Определение № 251 от 30.05.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 221/2024
- Вид
- Определение № 251
- Подписан
- 30.05.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кирил Градев Стоянов, Даниела Дончева Михова
Цитирани разпоредби
- чл.260 - чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 - чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 - чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251 гр. Бургас, 29.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:
Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500221 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е частна жалба от Д. Х. М. от с.., ЕГН ********** чрез процесуалния си представител – адвокат против определение № 1078/22.04.2024г. постановено от окръжен съд – Бургас по гр.д. № 402/2024г. в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса.Същевременно страната е освободена от разноски. Определението на съда се оспорва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон както и налична допусната грешка относно фактите.
Безспорно установено по делото е, че ищцата – жалбоподателка има месечен доход от 715 лв., разполага и с 20 000 лв. в банкова сметка. Съдът не е отчел месечния разход на домакинството и - 1250 лв. месечно, според НСИ – 1440 лв. месечно. Не е отчетено обстоятелството, че ищцата продължавва лечението си вследствие процесното ПТП - рехабилитатор я посещава в дома и, което се заплаща. Същата приема и медикаменти. Не се пояснява какви са рехабилитационните процедури и какви лекарства се приемат. Съдът не е отчел и нарастващата с 10% инфлация спрямо всяка предходна година, както и т.нар. „скрита инфлация“. Твърди се, че за 2023г. инфлационния процес е продължил и според официални статистически данни е достигнал над 30%. Величината на инфлационния процент вкл. и т.нар. „скрита инфлация“ ще продължат да нарастват с бързи темпове и до края на 2024г.
Цените на стоките и услугите нарастват, следователно–покупателната способност намалява. Твърди се, че месечната сума, която ищцата получава, както и банковия влог са абсолютно недостатъчни за да покрие разходите за дължимите по предявените искове 2 036 лв.
При преценка на възможността за заплащане на такси и разноски съдът 1 е следвало да изследва реалната възможност на ищцата да си набави доходи, а не от хипотетичната такава – или бъдеща несигурна. В случая следва да се изследват възможностите на самото лице, а не на неговото семейство и да бъде задължаван другия съпруг да заплаща разноски за причинените на други телесни увреждания. Оплакванията са, че е се пресича възможността на страната да получи съдебна защита, да бъдат разгледани претенциите и.
Твърди се, че ищцата е с влошено здравословно състояние, има ежемесечни разходи за лекарства, няма финансови възможности да заплати държавната такса и разноските по заведеното дело. Моли се за уважаване на жалбата и отмяна на определението на окръжния съд ведно с последиците.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката Д. Х. М. е предявила иск против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да й заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие причинени и травматични увреждания вследствие ПТП, причинено от застраховано при ответника МПС, ведно с лихвите вкл. и върху платената извънсъдебно сума от 28 000 лв. до датата на плащането – 27.02.2024г. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса. Представена е декларация за материално и гражданско състояние, за верността на която се носи наказателна отговорност.
По искането съдът се е произнесъл с определение № 1078 от 22.04.2024г. Изследвано е материалното състояние на ищцата – получаване на трудово възнаграждение в размер на 715 лв., семейна с едно дете. Няма данни съпругът й да е неработоспособен, но същият не работи. Разполага с паричен влог от 20 000 лв. Получената телесна повреда я прави неработоспособна за известно време. Съдът е счел, че получаваната заплата, временната неработоспособност не дават възможност на ищцата да поеме разходите по заведеното дело – съответно – постановено е освобождаване от разноски, но наличните парични средства и дават възможност за заплащане на държавната такса от 2036 лв. Даден е едноседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса от 2036 лв.
Частната жалби на ищцовата страна - Д. Х. М. съдът намира за редовна и допустима. Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.275 във вр. с чл.260 - чл.262 от ГПК констатира, че частната жалба е редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима и следва да бъдат разгледана в закрито съдебно заседание по чл.278 от ГПК.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл.83 от ГПК е съобразил постановения си акт с декларираните данни в декларацията за семейно, имотно и т.н. състояние на ищцата. Декларираните данни са обсъдени обстойно и задълбочено в съответствие със закона. Касае се за 2 задължение за заплащане на държавна такса в размер на 2036 лв.
Действително съобразно получаваното възнаграждение от ищцата в размер на 715 лв. тази такса се явява непосилно задължение. Не се спори по делото, че ищцата разполага с банкова сметка, в която е налична сума в размер на 20 000 лв. Тази сума далеч надхвърля задължението за държавна такса от 2036 лв. Възраженията на ищцата в частната жалба принципно и обективно са правилни, но неоспоримия факт, че същата разполага с банкова сметка позволяваща заплащането на държавната такса прави жалбата неоснователна, тъй като се разкриват обективни възможности таксата да бъде заплатена.
Извода на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав намира за обективен и правилен – ищцата безспорно разполага с финансови възможности да заплати държавната такса от 2036 лв. предвид притежанието на банкова сметка с 20 000 лв. Правилно и законосъобразно е даден срок за внасянето на сумата по сметката на съда. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. В случая не става за преценка на съда за хипотетична бъдеща възможност на ищцата да набави средства както се изразява жалбоподателката в частната жалба. Съдът изхожда от точни обективни данни - декларираните данни за имотно състояние, които съвпадат и с данните за превод на сума от застрахователя преди завеждането на иска.
Установяването на факт за притежание на парична сума в достатъчен размер за покриване на задължението за заплащане на държавна такса не е хипотетично предположение на съда за евентуални бъдещи финансови възможности на страната.
При това положение частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното и на осн. чл.83 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Х. М. от с.Д., ЕГН ********** чрез процесуалния си представител – адвокат против определение №1078/22.04.2024г. постановено от окръжен съд – Бургас по гр.д.№402/2024г. в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 2036 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3