Решение № 792 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502257 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 261352/20.04.2022г. постановено по гр.д.№ 7067/2020г. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав, е частично уважен иск с правно основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, като Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. са осъдени да заплатят солидарно в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата от 87 238,37 лева - главница по договор за кредит за рефинансиране на договор за потребителски кредит HL55707 от 30.05.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.07.2020 г. до окончателно й изплащане, както и сумата от 3618,17 лева - разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част - за разликата над 87 238,37 лева до предявения частичен иск от 203 247,49 лева като неоснователен.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78 ал.3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е осъдена да заплати на Т. Х. В., ЕГН **********, Д. Х. Г., ЕГН ********** и Д. Х. В., ЕГН **********, сумата от 3088,85 лева - разноски по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивна жалба от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да го отмени и уважи предявения частичен иск изцяло.

1

Изтъква факта, че в самия текст на чл. 1 (1) от процесния договор е посочено, че банката предоставя на кредит в размер на 220 700 лева, а кредитополучателят се задължава да върне позлвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор. В тази си част всички екземпляри от договора за кредит са напълно идентични, като това не се оспорва и от кредитополучателите. Въпреки това съдът необосновано е смесил въпросът за постигнатото между страните съгласие за размера на кредита с този за неговото разходване като по необясними причини е счел, че страните били постигнали съгласие за сума в размер на остатъчните задължения по друг рефинансиран кредит, съобразно записванията в представения от ответниците екземпляр, въпреки че те се опровергават от всички останали събрани доказателства по делото. Посочва, че в същия този чл. 2 от договора за кредит като условие за отпускане на процесиите суми е посочено представянето в банката на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имотите по чл. 13, предоставени като обезпечение, за размера на кредита. В пункт II от въпросния нотариален акт е посочено, че за обезпечаване на всички вземания на Юробанк АД по Договор за кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от 30.05.2012г. за сумата предоставена на кредитополучателите в размер на 220 700 лева.

Аргумент за това е, че същата по размер сума е посочена и отразена и в приложения Договор за кредит (чл. 2, ал. 1), като обсотятелството, че първоначално в договора е била посочена друга сума, която в последстве е заличена и е нанесена сумата от 218 649 лева не може да обоснове само по себе си извод, че е постигнато съгласие за сумата от 136 276, 76 лева, както е приел първоинстанционният съд. Оспорва извода на съда, че от установените в приетото по делото заключение задължения следва да бъдат приспаднати вноски в размер на 49 070,04 лв. В тази връзка изрично следва да се посочи обстоятелството, че от въпросните разплащателни сметки, посочени в Приложение 2 към ССчЕ са обслужвани задълженията по три кредита на въпросните лица, като сумите, за които в колона 10 е отбелязано „не" не е намерила отражение в погасяване на задълженията по процесния кредит, но със същите са обслужвани задължения по другите кредити. В тази връзка прилага и моли да се приемат като писмени доказателствени средства по делото: 1) Обща хронологична справка за погасяване на задълженията; 2) Справка за внесени суми по BG ******** за погасяване на HL 19702, 3) Справка за внесени суми по 6G ******** за погасяване на HL 55893.

Жалбоподателите-ответници Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. оспорват решението в неговата осъдителна част и молят съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения от банката иск. Изтъкват факта, че процесният договор за кредит за рефинансиране на договор за потребителски крелит HL55707 от 30.05.2012г. е сключен въз основа на Договор HL40086 от 08.08.2008г. Във връзка с това и в нарушение на процесуалните правила СГС не е допуснал поисканата ССЕ по поставени още с писмения отговор въпроси.

Така съдебният състав не е зачел трайно установената съдебна практика на ВКС, съгласно която когато размерът на задължението по едно споразумение е определен въз основа на нищожна договорна клауза, то е нищожно, независимо от приемането му от кредитополучателите, защото представлява спогодба по непозволен договор. Нищожността 2 на споразумението има за последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без нищожната клауза. Посочват, че с процесния договор за кредит от 2012г. страните установяват и предоговарят своите отношения за напред, като този договор е близък по характер на спогодбата по чл.365 и сл. от ЗЗД, а не до новацията. С този договор страните не заявяват съгласие за погасяване на съществуващите между тях правоотношения чрез възникване на нови такива. Заявяват съгласие за преуреждане занапред на своите правоотношения, чрез преструктуриране на поетите от ответниците задължения като същите наместо задължение в швейцарски франкове, поемат занапред задължението да погасяват същото но размер задължение, но в друга валута- български левове и при нов погасителен план. Договорът от 30.05.2012г. няма самостоятелен характер и при спор между страните за съдържанието на правоотношението между тях и за размера на задължението на ответниците следва да се съобрази и първия договор, този от 08.08.2008г., сключен между тях за чисто рефинансиране е сключен вторият договор от 30.05.2012г. Действително в исковата молба ищецът се е позовал само на договора от 30.05.2012г. като пораждащ неговото вземане, но при направените от ответника оспорвания на размера на задължението на ответната страна и при установената връзка между двата договора съдът следва да счете, че валидността на договора от 30.05.2012г. зависи от валидността на клаузите на договора от 08.08.2008г., съответно зависи и размера на поетото с втория договор задължение от страна на ответниците. Когато е налице липса на усвояване на сума, то винаги се изследва предхождащото го правоотношение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, според която следва да се изследва предхождащото и взаимосвързано правоотношение между страните.

Приемайки че няма връзка между двата договора СГС на практика отказва на ответниците, в качеството им на потребители, да изследва неравноправност на клаузи в потребителски договори, въпреки че за тях същият следва да следи служебно и без повдигнато възражение от страните. Съгласно практиката на Съда в Люксембург, националните съдилища са длъжни служебно да извършват преценка на потребителските договори дали в тях са налице неравноправни клаузи, служебно да събират доказателства за наличието на такива. Отказът на първоинстанционният съд да разгледа и обсъди неравноправни клаузи в Договора за кредит от 08.08.2008г. и Договора за рефинансиране от 30.05.2012г., на практика представлява отказ от правосъдие и защита на потребителски права по смисъла на ЗЗП и Директира 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На второ място по делото е приета съдебно - почеркова експертиза, обективирана в протокол за извършена комплексна експертиза от вещо лице С. Х., съгласно която са налице различия в представените от двете страни но делото екземпляри на Договор за кредит за рефинансиране на потребителски кредит HL55707/30.05.2012г. Вещото лице посочва, че върху различимо число 134 252.21лв. е изписано число 218 648.52, като е изследвало подробно почерка на всички участници при подписване на екземплярите и ответниците.

Така е неясен размера на непогасената част от дълга към 2012г. Твърдят, че още с писмения 3 си отговор и в сроковете по чл. 131 ГПК са посочили, че сумата по процесния кредит не е усвоена реално. Същата рефинансира друг кредит в същата банка. Когато разрешеният кредит или част от него, в размер равняващ се на задължението по HL40086 е 218 648.52 лева, до която кредитополучателите нямат достъп, тъй като е блокирана и при липса на усвояване на сума, то винаги следва да се изследва предхождащото го правоотношение.

Ответниците са сключили договор за кредит от 08.08.2008г. По този договор размерът на задължението се е формирал чрез превалутирането му от евро в швейцарски франкове. Тази клауза е нищожна, защото е неравноправна. Впоследствие остатъкът от задължението по договора за кредит от 08.08.2008г. е станал размер на задължението по договора за кредит от 30.05.2012 г. По Договор за кредит HL 40084/08.08.2008г. липсва реално усвояване на швейцарски франкове и няма задължение за ответниците да погасяват задължение в тази валута. Първоначалния размер на дълга е 81 000 евро. От друга страна съгласно ССЕ с общо 90 броя вносни бележки е постъпила сумата от 73 015.65 лева за погасяване на кредита.

Следва да се приспадне едностранно увеличения от страна на банката лихвен процент.

На трето място посочват, че е налице валидно сключена застраховка живот, по която ищецът се е удовлетворил след смъртта на двамата кредитополучатели. Това възражение е повдигнато още с писмения отговоро на искова молба, но въпреки това СГС е отказал да изследва този въпрос. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл.430 ТЗ вр.чл.86 ЗЗД предявени от „Юробанк България" АД срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В., в качеството им на наследници на к редитополучателите Х. Л.

В. и Х. Г. В. / съпрузи / починали, съответно първия на ******** г., а втория на ******** г.

Банката твърди, че на 30.05.2012г. между страните по делото е сключен договор HL 55707 за рефинансиране на потребителски кредит, с разрешен размер 220 700 лева и срок за погасяване 257 месеца. Кредитополучателите Х. Л. В. и Х. Г. В. /съпрузи / починали, съответно първия на ******** г., а втория на ********г. Техни наследници по закон са ответниците. Твърди, че длъжниците преустановили да плащат дължимите месечни вноски по усвоения кредит на 20.05.2014г. Предвид липсата на изпълнение на задълженията им по договора за банков кредит, банката обявила целия остатък от кредита - главница, ведно с допълнителните задължения за договорна лихва, наказателна лихва и такси, за предсрочно изискуем с нарочни уведомления до кредитополучателите, реално връчени на 21.12.2015г.

Общото задължение по сключения, но неизпълнен от ответниците договор за рефинансиране на потребителски кредит HL 55707 от 30.05.2012г., възлиза на сума в размер на 390 931,76 лева, от които: 209 470,03 лева, представляващи главница по договора, дължима за периода от преустановяване на плащанията - 20.05.2014г. до 14.07.2020 г.; 22 181,51 лева възнаградителна лихва, дължима за периода 20.05.2014г. до 21.12.2015г. / датата на предсрочната изискуемост/; 158 241,04 лева, представляващи мораторна лихва, дължима за 4 периода 20.05.2014г. до 14.07.2020г. и 1039,18 лева - такси по договора, начислени за периода от 18.01.2015г. до 14.07.2020 г. Претендира сумата от 203 247,49 лева, представляваща част от общо дължимата главница за периода 20.07.2015 г. до 14.07.2020 г., ведно със законните последици.

Ответниците Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В., оспорват исковете с възражението, че не са усвоили сумата, посочена в договора, както и че със сума в размер на 136 276,76 лева е погасено тяхно предходно задължение по друг кредит към същата банка. При тези доводи, поддържат, че цитираната сума е преведена по блокирана сметка, от която те не са имали възможност да усвояват реално каквито и да било средства. Сочат, че рефинансиран бил договор за кредит № HL 40086 от 08.08.2008 г. Считат, че след като не са усвоили реално сумата, а последната е отишла за рефинансиране на тяхно друго задължение към банката ищец, то следва да се подложи на преценка това предходно правоотношение, доколкото договорът от 30.05.2012 г. няма самостоятелно значение, а следва да се анализира съвместно с договора от 08.08.2008г. Обосновават твърденията си, че рефинансираният договор от 08.08.2008г., не поражда валидно предхождащо задължение, с възражения за наличие на неравноправни клаузи в него, изискващи прилагане на потребителската защита по чл.143 ЗЗП и чл.146 ЗЗП, както и по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Сочат като неравноправни следните клаузи в договор за кредит № HL 40086 от 08.08.2008 г. - чл. 1, ал. 1 и ал. 2; чл. 2, ал. 1,чл. 2, ал. 3, чл. 2, ал. 5; чл.