Определение № 117 от 15.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503436 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление във София, ул. Сребърна № 21, ет. 5, представлявно от И.К. чрез юрисконсулт Л.Х., против Разпореждане № 29249/17.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 15506/2023г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено искането на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу М. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ****, за сумите от 2 406,46 лв. - главница; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, 110,71 лв. договорна лихва; 689,03 лв.-такса за разглеждане, 546,55 лв.- лихва за забава и разноски. Моли да бъде отменено за тези процесни суми и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да отхвърли заявлението за гореописаните претендирани суми, Районният съд се позовава на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./, според която се издава заповед 1 за изпълнение, освен ако искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Районният съд посочва, че в конкретния случай заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница, произтичащо от договор за потребителски заем. Съгласно същия се касае за предоставен заем от 2500 лв. платим на 24 вноски; при фиксиран годишен лихвен процент 22 %; ГПР 56,50 %; 718,99 лв. такса за разглеждане.

Районният съд посочва, че липсва начина на определяне на методиката на ГПР и базата върху, която се изчислява ГЛП, поради което и е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповед.

Наред с това, Районният съд посочва също, че договореният лихвен процент надхвърля значително законната лихва, което нарушава добрите нрави и се явява основание за нищожност. Съгласно твърденията за заплатена от длъжника сума по договора в размер от 195,19 лв., от която сумата 66,12 лв. е погасена такса за разглеждане, затова са налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението.

С частната жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД са направени основни възражения, че договорът за кредит е възмезден договор, по който се дължи възнаграждение на кредитора, поради предоствената парична сума.

Видно било от стр. 1, че договорната лихва е в размер на 11%. В Преддоговорната информация към Договора, в Рамково споразумение към Договора за кредита е уговорено, че се дължи възнаграждение за предоствената сума - фиксиран годишен лихвен процент.

По действащото българско право максималният размер на договорната възнаградителна лихва бил ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно, който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Кредитополучателят следва по погасителен план за целия период да заплати сума в размер на 81,41 лв., за която не би могло да се приеме, че дължимата лихва надвишава трикратния размер на законната лихва.

Лихвеният процент, който се прилага при просрочени плащания, 2 изчислен към момента на сключване на настоящия договор e 10% годишно.

Върху цялото непогасено към този момент задължение за главница на Клиента, се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва до окончателното погасяване на задължението. Таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат – кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимотношение между тях, поради което кандидат – кредитополучателя /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. ГПР по кредита е посочен на стр. 1 от Договора за кредит и в т. 2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията. Общата дължима сума е в размер на лева включва главница в размер на 2500 лв., лихва в размер на 595,70 лв. и такса за разглеждане в размер на 718,99 лв./същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/.

Кредитополучателят бил получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД. Клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена, тъй като при подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на кредита и срокът за погасяване.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на 3 кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В конкретния случай от съдържанието на приложения Договор за кредит № L313648/15.01.2023г. е видно, че уговореният ГПР е 56,50 %, но липсва изобщо описание кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран. В обстоятелствената част на заявлението е записано, че „кредитополучателят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски от 50 лв“. Допълнително е приложил Справка за извършените плащания, които възлизат на общо 195,19лв., от които такса за разглеждане в размер на 29,96 лв., която представлява скрито възнаграждение за кредитора. Налице са основания за отказ за издаване на заповедта.

Разпореждането потвърждаване. се явява законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 29249/17.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 15506/2023г. на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4