Определение № 13927 от 29.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13927 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110162396 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

От ответника Б. Б. Д. е депозирана в срока за въззивно обжалване въззивна жалба, в която е инкорпорирано искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Възразява се, че съдът неправилно е намалил присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение до минималния размер по НМРАВ.

Насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК - "Топлофикация София" ЕАД взема становище за неоснователност на искането.

Настоящият състав намира искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, формулирано от ответника, за неоснователно по следните съображения:

Съдът счита, че определеното с решението възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявените искове.

На първо място, съдът взема предвид, че с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС е посочил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък 1 от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ.

За да прецени дължимото възнаграждение, съдът съобразява преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав не споделя доводите, че делото се характеризира с висока сложност. Не съответстват да действителността и твърденията, изложени от ответника, че е обичай в практиката да се уговарят възнаграждения, надхвърлящи два-три пъти минималните размери по НМРАВ. Това твърдение е особено необосновано предвид факта, че делото е за доставена, но незаплатена топлинна енергия. На следващо място, съдът следва да съобрази и действително извършените от процесуалния представител на ответника действия в настоящия процес. Те се изразяват в подаването на отговор на искова молба /една страница/ и явяване в единственото проведено по делото открито съдебно заседание.

При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че разноските са правилно разпределени с първоинстанционното решение.

Така мотивиран, СРС, 178 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 208/04.01.2024 г., постановено по гр. д. 62396/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 37307/06.02.2024 г. по описа на СРС, депозирана от ответника Б. Б. Д., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на всяка от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2