Решение № 4001 от 14.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4001 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330101466 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от В. А. Д. против „Стик – Кредит“ АД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за кредит от № ..... е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 302, 93 лв. (след прието с Определение от 08.10.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена сума по Договор за кредит № ....., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В случай на отхвърляне на главните искове, в условията на евентуалност, са предявени и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че 1 клаузата за неустойка от Договор за кредит от № ..... е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й в противоречие с чл. 33 ЗПК, както и на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 ЗЗП, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 250 лв., представляваща недължимо заплатена сума по клауза за неустойка по Договор за кредит № ....., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № ...., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 200 лв., при установен годишен лихвен процент – 36 % и годишен процент на разходите – 42, 58 %. В договора е установено, че потребителят следва да върне сумата от общо 1 844, 77 лв. на 24 месечни погасителни вноски. Твърди, че с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

Сочи, че му е начислена неустойка от 2 342, 67 лв., която е добавена към дължимата главница и лихва и се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Поддържа, че е заплатила по договора сумата от 1 200 лв. за главница, сумата от 50 лв. за лихва и сумата от 250 лв. за неустойка. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за кредит не е посочен приложимият лихвен процент и условията за неговото прилагане, като липсва посочване дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Сочи, че при сключване на договора за кредит е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, доколкото липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, като не може да се направи еднозначен извод за разходите, включени при определяне на размера на годишния процент на разходите и дали в посочената в договора процентна величина е включено и задължението за неустойка. Счита, че сумата за неустойка следва да бъде елемент от общите разходи по кредита, като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че посочването в договора на годишен процент на разходите, който не съответства на реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика, в който смисъл се позовава на съдебна практика на Съда на ЕС. При 2 условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, доколкото с начисляването й се достига до значителна нееквивалентност на престациите.

Сочи, че неустойката е недействителна на основание чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, доколкото с последната се облагодетелства едната страна за сметка на другата.

Сочи на установено нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като неустойката е в необосновано висок размер. Твърди, че неустойката е установена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като поддържа, че с договарянето й се достига до заобикаляне на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност по кредита, поради което предявява осъдителен иск за заплащане на сумата от 300 лв., формирана от заплатени лихви, неустойки и други разходи по кредита. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за връщане на недължимо заплатената сума за неустойка. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит № ....., по силата на който в полза на потребителя е предоставена сумата в размер от 1 200 лв. Сочи, че договорът за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние по заявка за кандидатстване на кредит, постъпила от ищцата на 26.01.2022 г. След депозиране на заявката на ищцата била представена цялата необходима преддоговорна информация, като след натискане на бутон „вземи парите“ ищцата е имала възможност да изтегли проект на договора, в който са посочени всички дължими суми. Сочи, че договорът се счита сключен с натискане на бутон „подпиши“. Поддържа, че в чл. 20 и сл. от Договора е предвидена възможност за начисляване на неустойка, но кредитора не е договорно задължен да претендира последната. Сочи, че в случая не е начислявана и събирана неустойка от страна на ответното дружество. Твърди, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което е обективирано в договора за кредит и по отношение на него не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Поддържа, че неустойката е предвидена за обезпечаване предвиденото в договора 3 непарично задължение за предоставяне на обезпечение, като последната се определя като процент от заетата сума и се начислява, докато трае неизпълнението. Твърди, че установеният размер на неустойката от 0,9 % не цели неоснователно разместване на блага, като в договорът за кредит е посочен изчисления размер на неустойката за целия период. Счита, че неустойката не излиза извън присъщите й функции, като последната има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си. Сочи, че основната цел на неустойката е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Твърди, че няма законодателно установено ограничение относно размера на неустойката, а по-големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, поради което не може да се приеме, че размерът на неустойката е изначално договорен в противоречие с добрите нрави.

Твърди, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на поръчител, който да отговаря на посочените в договора изисквания, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 1 200 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 24 месечни погасителни вноски за периода от 26.02.2022 г. до 26.01.2024 г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата В. А. Д. и „Стик – Кредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ..... от 26.01.2022 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 1 200 лв.

4

Установено е, че кредитът се усвоява при подаване на заявление за кредит, неговото одобряване и сключване на договор за кредит. Договорен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %, с обща сума за погасяване към момента на сключване на договора от 1 8 44, 77 лв. В клаузата на чл. 5 от договора е установено, че кредиторът предоставя на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора по избран от потребителя начин – банков превод или на каса Easy Pay.

С разпоредбата на чл. 17 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.

В клаузата на чл. 28 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който е установено, че главницата по кредита по подлежи на погасяване на 24 месечни погасителни вноски за периода от 26.02.2022 г. до 26.01.2024 г. В погасителния план е посочено, че общата дължима сума по кредита, включваща главница и лихва е от 1 844, 77 лв., а при включване и на задължението за неустойка е в размер от 4 187, 44 лв.

В производството по делото е прието без възражения на страните заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че длъжникът е заплатил сумата от общо 1 502, 93 лв., от която сумата от 1 200 лв. за главница, сумата от 65, 38 лв. за 5 възнаградителна лихва и сумата от 237, 55 лв. за неустойка.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.