07.2018 година, дължима за периода от 23.11.2018 година до 25.07.2022 година е 2 073,40 лева.
Установено е, че по силата на Договор за продажба на вземания от 30.11.2022 година, представен по делото, вземането на кредитора ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е продадено на „Иновативни финанси“ ЕАД. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2023 година „Иновативни финанси“ ЕАД, продава закупните вземания на ТБ „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД на ищеца по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
След датата на цесията - 30.10.2023 година, няма извършени плащания по договора за кредит.
Предвид изложеното исковите претенции следва да се уважат в пълния претендиран размер, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2860,62 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7000685585 от 18.07.2018 година и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2024 година до окончателното й изплащане; сумата 2073,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.11.2018 година до 25.07.2022 година; сумата 1831,13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2018 година до датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2024 година, като за периода от 13.03.2020 година до 14.07.2020 година не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3414 от 02.12.2024 година по частно гражданско дело № 6077 по описа на СлРС за 2024 година.
Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т. 12 на ТР по ТД № 4/2013 година на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 573,06 евро и включват държавни такси, юрисконсултски възнаграждения и внесен депозит за вещи лица.