Решение № 18858 от 16.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18858 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20211110146634 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Ц. Н., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 244,06 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 68,20 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата Е. Ц. Н. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 107, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ......., през периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за 1 извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Е. Ц. Н. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез особения представител адв. С. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Оспорва твърденията на ищеца, че през исковия период ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че между страните съществувало валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, както и това, че топлинната енергия, чиято стойност претендира ищецът, действително била доставена до процесния имот и била потребена от ответницата в посочените обеми. Твърди, че топломерите, въз основа на които били начислени процесните суми, не били преминали през съответните задължителни проверки по Закона за измерванията, поради което дори да бъде установено, че ответницата била ползвала топлинна енергия през исковия период, то потребеното количество не отговаряло на твърдяното от ищеца. Оспорва наличието на валидно възникнали договорни отношения между третото лице – помагач и етажната собственост на АДРЕС в ж. к. „Надежда-1“, гр. София. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Първанов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата Е. Ц. Н., редовно призована, се представлява от особения представител адв. С.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани по изложените в отговора на исковата молба аргументи.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

2

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том І, рег. № 1763, нот. дело № 89/2001 г. по описа за нотариус Е. Запрянова, рег. № 432, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 18.12.2001 г. И.К. Н. и Ц.И.Н. продали на дъщеря си Е. Ц.

Н. процесния апартамент № 107, находящ се в гр. София, АДРЕС, като продавачите запазили за себе си правото на ползване върху продавания имот безвъзмездно, докато са живи.

Видно от представен по делото препис – извлечение от акт за смърт № 0323 от 03.05.2014 г., издаден от Столична община, район „Надежда“, вещният ползвател Ц.И.Н.

(вдовец) починал на 02.05.2014 г. След смъртта му със заявление – декларация рег. № Г14536/11.11.2014 г. ответницата изразила желание партидата за процесния имот с абонатен № ....... да бъде прехвърлена на нейно име.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том І, рег. № 5541, нот. дело № 85 от 25.08.2017 г. по описа на нотариус П.П., рег. № 533, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 25.08.2017 г. ответницата Е. Н. продала процесното жилище на трето за спора лице – К.В.С..

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложения по делото Договор № 3402 от 05.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС в ж. к. „Надежда - 1“ съществували още към 2002 г. По силата на сключения договор етажната собственост на АДРЕС, в качеството на възложител, възложила, а „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-О-67/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от 3 договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора, определено въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че от ТР „София“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.

Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.

„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни отчети, че за процесния апартамент се разпределяла единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми 4 за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 173,50 лева не включвала просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ....... било извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на 70,56 лева (за доплащане) за целия исков период. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответницата била опредЕ. съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция бил обект на метрологичен контрол и първоначална и последващи периодични проверки от лицензирани лаборатории през м.