Решение № 4522 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4522 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110154238 по описа за 2023 година

Ищецът П. Р. Т. е предявил по реда на чл. 626 ГПК срещу ответника Е.

П. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4953 евро, представляваща подлежаща на връщане продажна цена и договорна комисионна, заплатени от ищеца на ответника на отпаднало основание – въз основа на развален договор за покупко-продажба на картина на художника Я.В. /описана като лот 212/, който договор е сключен на 07.07.2021 г. чрез онлайн аукцион, организиран от ответника, ведно със законната лихва върху главницата 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Европейска заповед за плащане от 20.10.2022 г. по гр.д. № 2071/2022 г. на СГС.

Твърди се в исковата молба, че между П. Р. Т., в качеството му на купувач, и Е. П. Д., в качеството му на продавач, който по занятие продава картини чрез интернет платформа за търговия с адрес: ***, е сключен договор за продажба от 07.07.2021 г. чрез онлайн аукцион, провеждан на интернет страницата http://www.deuart.at/. Предмет на договора за продажба била картина, означена под Лот 212, за която е посочено, че е нарисувана от художника Я.В., като продавачът се задължил да прехвърли собствеността върху произведението на изкуството срещу сумата от 3 900 евро.

Твърди се в исковата молба, че купувачът заплатил цената по сделката на 13.07.2021 г. чрез извършването на банков превод по сметка на ответника, въз основа на издадена фактура от 07.07.2021 г. Сочи, че при сключването на договора е заплатил на ответника и сумата от 1 053 евро – комисионна за аукционната къща.

Сочи, че доставянето на картината в България, купувачът извършил 1 проверка за нейната автентичност, в резултат на която установил, че закупената картина не е оригинална, а е съзнателно създаден фалшификат (копие на истинска картина), нарисуван върху платното на друга картина.

Намира, че ответникът не е посочил по ясен и разбираем за потребителя начин в общите си условия наличието на възможност купуваната картина да не е оригинална. Счита, че продажбата на фалшификат представлява пълно неизпълнение на сключения договор, като недостатъкът на вещта не може да бъде поправен.

Сочи, че е уведомил ответника-продавач за горното обстоятелство, но той отказал да върне получената цена, поради което ищецът подал заявление за издаване на европейска заповед за плащане пред СГС, срещу която ответникът възразил в срок.

Твърди, че ищецът е потребител, тъй като е физическо лице и е закупил картината за лични нужди, а ответникът е търговец, който продава картини в рамките на своята професионална и търговска дейност, насочвайки дейността си в чужбина.

Посочва, че с подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане, е развалил договора за продажба, поради което ответникът дължи връщане на полученото по сделката /продажна цена и комисионна/, както и заплащане на мораторно обезщетение от датата на получаване на цената 13.07.2021 г. до окончателното плащане.

Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по спора Е. П. Д. с доводи за неоснователност на претенцията.

Посочва, че не оспорва факта на закупуване на процесната картина от посочения аукцион за твърдяната от ищеца цена, както и, че е възможно същата да не е оригинална.

Сочи обаче, че не е продавач на картината, а единствено посредник извършването на продажбата, организиращ аукциона, поради което не отговаря за качествата на продадените вещи – обстоятелство, посочено в Общите условия на сайта, с които ищецът е запознат.

Посочва, че съгласно условията на продажбата, всяка картина има различна категория, като, спрямо закупена от ищеца картина, е посочено, че картината се „приписва на“ посочения художник. Сочи, че съгласно дефиницията в публикуваните условията, в горната категория се поставят картини, за които има определена несигурност относно точното авторство.

Поддържа, че ответникът не разполага с инструменти за технически анализ и специални знания по история на изкуството, за да знае дали картината е оригинална или не, но за купувача е налице възможност да прегледа картината с участие на реставратор преди извършване на продажбата.

Предвид изложеното, намира, че не дължи връщане на цената по сделката.

2

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на платена продажна цена и комисионно възнаграждение по развален договор за покупко-продажба.

Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване без основание, за чужда сметка. В основата на неоснователното обогатяване стои принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на признато от закона основание. При определяне на понятието „неоснователно обогатяване", с оглед регламентацията в чл.55-59 ЗЗД, трябва да се има предвид, че под „обогатяване" се разбира както получаване, така и придобиване или спестяване на имуществени ползи от един правен субект за сметка на друг правен субект, а под „неоснователно" се разбира липсата на каквото и да било основание за разместването на имуществени блага.

Според правната доктрина и съдебна практика /Постановление под № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. – Пленум на ВС/, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, визиращ “получено нещо на отпаднало основание”, изисква предаване, съответно получаване, когато в момента на получаването съществува правно отношение, въз основа на което да са извършени действията по даването и получаването, но впоследствие облигационна връзка е отпаднала с обратно действие в резултат на разваляне по см. на чл. 87 ЗЗД, респ. унищожаване по см. на чл. 27 – 34 ЗЗД и пр. Правната последица, която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88 ЗЗД - реституция на даденото в изпълнение на договора от изправната страна.

За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55 ал.1, предложение трето от ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил при условията на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора.

Правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В първата хипотеза възможността за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение че след изтичането на срока 3 ще се счита, че договорът е развален.

В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок - безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време.

Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. Когато с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, развалянето му става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Договорите, извън посочените в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД /какъвто е и процесния/, подлежат на извънсъдебно разваляне. Когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай, предупреждението трябва да се направи също в писмена форма. Предизвестие за разваляне не е необходимо при безполезност на престацията, или ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време - чл. 87 ал. 2 от ЗЗД.

Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля догора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. (в този см. Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).

При съобразяване с горните разяснения, в доказателствена тежест на ищеца по спора е да установи в условията на пълно и главно доказване по така предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД наличието на следните предпоставки: 1/ възникване на облигационно отношение по силата на сключен между страните договор за продажба с твърдяното в исковата молба съдържание, по който ищецът е изправна страна и е заплатил на ответника сумата от 4953 евро, от които: 3900 евро – цена на картина под лот 212 и 1053 евро – договорна комисионна, както и 2/ отправено от ищеца надлежно волеизявление, адресирано и достигнало до продавача, за разваляне на процесния договор, поради виновно неизпълнение на поетите от последния договорни задължения – да прехвърли собствеността върху оригинална картина на художника Я.В.;

В тежест на ответника е да докаже, че са налице основания да задържи получената сума –т.е. да докаже, възражението си, че не е страна по облигационното отношение за продажба и не дължи връщане на цената, евентуално - че е изпълнил пълно и точно поетото с договора задължение, 4 евентуално – да докаже, че е погасил задълженията си за връщане на сумата.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от ангажираните по делото писмени документи, че 1/ на 07.07.2021 г. чрез интернет аукцион, проведен на интернет-страницата *** ищецът е закупил картина, означена под Лот 212 за сумата от 3 900 евро; 2/ че продажната цена в размер на 3900 евро, ведно с дължимата комисионна по сделката в размер на 1053 евро, е заплатена на 13.07.2021 г. чрез превод по банкова сметка; 2/ че картината е доставена на ищеца от Австрия до България, където ищецът има обичайно местопребиваване; 3/ че ищецът е отправил до ответника извънсъдебна покана за връщане на платената цена по сделката, поради установено неизпълнение на договора;

Спорни между страните са въпросите разполага ли ответникът с материалноправна легитимация в качеството си на продавач да отговоря по предявения иск, евентуално, в случай, че отговорът е положителен – налице ли е пълно договорно неизпълнение, даващо право на ищеца да развали процесния договор за продажба.

Относно материалноправната легитимация на ответника:

За отговор на спорния въпрос, съдът съобрази следното: Както изявлението по чл. 87, ал. 3 ГПК за разваляне на договор за покупко-продажба, така и искът, с които се претендират последиците от разваления договор /в случая – връщане на заплатената цена и комисионна/, за да породят своето правно действие, следва да бъдат адресираните към насрещната страна по договора за продажба, т.е. към самия продавач.