Решение № 239 от 07.10.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Габрово, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20254200500425 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ц. Й. К., подадена чрез пълномощника адв. П. и по въззивна жалба , подадена от Х. Й. К., В. А. Ч., Г.

А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й. К., В. Й. К., подадена чрез пълномощника адв.Д..

Жалбоподателят Ц. Й. К. обжалва решение № 25/25.04.2024г. по гр.д. № 125/2023г. по описа на PC - Трявна в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за изтекла придобивна давност по отношение на имот с идентификатор **.1.2 в полза на наследниците на В. Х.а С., с начална дата на завладяване на имота месец февруари 1987г.

Сочат се фактите, които следва да бъдат установени , за да се приеме, че има изтекла придобивна давност. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил свидетелските показания и останалите доказателства, поотделно и в съвкупност, в логическа връзка, както и възраженията и доводите на ищеца. Твърди се,че не са обсъдени и не е придадено правно значение на факта, че наследниците на В. не са се снабдили с акт за собственост по обстоятелствена проверка, който факт има пряко връзка с възражението , че владението е било скрито; че липсва деклариране на имота само от наследниците на В., който факт има значение относно намерението за своене на принципа на когото ползите за него и тежестите; фактът, че не е доказано и не се твърди, смяна на партиди на ел. енергия и на водоснабдяване на имота, само на името на В. или на някой от наследниците , което е относимо във връзка със скритото владение; фактът, че имота се ползва сезонно, който е във връзка с това, че поради големия брой наследници, сезонното ползване не предполага и 1 не демонстрира присвояване; липсата на твърдения, В. и наследниците й изрично да не са допускали или по друг начин явно да са пречили на останалите съсобственици да влизат в имота, което е във връзка с демонстрирането на намерение за присвояване. Излагат се доводи ,че съдът не е направил разграничение между ползване и владение и откъде се извежда намерението за своене на В. и нейните наследници. Оспорва се ищецът да носи доказателствената тежест да установи, че има собственически претенции към имота.

Поддържа се твърдението, че владението на наследниците на В. е било скрито. Оспорва се достоверността на показанията на св.Л.В.. Излагат се доводи, че ако наследниците на В. са се считали за единствени собственици на имота е нормално и естествено за периода от 1987г . до днес да се снабдят с акт за собственост. Фактът, че не са го направили означава, че или не се считат за такива или, че не искат да дават гласност на владението си. Също така , видно от представените документи за заплащане на данък на имота, мнимите владелци на са декларирали имота, като изключително тяхна собственост. Извършваните ремонти, по принцип не показват намерение за своене на имота, като ремонтите, които се твърдят, са по подпорни стени и общи части, които ползват и останалите самостоятелни обекти в този имот, следователно от тях не може да се извлече намерение да се свои имота. Свидетелите не твърдят за фактически действия, от които по недвусмислен начин да става ясно за всички съсобственици, че имота е завладян, само от част от тях. Няма данни ищците да не са допускани в имота, нито по друг начин да са уведомени, че не са съсобственици.

Жалбоподателят претендира за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на исковата претенция за допускане до делба на процесния имот.

Жалбоподателите Х. Й. К., В. А. Ч., Г. А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й.

К., В. Й. К. са обжалвали решение № 25/25.04.2024г. по гр.д. № 125/2023г. по описа на PC – Трявна в частта, с която съдът е допуснал до делба 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ** с. К. като неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния и необоснованост. Твърди се, че в обжалваната част решението противоречи на чл.38 ЗС, като съдът не е съобразил, че процесното място - 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ** с.К. представлява обща част към етажа - сам.обект в сграда с ид. **.2 от 27 кв.м., за който съдът е уважил претенцията на жалбоподателите за придобивна давност. Твърди се , че съдът не е съобразил и приетите по делото писмени доказателства, от които също се установява, че мястото е обща част към етажа : нот.акт №136, т.2, н.д. № 324/1982 г. на PC-Дряново, нот.акт № 135 и 137 и двата от 1982 г. Излагат се доводи, че от гласните доказателства е установено, че процесната 1/3 ид.ч от мястото е владяна от наследниците на В. С., което следва етажа й, които показания не са взети предвид при постановяване на решението.

Претендира се да бъде отменено решението в обжалваната част и се отхвърли иска за делба.

Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните доказателства, прие за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал извършването на делба между Ц. Й. К., с ЕГН: **********, К. Г. К., с ЕГН: **********, С. Й. К., с ЕГН:

**********, Д. К. Ц., с ЕГН: **********, Х. Й. К., с ЕГН: **********, В. А. Ч., с ЕГН:

2

**********, Г. А. К., с ЕГН: **********, Ц. Й. М., с ЕГН: **********, М. Т. Т., с ЕГН:

**********, В. Т. Т., с ЕГН: **********, С. Й. К. с ЕГН: ********** и В. Й. К. с ЕГН:

********** на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор ** по КККР, находящ се в с.К. № 20, общ.Трявна с площ от 2322 кв.м. по нотариален акт и 3308 кв.м. по скица, при съседи имоти с идентификатори: **, без построените в имота сгради, при следните КВОТИ на съделителите: Ц. Й. К. – 5/60 идеални части, К. Г. К. - 5/60 идеални части, С. Й. К. - 5/60 идеални части, Д. К. Ц. – 15/60 идеални части, Х. Й. К. – 6/60 идеални части, В. А. Ч. – 3/60 идеални части, Г. А. К. – 3/60 идеални части, Ц. Й. М. – 6/60 идеални части, М. Т. Т. - 3/60 идеални части, В. Т. Т. - 3/60 идеални части, С. Й. К. – 3/60 идеални части и В. Й. К. – 3/60 идеални части. В останалата част е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Ц. Й. К. иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.2 , с предназначение жилище, апартамент, с площ от 31 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор **.1, построена в поземлен имот с идентификатор **, заедно с прилежащата му югозападна част от мазата, както и за участие в делбата на ответниците: Н. Ж. Д., А. Ж. К., К. И. Т., И. К. Т., С. С. М., А. С. Н., А. С. И., Г. Д. М., С. П.

С., М. П. С., И. Г. К., А. И. А., Д. К. И., Ц. Д. М., Д. Х. М., Н. Х. М. и Х. Х. М..

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство пред РС-Трявна е образувано по предявен от Ц. Й. К. иск за делба на недвижими имот, находящ се в с. К., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.2 ,с предназначение - Жилище, апартамент, състоящ се от стая и кухня от горния /втори/ жилищен етаж на построената в това дворно място двуетажна, паянтова, жилищна сграда, разположени откъм югозападната страна на къщата с площ от 31 кв. м. при граници: обекти с идентификатор: на същия етаж **.1.3, под обекта **.1.1, заедно с половината от маза, също от югозападната страна на къщата, заедно с прилежащите към обекта 1/3 идеални част от дворно място с идентификатор ** с площ от 2322 кв.м. по нотариален акт и 3308 кв.м. по скица и при граници на дворното място: по акт от три страни улица, по актуална скица имоти с идентификатори: ** предявен срещу наследниците на К.К.С. ,починал на 28.01.1987г., за който се твърди, че е бил собственик на процесния имот , легитимиращ се като такъв с нотариален акт от 13.08.1982г.

Ответниците, които са законни наследници на Й. К. С. , са направили възражение за придобиване на процесния имот по давност. За начало на давностното владение са посочили м.февруари 1987г., след смъртта на наследодателя К. К. С., когато имотът е започнал да се владее от В. Х.а С. – съпруга на Й. К. С.. След нейната смърт на 27.06.1987г., владението е продължило необезпокоявано от наследниците на Й. К. С. и ответници по делото : Х. Й. К., В. А. Ч., Г. А. К. , Ц. Й. М., М. Т. Т., В. Т. Т., С. Й. К., В. Й.

К., по начина, описан в писмения отговор. Твърди се ,че придобивната давност по отношение на тях е изтекла към м.февруари 1997г., като владеят имота и към подаване на писмения отговор. Като начин на завладяване от В. С. се сочи , че веднага след смъртта на К. К. С. ,тя е уведомила устно всички живи към този момент наследници, че започва да владее целия имот, включително и техните идеални части , за себе си.

От представените писмени доказателства се установява, че през 1982г. за имота в с.К., общ.Трявна има издадени три нотариални акта за собственост по наследство и 3 давностно владение. С нот.акт№136, том 1, дело 324/1982г. на Районен съд Дряново, съставен на 13.08.1982г., К. К. С. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Трявна: 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 2322 кв.м., заедно със стая и кухня в горният /втори/ жилищен етаж на застроената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, откъм югозападната страна, заедно с половината от мазата също откъм югозападната страна на къщата, при граници на дворното място: от три страни улици, Н.Е., наследниците на К. С.

Й., наследниците на Б.Р. и П. Х. Ц.. С нотариален акт от същата дата В. Х.а С. е призната за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Трявна: 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 2322 кв.м., заедно с целия долен /първи/ жилищен етаж на застроената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, заедно с цялата плевня, и пристройка към плевнята, застроени в същото дворно място, при граници на дворното място: от три страни улици, Н.Е., наследниците на К. С. Й., наследниците на Б.Р. и П. Х. Ц.. С нотариален акт от същата дата Ц. К. С. е признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Трявна: 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 2322 кв.м., заедно със стая, кухня и антре в горният /втори/ жилищен етаж на застроената в това дворно място двуетажна паянтова жилищна сграда, от североизточната страна, заедно с половината от югозападната маза откъм плевника, при граници на дворното място: от три страни улици, Н.Е., наследниците на К. С. Й., наследниците на Б.Р. и П. Х. Ц..

От представените удостоверения се установява, че К. К. С. е имал двама братя: Ц. К.

С., починал на 02.06.1997г. и Й. К. С., починал на 25.08.1952г., и три сестри : С. К. С., починала на 05.09.2022г., Д. К. Х.а, починала на 03.11.1981г. и Н. К. М., починала на 05.05.2006г.

От представените доказателства се установява, че П. Й. К. и Д. Й. К. са направили отказ от наследството на Й. Й. К., поради което не се явяват наследници на К. К. С..

Спори се по делото дали след смъртта на К. К. С., починал на 28.01.1987г., процесният имот е придобит по давност от наследниците на неговия брат Й. К. С..

Съгласно съдебната практика за придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.

Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.