Решение № 6592 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6592 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100509853 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника А. Р. П., чрез назначения особен представител адв. Л.Г., срещу решение № 20222307/14.12.2021 г. (в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 20043978 от 23.06.2022 г.), постановено по гр.д. № 42149/2020 г. по описа на СРС, 172 състав, с което по предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД А. Р. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 44,76 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м.

04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 13,39 лв., лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 26.08.2020 г., както и сумата от 9,12 лв., такса за дялово разпределение за периода м. 09.2017 г. – м. 04.2018 г.

Въззивницата поддържа, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила и при погрешна интерпретация на събраните доказателства. Оспорва да е била потребител на топлинна енергия през процесния период при липсата на данни да е била собственик или обитател на имота, като твърди, че претендираната сума е формирана от загубите на 1 топлинна енергия по преносната мрежа. Ето защо моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението на СРС в обжалваната част да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Наведените от ответницата едва във въззивната жалба правоизключващи факти във връзка с твърденията, че не е била потребител на топлинна енергия в имота през процесния имот, доколкото не е била негов собственик или обитател, са преклудирани. По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство (в този смисъл – задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В настоящия случай въззивницата твърди, че по делото не се доказвало да е собственик на имота или да го е обитавала през процесния период, като тези обстоятелства са били известни на страната още към датата на изтичане на срока по чл. 131 ГПК, но ответницата не е релевирала тези възражения своевременно в отговора на исковата молба, поради което във въззивното производство те се явяват преклудирани и настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда по същество.

От друга страна, дори и да се приеме за своевременно направено, възражението във въззивната жалба е неоснователно, тъй като качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия в имота се установява несъмнено от събраните по делото писмени доказателства – от приложения на л. 25-26 от делото на СРС нотариален акт е видно, че през 2001 г. Р. П. П. е купила топлоснабдения имот, представляващ гараж № 9, находящ се в гр.

София, ул. *******, приземен етаж, като на 23.02.2014 г. същата е починала и е била наследена от единствената си дъщеря – ответницата А. Р. П., която е придобила имота по 2 наследствено правоприемство (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН). Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответницата се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период като негов собственик.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, през периода м. 07.2017 г. – м.

04.2018 г.

Възраженията на въззивницата относно формиране на претендирните суми от загуби на топлинна енергия по преносната мрежа също са несъстоятелни. По делото е изслушано и прието заключение на комплексна ССЕ и СТЕ, неоспорено от ответницата, според което в процесната сграда е извършван реален отчет на уредите за измерване на топлинна енергия и дялово разпределение, резултатът от което е обективиран в издавани за всеки отоплителен сезон изравнителни сметки, отразяващи реално потребеното количество енергия във всеки имот, включително в собствения на ответницата гараж. Видно от изводите на вещите лица, стойността на реално потребеното количество топлинна енергия в процесния имот за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2018 г. (приет от първоинстанционния съд като необхванат от периода на погасителната давност) е в размер на 44,76 лв., за който искът е бил уважен.

Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в тази част. По отношение на уважените претенции за лихва за забава и такса за дялово разпределение не са изложени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт във въззивната жалба, поради което не са налице основания за отмяна на обжалвания акт и в останалата част.

При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция 3 разноски в размер на общо 300 лв., юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за особен представител.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20222307/14.12.2021 г. (в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 20043978 от 23.06.2022 г.), постановено по гр.д.

№ 42149/2020 г. по описа на СРС, 172 състав, в частта, в която по предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД А. Р. П., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИ*******, сумата от 44,76 лв., стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м.

04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.09.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 13,39 лв., лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 26.08.2020 г., както и сумата от 9,12 лв., такса за дялово разпределение за периода м. 09.2017 г. – м. 04.2018 г.

ОСЪЖДА А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИ*******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., разноски пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4