Решение № 87 от 13.03.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Монтана, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря Е. В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 202416301028.... по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: .... е предявила срещу ответното дружество ,,......‘‘ООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ...... обективно съединени искове с петитум да бъде постановено съдебно решение, с което:

-сключеният между страните договор за кредит № 300842951/25.04.2023 г. да бъде прогласен за нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави-чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, заобикалящ материалноправните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал.3 и ал.4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит;

- ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от .... лв.- платена без основание сума за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок отв. ,,......‘‘ООД, ЕИК: ...... е подал писмен отговор на 1 исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло. Претендира деловодниразноски по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК. Ответникът не оспорва, че в посочения по договора ГПР не са включени сумите за допълнителните действия: ,,Бързо разглеждане‘‘ и ,,Динамично плащане‘‘, както и въобще въпросите, по които ищцата е направила искане за ССЧЕ, поради което моли съда да не допуска назначаването на съдебно-счетоводната експертиза по делото.

Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Исковете са процесуално допустими. Разгледани по същество, са изцяло основателни.

Съображенията на Районния съд са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Няма спор между страните, че между тях бил сключен договор за потр. кредит № 300842951/25.04.2023 г., при следните параметри:

-Размер на кредита- ... лв.;

-Погасителна вноска- .... лв.;

-Брой погасителни вноски-8;

-Срок на кредита-8м.;

- Обща стойност на плащанията- ...лв.;

- Годишен процент на разходите- 44,30%;

-Годишен лихвен процент- 37,34%.

В чл.9, ал.1 от договора било вписано, че кредитоискателят е изразил желание за бързо разглеждане на искането му. Цената на тази услуга за бързо разглеждане е 239,62 лева и е платима на равни части, заедно с месечните вноски за погасяване на кредита. В чл.9, ал.2 пък било вписано, че кредитоискателят заявил желание да ползва услугата динамично плащане по кредита, стойността на която услуга е .... лв.лева и е платима отново на равни части, заедно с месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение към ответното дружество станало 1 ....,40 лева, а общата погасителна вноска от 175,05.

Отношенията между кредитора и длъжника са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и 2 на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за. услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочените услуги по същността си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, т.е. по предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва на падежа. Поради изложеното, чрез т.нар.допълнителни услуги за бързо разглеждане на искането и динамично плащане се въвеждат допълнителни разходи, в 3 резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишният процент на разходите реално надхвърля допустимия, определен в чл.19, ал.4 ЗПК – ....%. Това е видно и без да са необходими специални знания и умения, тъй като при кредит от ... лева, заемателят дължи връщане на общо 1 ....,40 лева. На практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

С оглед изложеното, клаузите на чл.9, ал.1 и ал.2 от договора са нищожни, както и целият договор, поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК, а предявеният иск на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид горното по недействителното съглашение от кредитополучателя суми не са дължими, респективно това обуславя и основателността на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл.1во от ЗЗД с цена на иска от .... лв., предвид и обстоятелството, че от ответната страна не бе оспорено ищцата да е заплатила тази сума.

Така мотивиран съдът намира, че исковете, като изцяло основателни и доказани, следва да се уважат.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. на адв. И. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата. Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност на това адв. възнаграждание от ответната страна, съдът намира, че същото следва да се определи по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от НМАВ в минимален размер от .... лв., изчислено само върху цената на осъдителния иск от .... лв.- това е така, тъй като установителният иск се провежда без самостоятелно значение, а единствено като обуславящ основателността на иска за неоснователно обогатяване по реда на чл. 55 от ЗЗД.

4

Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. чл.

26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между страните: кредитополучател В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: .... и кредитора ,,......‘‘ООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ...... договор за кредит № 300842951/25.04.2023 г. е нищожен, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави-чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, заобикалящ материално- правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал.3 и ал.4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит

ОСЪЖДА ,,......‘‘ООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление:

...... ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: .... сумата от .... лв.платена без основание сума за такса бързо разглеждане и такса динамично плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. ,,......‘‘ООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: ...... ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ..... с адрес: .... сумата от . . . . лв.-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5