Решение № 172 от 01.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Дупница, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510200973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. С., с ЕГН **********, от с. Б.... п....., община Б........., област ............, ул. "П....." № .. действащ чрез процесуалния си представител – адвокат Р. П.

Р. от АК - Благоевград, против наказателно постановление № 004030 от 16.09.2025 г., издадено от началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), гр. София, с което за нарушение на чл.

179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал.7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено наказание - глоба в размер от 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Р. Р.. Поддържат жалбата, като молят съда да отмени изцяло обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и правото на Европейския съюз. Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но с изпращането на административнонаказателната преписка и с постъпила в хода на съдебното следствие молба от процесуален представител на въззиваемата страна – юрисконсулт Д. И. Р., моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована и иска потвърждаване на наказателното постановление. Представя писмено становище, в което подробно излага доводи за правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Претендира деловодни разноски. Счита, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, поради което е направено искане, в случай на уважаване на жалбата, да бъде 1 присъдено възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата възражения, становището на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН , приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по реда на чл. 59, ал.

2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено следното:

На 25.03.2025 г., в 15:46 часа, на път № I-1, при км. 13 + 300, с посока на движение Дунавци – Видин, от страна на контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с регистрационен номер: СВ 6472 КА, вид: товарен автомобил, марка: МАН, модел: ТГХ 18.480 БЛС, с обща технически допустима максимална маса над 12 т., управлявано от Н. С.. Към момента на проверката посоченото ППС е собственост на “НОМАД ТРАНСПОРТ И СПЕДИЦИЯ” ЕООД, с адрес: гр. Благоевград, ул. “Димитър Йосифов”, бл.10, ет.3, ап.5. В хода на така извършената проверка се установило, че на 10.02.2025 г., в 09:37 часа, горепосоченото ППС, с регистрационен номер: СВ6472КА, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но изцяло не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство е засечено на 10.02.2025 г., в 09:37 часа, по път № A-3, при км. 72 + 831, пътен участък: A-3L:

Бобошево – Старо село – 10, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

За посочения път № A-3, км. 72 + 831, се събира такса да изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101/21.09.2022 г. на Министерски съвет за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронна система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 10092. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.

За извършеното административно нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 004030/10.02.2025 от 25.03.2025 г. и е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис. Констатирано било неизпълнение на задължение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, подлежащо на санкция, съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП.

АУАН е съставен от П. Т. П., изпълняващ длъжността инспектор в сектор “Контрол и правоприлагане - Монтана”, в присъствието на свидетеля В. М. Ц., като жалбоподателят не е възразил срещу констатираното. На същия е дадена възможност в 14 - дневен срок, 2 считано от датата на връчване, да заплати компенсаторната такса, съгласно чл.189, ал.3 и 4 от ЗДвП, но такава сума не е постъпила по сметка на АПИ.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 004030/16.09.2025 г., издадено от изпълняващ длъжността началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), гр. София, като на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба", в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични и непротиворечиви.

Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че и АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни органи, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат всички необходими реквизити. Не са нарушени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствената част както на АУАН, така и на обжалваното НП се излага непротиворечива фактология, която е в достатъчна степен ясна и позволява на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява.

Съдът счита, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена. Тя се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства – генерираните доклади и статични изображения от Електронната система за събиране на пътни такси. Фактите не са спорни между страните, поради което съдът заличи допуснатите свидетели, чиито показания не биха допринесли за допълнително изясняване на безспорната фактология. Жалбоподателят действително е управлявал процесното МПС, движейки се по платената пътна мрежа, като не е изпълнил задължението си за пълно и точно заплащане на дължимата тол такса.

Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание глоба в абсолютно определен (фиксиран) размер от 1800 лева.

Въпреки безспорната доказаност на деянието от фактическа страна, съдът намира, че наложеното наказание се явява незаконосъобразно поради противоречието му с правото на Европейския съюз.

Настоящият съдебен състав намира за изцяло основателно възражението на защитата, че тази национална правна норма противоречи на принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от тежкотоварни превозни средства за използване на определени 3 инфраструктури.

Наложената санкция е незаконосъобразна, поради противоречие с принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде задължително тълкуване на посочената директива по преюдициално запитване от български съд. СЕС постанови, че изискването за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата за заплащане на пътни такси, независимо от техния характер и тежест. Българският закон предвижда фиксирана глоба, която не подлежи на индивидуализация от съда. Тази санкция се налага еднакво както за пълно избягване на плащането, така и за частично незаплащане поради грешно декларирани обстоятелства. Липсата на механизъм за отчитане на конкретната тежест на нарушението (степен на вина, размер на неплатената сума) прави националната норма несъвместима с правото на ЕС. Националният съд е длъжен да остави без приложение националната разпоредба, която противоречи на правото на ЕС. Тъй като санкцията е фиксирана и непропорционална, тя не може да бъде изменена (намалена) от съда под законовия минимум, поради което единствената възможност е отмяна на издадения акт.

Решенията на СЕС имат задължителен характер за всички национални съдилища.

Предвид принципа за примат на правото на Европейския съюз, националният съд е длъжен да остави неприложена национална разпоредба (в случая санкционната част на чл. 179, ал.

3а от ЗДвП), която противоречи на общностното право.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, с което е наложено наказание в разрез с принципа на пропорционалност по правото на ЕС, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

С оглед този извод и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. (245,42 евро). Посоченият размер е минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024 г. по делото С438/22 г. на СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но настоящият състав намира, че визираният в нея минимум следва да се приеме като ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер на разноските. В случая претендираното възнаграждение, което е било уговорено и действително заплатено на адвоката, не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и труда, положен от процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид това, съдът намира, че посочената сума следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд, III наказателен състав

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004030 от 16.09.2025 г., издадено от началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление (НТУ) към Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), гр. София, с което на Н. С. С., с ЕГН **********, от с. Б.... п....., община Б........., област ............, ул. "П....." № .. е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 3а, вр. с чл. 139, ал.7 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)

– „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура", гр. София да заплати на Н. С. С., с ЕГН **********, от с. Б.... п....., община Б........., област ............, ул. "П....." № .. сума в размер на 245,42 евро (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.