Акт № 140 от 05.11.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:ИВАН И.

ВАСИЛ АНАСТАСОВ в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600411 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

С присъда рег. № 17/02.06.2026 г. постановена по НОХД № 3/2026 г.

Ловешкият районен съд , осми състав е признал П. Т. М., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК, затова че на **** год., около 19:47 часа , в ************** с посока на движение улица „Х.

Кърпачев“ управлявал МПС - собствения си лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. номер **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3,78 на хиляда, установено по надлежния ред чрез химическо изследване, обективирано в протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № - 95, извършено в Научно- техническа лаборатория при ОД на МВР - Ловеч, след като е бил осъден с влязла в сила присъда - Споразумение по НОХД № 1108/2021 по описа на Районен съд - Ловеч /влязло в законна сила на 21.12.2021 г./ за деяние, съставляващо престъпление по чл.

343б, ал.1 от НК, поради което го е осъдил на 18 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим и „глоба“ в размер на 511,29евро/1000 лева/ , която да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът е намалил така определеното наказание с 1/3 като подсъдимия М. следва да изтърпи наказание в размер на 12 /дванадесет/ месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на така определеното наказание. На основание чл.92, ал.1 от НК е постановил наред с наказанието „Лишаване от свобода“ и принудително лекуване на подсъдимия М. в Психиатрично отделение на 1

СБАЛЛС при Затвора – Ловеч. На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.2 във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил М. да управлява МПС за срок от две години и осем месеца. На основание чл.59, ал.4 от НК, съдът е приспаднал от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, времето през което подсъдимия М. е бил лишен от това право по административен ред със ЗППАМ №25-1762-000061/**** год. на ОД на МВР– Ловеч, считано от **** год. На основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел в полза на държавата МПС послужило за извършване на престъплението, собственост на подсъдимия М., а именно лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № **** и ключ за лекия автомобил.

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 „Съкратено съдебно следствие“ по чл. 371 т. 2 от НПК.

Недоволен от така постановения съдебен акт останал М. ,поради което чрез процесуалния си представител Х. Н. го обжалва в предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Сочи, че обжалва присъдата по отношение на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 18 месеца ,като счита, че същото е завишено и несправедливо, както и в частта относно размера на наложеното наказание „глоба“ и срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В допълнение към жалбата посочва ,че от доказателствата по делото се установява ,че М. е лице с невисока обществена опасност, като не е налице и по отношение на извършеното от него. Изтъква, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. По отношение на наложеното наказание „глоба“ посочва, че представителят на обвинението в становището си е поискал да не се налага такова наказание. По отношение на наложеното наказание „лишаване от правоуправление“ счита, че едно такова наказание в размер на осемнадесет месеца би било справедливо . При горните съображения моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, като измени постановения от първата инстанция такъв.

В съдебно заседание представителят на обвинението - прокурор Р. П. счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Изтъква, че по отношение на възраженията на защитата съдът е дал подробен отговор в мотивите си. Счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Защитникът на въззивника М. – адвокат Н. ЛАК в съдебно заседание подържа жалбата си по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена. Счита, че първоинстанционния съд не се е съобразил със заболяването на подзащитният му, което е смекчаващо вината обстоятелства.

Сочи, че последният изпада и в състояние на делириум, което съдът не е отчел.

Моли съдът да измени постановения съдебен акт в частта относно размера на наказанията в рамите на закона.

Въззивникът М. в съдебно заседание поддържа казаното от процесуалния му представител. Изтъква, че е пил и карал, но важното е, че няма катастрофа, няма убит човек.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата и 2 допълнението към нея, становището на страните пред тази инстанция и след като провери изцяло законосъобразността на постановения съдебен акт, приема за установено следното:

Въззивникът М. живеел в с. Горско Сливово, област Ловеч. Притежавал лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ****/л. 38 от досъдебното производство/ и свидетелство за правоуправление № 28354816, категория „А,В, М, АМ“, издадено от ОД на МВР – Ловеч/л. 33 от досъдебното производство/.

Свидетелите И.Т., П.П. и Й.Й. работели като полицейски служители при РУ на МВР – Ловеч, полицейски участък гр. Летница.

На **** г. били на работа за времето от 15.00 часа до 24.00 часа на 15.07.2025 г. /л. 42 от досъдебното производство/. Около 19.47 часа се намирали в с. Горско Сливово, на улица Георги Димитров до дом № 58 и осъществявали контрол на движението по пътищата и превенция на пътния травматизъм. Спрели за проверка посочения по-горе лек автомобил, управляван от въззивника М.. Последният се движел по посока на улица „Х.

Кърпачев“. След като се представил, свидетелят Т. установил самоличността на водача, а това бил именно М.. Последният му представил свидетелство за регистрация на МПС – част втора, като заявил че е забравил свидетелството си за правоуправление. На свидетеля Т. му направило впечатление, че М. лъхал на алкохол, говорел завалено, поради което същият бил тестван с техническо средство „Алкотест“ № 7510 с фабричен номер ARBB- 0041, като пробата отчела 2,88 промила алкохол . За констатираното нарушение бил съставен АУАН- серия GA, с бланков номер 1279077/**** г. от свидетеля П./л.

48 от досъдебното производство/. Свидетелят Т. съставил и връчил на М. и талон за медицинско изследване № 142830 , като последния бил придружен до ФСМП – гр. Летница, където дал кръв за медицинско изследване. Лекият автомобил, управляван от М. бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествието, като по искане на РП – Ловеч било допуснато обезпечение и наложен запор на същия.

От изготвения протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № 95/16.07.2025 г. на М., се установява наличие на етилов алкохол 3,78 промила/л. 122 от досъдебното производство/.

От изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза се установява ,че М. страда от „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на психоактивни вещества. Разстройства вследствие на употреба на алкохол. Синдром на зависимост“. Същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към 14.07.2026 г. се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, като поведението му не е било психотично мотивирано - липсват данни за психоза за усложнено и паталогично опиване.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че лекарствените средства, които използвал М., вследствие на претърпяно от него ПТП през септември 2024 г., не оказват влияние и не водят до повишаване на концентрацията на алкохол в кръвта, 3 нито оказват влияние върху неговото разграждане.

За периода от 15.05.2024 г. до 27.05.2025 г. същият бил на доброволно лечение в ДПБ – Ловеч ,поради зависимостта му към алкохола. Била му поставена диагноза E -10. 3 – Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол. Абстинентни състояния“.

От приложеното към делото свидетелство за съдимост е видно ,че М. е бил осъден със Споразумение № 184/21.12.2021 г., влязло в сила от 21.12.2021 , постановено по НОХД № 1108/2021 г. по описа на РС Ловеч на лишаване от свобода в размер на 11 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от три години и шест месеца, както и глоба в размер на 700 лева и лишаване от право за управляване МПС за срок от 18 месела, считано от 05.12.2021 г. за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че въззивникът М. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението за което е предаден на съд по чл. 343б ал. 2 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

От обективна страна той е осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал МПС марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ****, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 3,78 на хиляда, установено по надлежния ред чрез химическо изследване, обективирано в протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № - 95, извършено в Научно- техническа лаборатория при ОД на МВР - Ловеч, след като е бил осъден с влязла в сила присъда - Споразумение по НОХД № 1108/2021 по описа на Районен съд - Ловеч /влязло в законна сила на 21.12.2021 г./ за деяние - престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

От обективна страна същият е осъществил изпълнителното деяние, като е управлявал посоченото по-горе МПС , с концентрация на алкохол в кръвта 3,78 установено по надлежния ред и след като е би осъждан за друго такова престъпление.. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите И.Т., П.П. и Й.Й., служители при РУ на МВР – Ловеч, полицейски участък гр.

Летница, приложените към делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествието, АУАН- серия GA, с бланков номер 1279077/**** г. , талон за кръвно изследване, протокол за химическо изследване, заключенията на вещите лица по съдебномедицинската и съдебно психиатричната е психологична експертиза.

От субективна страна въззивникът М. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Доказателства в тази насока са посочените по- горе.

По делото не се оспорва, че въззивникът М. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 2 от НК. Процесуалният представител на М. оспорва размерът на наложените му в тази връзка наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от правоуправление“.

За да определи същия съдът следва да съобрази обществената опасност 4 на деянието и на дееца.

Съобразявайки изложените по-горе факти настоящата инстанция приема, че е налице висока обществена опасност на деянието, с оглед на многобройните такива от същия вид, количеството на установената концентрация на алкохол в кръвта на М. – 3,78 промила и високата такава на самия деец, с оглед на недобрите характеристични данни за него, видно от приложената на л. 130 характеристична справка, както и свидетелството му за съдимост, от което е видно, че макар и реабилитиран е бил осъждан за престъпление по чл. 343б от НК, извършените нарушения по ЗДП /л. 33 от ДП справка за нарушител/, фактът, че е извършил настоящото престъпление по-малко от месец след изтичане на изпитателния срок на предходно осъждане за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Съдът приема за смекчаващо вината обстоятелство единствено наличието на психично заболяване на М., което е вследствие на употреба на алкохол. Отношението на М. към извършеното от него следва да се преценява с оглед на изразеното в съдебно заседание пред настоящата инстанция и на досъдебното производство. От приложения към досъдебното производство разпит на М. е видно ,че същият посочва ,че се признава за виновен, като пред настоящата инстанция заяви, че важното е, че няма катастрофа, няма убит човек. С оглед на това съдът не приема като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието му.