Решение № 303 от 26.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Русе, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20254500500279 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. Ц. И. чрез пълномощника си адв.З. М. обжалва Решение № 1550 от 15.11.2024г, постановено по гр.д.№ 6428/23 по описа на РРС в частта, в която е признато за установени, че дължи на „А1 България“ЕАД сумата от 4889.16лв главница, представляваща дължими то договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставени със системен партиден номер М 5427126, от който : неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 884,73лв., неплатени суми за устройство по договори залродажба на изплащане на обща стойност 1919,58лв. и неустойки за предстрочно прекратяване на договорите по вина на абоната в размер на 2084,85лв., както и 921,92лв. - мораторна лихва за периода от 07.04.2021 г. до 1 З.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2303/14.09.2023г. за изпълнение на парично изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4279/2023г. по описа на Районен съд - гр. Русе / молба-уточнение на въззивната жалба вх. № 38440 от 20.12.2024г/. Твърди се, че решението е неправило като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Съдът не е обсъдил направените от особения представител възражения и оспорвания. Съдът е приел, че пълномощникът на И. не е направил възражения и оспорвания на исковата молба, което не отговаря на обективната истина. И особения представител и впоследствие упълномощения адвокат са оспорили исковете по вид и размер. Оспорили са и договорите, авторството, предоставените услуги. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно 1 решение и постанови друго, с което да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което предявените срещу него искове се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият „А1 България“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София в писмен отговор счита, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на съдае правилно и законосъобразно.

Претендират се направените във въззивното производство разноски.

„А1 България“ЕАД със седалище и адрес на управление-гр.София обжалва Определение № 215 от 15.11.2025г по описа на РРС като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и иска неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да се присъдят поисканите от дружеството разноски, които са направени в исковото производство в размер на 1970.65лв, както и в заповедното производство в размер на 824.88лв, съобразно уважената част от предявената в исковата молба претенция.

Ответникът по частната жалба В. Ц. И. чрез пълномощника си адв.З. М. счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на гр.д.№ 6429/23 по описа на РРС е установяване вземането на „А1 България“ЕАД – София към В. Ц. И. за сумата от : 4889,16 лв. главница, представляваща дължими по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 5427126, от които: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 884,73лв., неплатени суми за устройство по договори за продажба на изплащане на обща стойност 1919,58лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната в размер на 2084,85лв., както 921,92лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2021г. до 13.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2303/14.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4279/2023г. по описа на Районен съд – Русе, както и за присъждане на разноските, които „А1 България“ЕАД е направил в исковото и заповедното производство.

Съдът за да прецени дали заявителя и ищец в производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК „А1 България“ЕАД – София има вземания към лицето В. Ц. И., съдът на първо място следва да установи дали между тези лица са възникнали валидни облигационни отношения по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 503498427/ 25.11.2016 към който да са сключени твърдените в заявлението и в исковата молба допълнителни услуги и анекси за предоставяне на срока за предоставяне на услуги, както и за закупуване на стоки /устройства/ на изплащане, които са описани в исковата молба. Ищецът носи доказателствена тежест да установи тези факти, дори и без да е налице изрично оспорване от страна на ответника, тъй като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания /чл.154, ал.1 ГПК/. В случая обаче и назначеният на В. Ц. И. особен представител и упълномощеният впоследствие адвокат, са направили изрично възражение в този смисъл.

2

Въззивният съд намира, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице, не може да се направи извода за валидно сключено облигационно правоотношение между страните, тъй като в процеса / нито в заповедното, нито в исковото производство/ ищецът не е представил договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 503498427 от 25.11.2016. При липсата на договора от който ищеца твърди,че произтичат облигационните отношения между страните и въз основа на който са сключвани допълнителните анекси за предоставяне на услуги и закупуване на устройства на изплащане, изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено наличието на облигационни отношения между страните са неправилни. За ищеца в този случай липсва правно основание да претендира неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по допълнителни споразумения към договор, които не е установен, че е сключван между страните. Същото касае и неплатени суми за устройство по договори за продажба на изплащане, както и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната.

В този смисъл всички изводи на първоинстанционния съд са неправилни и същият неправилно е стигнал до извода, че в процеса са установени вземанията на „А1 България“ЕАД – София към В. Ц. И. за сумата от : 4889,16 лв. главница, представляваща дължими по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 5427126, от които: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 884,73лв., неплатени суми за устройство по договори за продажба на изплащане на обща стойност 1919,58лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната в размер на 2084,85лв., както 921,92лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2021г. до 13.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2303/14.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4279/2023г. по описа на Районен съд – Русе, респективно неправилни са и изводите на съда, че И. дължи направените от дружеството разноски в исковото и заповедното производства. Постановеното Решение № 1550 от 15.11.2024г по гр.д.№ 6429/23 по описа на РРС е неправилно и следва да се отмени като предявеният от „А1 България“ЕАД – София срещу В. Ц. И. иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на посочените по-горе вземания като неоснователен следва да се отхвърли.

„А1 България“ЕАД-София обжалва и Определение № 215 от 15.01.2025г гр.д.№ 6427/23 по описа на РРС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 1550 от 15.11.2024г в частта за разноските.

С оглед възприетото от въззивния съд в мотивите по-горе, че иска на „А1 България“ЕАД е неоснователен и следва да се отхвърли, по правилата на чл.78 ГПК на дружеството не се дължат разноски в исковото производство, респективно не се дължат и разноски, направени в заповедното производство, поради което крайният извод на първоинстанционния съд в обжалваното определение е правилен и определението следва да бъде потвърдено.

В тежест на „А1 България“ ЕАД – София за направените от В. Ц. И. с 3 оглед правилата на чл.78 ГПК разноски в първата инстанция в размер на 1300лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и 130.09лв, направени разноски във въззивната инстанция.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1550 от 15.11.2024г, постановено по гр.д.№ 6429/23 по описа на РРС, с което е признато за установено, че В. Ц.

И . дължи на „А1 България“ЕАД – София сумата от 4889,16 лв. главница, представляваща дължими по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 5427126, от които: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 884,73лв., неплатени суми за устройство по договори за продажба на изплащане на обща стойност 1919,58лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната в размер на 2084,85лв., както 921,92лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2021г. до 13.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2303/14.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4279/2023г. по описа на Районен съд – Русе и В. И. е осъден да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 943.95лв разноски в исковото производство и 116.22лв разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4279/23 по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ЕАД- София срещу В. Ц. И. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване, че В. И. дължи на „А1 България“ЕАД сумата от 4889,16 лв. главница, представляваща дължими по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М 5427126, от които: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 884,73лв., неплатени суми за устройство по договори за продажба на изплащане на обща стойност 1919,58лв. и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната в размер на 2084,85лв., както 921,92лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2021г. до 13.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2303/14.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4279/2023г. по описа на Районен съд – Русе, както и разноски в исковото и заповедното производства.

ОСЪЖДА „А1 България“ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, представлявано от А. В. Д. и М. М. да плати на В. Ц. И. ЕГН**********, с постоянен адрес ******* сумата от 1300лв, представляваща разноски в първата инстанция, както и 130.09лв, направени разноски във въззивната инстанция.

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 215 от 15.01.2025г, постановено по гр.д.№ 6429/23 по описа на РРС, постановено в производство по чл.248 ГПК, в частта, в която е оставено без уважение искането на „А1 България“ЕАД за изменение на Решение 1550/15.11.2024г в частта за разноските.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________