Решение № 410 от 05.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. гр.Несебър, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Сл. Петров при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от П. Сл. Петров Гражданско дело №

20222150100973 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.318 и сл. и чл.286, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН.Б.Е.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град П., улица Х. Г. Д. ***, представлявано от В.Р.К. – заместник-председател на Съвета на директорите, и Ж.П.С. – изпълнителен член на Съвета на директорите, твърди, че Д. Г. Н.а с ЕГН **********, с адрес: град О., улица *** е била клиент на ищцовото дружество с клиентски номер ***, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в град О., улица *** с ИТН ***. Ответникът не е заплатил сумите, дължими за консумираната ел. енергия в изпълнение на задълженията си и в сроковете, предвидени в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН.Б.Е.“ ЕАД, която ел. енергия ищецът е доставил през периода от 02.12.2021г. до 01.03.2022г. за горепосочения обект на потребление, на стойност 766,94 лева. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъдат осъдени наследниците на Д. Г. Н.а да му заплатят сумата в размер на 766,94 лева, представляваща стойността на консумирана в обекта на потребление електрическа енергия за периода от 02.12.2021г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, и сумата в размер на 47,23 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 21.01.2022г. до 15.09.2022г.

Претендира разноски.

С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищецът посочва като ответници по предявените от него искове П. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес:

1 град О., улица *** и Т. М. В. с ЕГН **********, с адрес: град Я., улица Д.К.**. Уточнява, че през претендирания период именно те са имали качеството на потребители на електрическа енергия в обекта на потребление, тъй като след смъртта на Д. Г. Н.а, двамата са били нейни законни наследници и като такива са придобили собствеността върху недвижимия имот.

Всеки от тях следва да заплати половината от претендираните суми, съобразно квотите от правото им на собственост. Моли ответниците да заплатят следните суми: П. Д. Н. – 383,47 лева главница, представляваща половината от консумираната ел. енергия за периода от 02.12.2021г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022г., и сумата в размер на 23,62 лева, представляваща половината от мораторната лихва, начислена за периода от 21.01.2022г. до 15.09.2022г.; Т. М. В. – 383,47 лева главница, представляваща половината от консумираната ел. енергия за периода от 02.12.2021г. до 01.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2022г., и сумата в размер на 23,62 лева, представляваща половината от мораторната лихва, начислена за периода от 21.01.2022г. до 15.09.2022г.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника П.

Д. Н., на първо място се изразява становище за недопустимост на исковете с довода, че този ответник не е законен наследник на Д. Г. Н.а, поради което не е надлежна страна по иска.

Отделно от това посочва, че по делото липсват доказателства Д. Г. Н.а приживе да е била собственик на недвижимия имот, а оттам и да е имала качеството на битов клиент във връзка с доставката на електрическа енергия до имота, с който довод обосновава твърдението за неоснователността на исковата претенция по отношение на ответника.

Ответникът Т. Мирчева В. не е подала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделни писмени молби, подавани от юристконсулт, се ангажират доказателства и се заявява поддържане на исковите претенции като отчита, че в хода на процеса сумите, дължими от двамата ответници, са погасени от единия от тях.

Намира за доказано, че именно ответниците са страни по спорното материално правоотношение. Счита, че искът следва да се отхвърли поради направеното погасяване на главниците и лихвите. Претендира разноските.

Ответникът П. Д. Н. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особен представител, който заявява, че поддържа подадения от него отговор на исковата молба.

Моли исковата претенция против П. Д. Н. да бъде отхвърлена с довода, че ищцовото дружество не го е уведомило за започването на съдебното производство, ответникът не е бил предупреден и за преустановяване захранването с ел. енергия. Счита също, че разноските, направени от ищеца, следва да останат за негова сметка.

Ответникът Т. М. В. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Д.П. Н. и Д. Г. М. да сключили граждански брак на 11.01.1963г. в село Рудник, 2 община Бургас, от когато съпругата е приела да носи фамилното име на съпругата си – Н.а.

На 30.12.1964г. Д.П. Н. е закупил едно празно дворно място с пространство от 725 кв.м., находящо се в село О., Бургаски окръг, представляващо парцел VI-70 по плана на село О., Бургаски окръг.

На 25.03.1998г. съпрузите Д.П. Н. и Д. Г. Н.а са декларирали на основание чл.26 от ЗМДТ пред общинските власти като собственици на този имот, който според одобрения през 1971г. застроителен и регулационен план на град О., представлява парцел VII-80, кв.12 със застроена площ 362 кв.м., находящ се на адрес: град О., улица *** ведно с построените в имота етаж от триетажна къща с РЗП 162 кв.м., включващ и мазе, и гараж на партерния етаж на площ от 18 кв.м.

Д.П. Н. е починал на 18.01.2001г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Д. Г. Н.а, дъщеря си Т. М. В. и сина си П. Д. Н.. Д. Г. Н.а е майка на ответниците П. Д. Н. и Т. М. В., а след нейната смърт на 25.11.2020г., окончателно на основание чл.5, ал.1 от ЗН двамата ответници са придобили собствеността върху недвижимия имот, като двамата и понастоящем притежават по 1/2 идеална част от него.

„ЕВН.Б.Е.“ ЕАД обаче е продължил да издава фактури на Д. Г. Н.а като титуляр на партидата във връзка с потребената в имота ел. енергия. Така с фактура № ********** / 09.01.2022г. той е начислил стойност на ползвана ел. енергия през периода от 02.12.2021г. до 05.01.2022г. в размер на 383,68 лева с включен ДДС; с фактура № 1264876460 / 09.02.2022г. е начислил сумата в размер на 382,06 лева с включен ДДС като стойност на ел. енергията, потребена в имота през периода от 06.01.2022г. до 01.02.2022г.; с фактура № 1266495774 / 09.03.2022г. е начислил сумата в размер на 1,20 лева с включен ДДС като стойност на ел. енергията, потребена в имота през периода от 02.02.2022г. до 01.03.2022г.

На 19.10.2022г. в полза на „ЕВН.Б.Е.“ ЕАД е извършено плащане на сумата в размер на 384,68 лева от ответника Т. М. В., като е заявила, че погасява задължението по две от трите фактури, а именно: по фактура № ********** / 09.01.2022г. за сумата в размер на 383,68 лева и по фактура № 1266495774 / 09.03.2022г. за сумата в размер на 1,20 лева.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Категорично се установи, че двамата ответници, включително и П. Д. Н., имат качество на потребители на доставена от ищцовото дружество ел. енергия, тъй като са собственици на недвижими имот – обект на потребление. Качеството на потребители двамата са имали и през въведения от ищеца период.

След предявяване на иска от страна на ответника Т. М. В. е извършено плащане на част от претендираните суми, по който начин тя е погасила паричните задължения – своето и това на другия съсобственик на имота - ответника П. Д. Н., по две от трите процесни фактури – 384,66 лева, който факт съдът следва да отчете на основание чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед обаче признанието на неизгоден за ищеца факт с молбата му до съда от 19.05.2023г., че след предявяване на иска са извършени няколко доброволни плащания на 3 каса на дружеството, с които са заплатени напълно главницата и лихвите по делото, съдът следва да приеме, че са погасени всички претендирани от ищеца суми, т.е. заплатена и сумата в размер на 382,06 лева, начислена с фактура № 1264876460 / 09.02.2022г. По този начин е погасен целият размер на претендираната главница в размер на 766,94 лева, а с оглед признанията на ищеца – и на претендираната от него лихва в размер на 47,23 лева.

По делото не са налице в кумулативна наличност двете предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки разноските по делото, направени от ищеца, да останат за негова сметка. С оглед на обстоятелството, че ответниците са погасили паричните си задължения, предмет на спора, след предявяване на осъдителния иск срещу тях, съдът не приема, че те не са дали повод за завеждане на настоящото дело, още по-малко за предявяване на исковете.

Освен това от страна на който и да е от двамата ответници, включително и от Т. М. В., която е извършвала плащанията, липсва изрично признаване на иска. По тези съображения в тяхна тежест следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца, които съдът намира за доказани в размер на 420 лева, включваща платена държавна такса – 100 лева, такси за издаване на съдебни удостоверения – 20 лева, и платено възнаграждение за особен представител – 300 лева. В полза на ищеца следва да бъде присъдено и юристконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Така всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати на ищеца половината от общата сума по разноските от 620 лева, а именно по 310 лева всеки от тях.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН.Б.Е.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град П., улица Х. Г. Д. ***, представлявано от В.Р.К. – заместник-председател на Съвета на директорите, и Ж.П.С. – изпълнителен член на Съвета на директорите, искове за осъждането на П. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: град О., улица *** и Т. М. В. с ЕГН **********, с адрес: град Я., улица Д.К.**, да му заплатят сумата в размер на 766,94 лв.

(седемстотин шестдесет и шест лева и 94 ст.), представляваща стойността на консумираната в обект на потребление – недвижим имот, находящ се в град О., улица *** ИТН ***, с клиенски номер ***, електрическа енергия през периода от 02.12.2021г. до 01.03.2023г., за която са издадени следните фактури: фактура № ********** / 09.01.2022г. за сумата от 383,68 лева с включен ДДС, фактура № 1264876460 / 09.02.2022г. за сумата от 382,06 лева с включен ДДС, фактура № 1266495774 / 09.03.2022г. за сумата от 1,20 лева с включен ДДС, ведно със законната лихва, върху общия размер на главницата, считано от 16.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 47,23 лв. (четиридесет и седем лева и 23 ст.), представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от 21.01.2022г. до 15.09.2022г., от които суми всеки от двамата отвентици да заплати половината от тях, а именно: П. Д. Н. – 383,47 лева главница и 23,62 лева мораторна лихва, и Т. М. В. – 383,47 лева главница и 23,62 лева мораторна лихва, поради погасяване изцяло 4 на задълженията в резултат на извършено плащане след предявяване на иска.

ОСЪЖДА П. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: град О., улица *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН.Б.Е.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град П., улица Х. Г. Д.

***, представлявано от В.Р.К. – заместник-председател на Съвета на директорите, и Ж.П.С.

– изпълнителен член на Съвета на директорите, сумата в размер на 310 лв. (триста и десет лева), представляваща половината от направените по делото съдебни и деловодни разноски.

ОСЪЖДА Т. М. В. с ЕГН **********, с адрес: град Я., улица Д.К.**, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН.Б.Е.“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град П., улица Х. Г. Д. ***, представлявано от В.Р.К. – заместник-председател на Съвета на директорите, и Ж.П.С. – изпълнителен член на Съвета на директорите, сумата в размер на 310 лв. (триста и десет лева), представляваща половината от направените по делото съдебни и деловодни разноски.