Решение № 305 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100601046 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е образувано по жалба на подс. К. К., подадена чрез упълномощения му защитник – адв. К. К., както и по жалба от подс. Е. Т. и по жалба от ЧТ П. П. чрез повереника му – адв. Д. В. срещу присъда, постановена на 16.12.2026г. по НЧХД № 3271/2022г. на Софийски районен съд, НО, 18 състав.

С присъдата съдът е признал подс. Е. Т. за невинна в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т. 2 вр. чл. 147 ал.1 от НК, а подсъдимия К. К. за невинен в извършване на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т. 1 вр. чл. 146 ал.1 от НК и по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т. 2 вр. чл. 147 ал.1 от НК.

С присъдата съдът е признал подсъдимия К. К. за виновен за извършено от него престъпление по чл. 132 ал.1 т. 4 вр. чл. 130 ал.2 от НК и при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание Глоба в размер на 1100 лв.

Със същата присъда подс. Т. е осъдена да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на частния тъжител П. обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени вреди - болка и страдание, причинени от подсъдимата на тъжителя на 12.09.2021 г. посредством нанесен побой, ведно с обезщетение - на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 12.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата (от 200 лева), като е отхвърлен иска в частта му за горницата до пълния предявен размер на главницата от 1

2500 лева.

Със същата присъда подс. К. е осъден да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД частния тъжител П. обезщетение в размер на 200 лева за претърпени неимуществени вреди - болка, причинена от подсъдимия на тъжител на 13.09.2021 г. посредством нанесен побой, ведно с обезщетение - на основание чл. 86 от ЗЗД - в размер на законната лихва, считано от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата (от 200 лева), като е отхвърлен предявения иск в частта му за горницата до пълния предявен размер на главницата от 2500 лева, както и в частта му относно основанието, свързано с причиняване и на страдание на пострадалия (частния тъжител).

Със същата присъда са отхвърлени следните предявени на основание чл. 45 от ЗЗД граждански искове на частния тъжител: срещу подсъдимата Т. за обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди (оклеветяване) от твърдяно приписване на 10.01.2022 г. на частния тъжител на неистински престъпления ведно с - на основание чл. 86 от ЗЗД - обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 5000 лева, считано от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата по същата главница, срещу подсъдимия К. за обезщетение в размер на 3000 лева за причинени неимуществени вреди (унижаване на честта и достойнството) от твърдяно казване на 13.09.2021 г. на нещо унизително за честта или достойнството на частния тъжител П., в негово (на тъжителя) присъствие (във връзка с обвинението, квалифицирано от съда по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.

146, ал. 1 от НК, а именно относно твърдяното изричане на думите/репликите гаден дъртак, боклук, нищожество, педофил, дърт извратеняк) ведно с - на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 3000 лева, считано от 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата по същата главница, както и срещу подсъдимия К. за обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди (оклеветяване) от твърдяно приписване на 10.01.2022 г. на частния тъжител на неистински престъпления ведно с - на основание чл. 86 от ЗЗД - обезщетение в размер на законната лихва.

Със същата присъда е осъдена подс. Т. да заплати на Софийския районен съд сумата от 50 лева - държавна такса върху уважения размер на съответния иск, а подс. К. да заплати на да заплати на Софийския районен съд сумата от 50 лева - държавна такса върху уважения размер на съответния иск.

Във всички въззивни жалби се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно установени фактически констатации, неподкрепени от доказателствата по делото.

Във въззивната жалба на подс. К. К., подадена чрез адв. К. К., се посочва, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си за пълна, всеобхватна и обективна проверка на доказателствата и свързания с тях анализ и оценка. Счита се, че вътрешното убеждение на съда е било формирано при нарушение на процесуалните правила за 2 събиране, проверка и оценка на доказателствения материал. Моли се за отмяната на присъдата и постановяване на нова, с която подс. К. да бъде оправдан, както и присъденото обезщетение да бъде отхвърлено.

Във въззивната жалба от подс. Е. Т. се счита, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта, с която подс. Т. е осъдена да заплати, на основание чл. 45 от ЗЗД, на ЧТ П. обезщетение в размер на 200лв. за претърпени неимуществени вреди. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда в частта й, с която е осъдена същата да заплати ебезщетение на ЧТ като се иска да бъде постановена нова, с която да бъде отхвърлена тази искова претенция спрямо нея.

Във въззивната жалба на ЧТ П. П. чрез повереника му, адв. Д. В. и в допълнителната такава се прави искане за отмяна на обжалваната присъда като бъде постановена нова, с която подсъдимият К. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.2 от НК и да му бъде наложено по-високо наказание. Посочва се, че по делото не са събрани доказателства, които да подкрепят приетата от съда правна квалификация по чл. 132, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.2 от НК. Изтъква се, че изложените в мотивите съображения почиват на предположения по отношение на извода си за състояние на „силно раздразнение“ на подс.

К., като се излагат аргументи в тази насока. Изрично се посочва, че когато подс. К. пристига конфликтът между ЧТ П. и майка му е бил преустановен, а и там вече е бил пристигнал полицейски патрул от 02 РУ-СДВР, както и екип на „Бърза помощ“. Набляга се на свидетелските показания на д-р Ц.С., от който е видно, че подс. Т. не е имала никакви следи по себе си и оплаквания. За жалбоподателя е загадка кой доказателствен източник е мотивирал съда да изгради вътрешното си убеждение за силно раздразнение в К.. Посочва се, че СРС не е отчел, че начинът на извършването на деянието е бил изключително дързък, тъй като присъствието на полицейските служители не е оказало никакъв възпиращ ефект в подсъдимия. На следващо място се изтъква, че срокът за гледане на настоящото дело е бил абсолютно неразумен.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебната прения адв. В. – повереник на ЧТ П. П. поддържа въззивната жалба и допълнителните съображения към нея. Подчертава, че абсолютно неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е преквалифицирал деянието на подс. К. К. по чл. 132 от НК, като е приел, че е налице силно раздразнение. Счита, че няма никакви доказателства за това, тъй като подс. К. не е давал обяснения пред първата инстанция и няма свидетелите в насока за това да се приеме силно раздразнено състояние. За изяснено по делото приема, че има нанесен удар в областта на главата на ЧТ, който тогава е бил с два бастуна, подпрян на полицейската кола, до него трима полицаи и лекар от Бърза помощ, без причина, с особена дързост и цинизъм. Изтъква, че подсъдимият не е контактувал с майка си и не е имал време да разбере нейното състояние. Според повереника няма никакво доказателства, или да се установява чрез експертиза, че той е изпаднал в силно раздразнено 3 състояние. На следващо място изтъква, че наказателния процес е бил необосновано разтъкан. Моли присъдата да бъде отменена и да се приеме, че подс. К. К.ов е извършил престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и да се наложи наказание, което да съответства на извършено с особена дързост, защото не е тайна, че тези хора имат влошени отношения.

Допълва, че при прегледа на жената /майка на подсъдимия/ и от разпита на лекаря се е установява, че към този момент тя не е имала никакви увреждания. Отново са изтъкнати влошените им отношения, както и, че нищо не е дало основание на подс. К. да приеме, че неговата майка е в тежко състояние и спрямо нея е упражнено насилие, което да го мотивира или по някакъв начин да обяснява това негово състояние. Счита, че на подс. К. следва да му бъде наложено едно справедливо наказание, което в никакъв случай не би следвало да бъде административно или „Глоба“. Според повереника то следва да бъде „Пробация“, защото само тогава биха били изпълнени целите на наказанията. В заключение моли да бъде уважен гражданския иск във връзка с това обвинение, което е било поддържано и да бъдат присъединени разноските по делото така, както са били поискани пред СРС.

ЧТ П. П. поддържа казаното от адвоката му. Допълва, че тези хора го пребиват не един път и желае правосъдие.

Адв. К., защитник на подс. К. К.ов и подс. Е. Т., счита така постановената присъда за абсолютно неправилна и незаконосъобразна. Според нея обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Изтъква, че не е била назначена СМЕ на т.нар. пострадал, а съдебно медицинското удостоверение е по данни на лицето. Моли да се обърне внимание, че в разпитите си полицейските служители не посочват ЧТ да е бил бит пред тях. Посочва, че това, което се опитват да представят не е действителната фактическа обстановка, видно от доказателствата по делото. На следващо място счита, че вътрешното убеждение на съда е било формирано при нарушение на процесуалните правила. Моли за внимателен преглед на материалите, от които се вижда, че подс. Т. има присъда, при която е призната реторсия, че е удряна от ЧТ с бастуна си, и справедливост. Моли подзащитният й да бъде оправдан в извършването на това деяние относно квалификацията и по отношение на гражданския иск да бъде отхвърлен спрямо двамата подсъдими, както е допустант.

В правото си на лична защита подс. Т. поддържа казаното от адвоката си. Изтъква, че ЧТ злоупотребява със състоянието си и целият вход е гръмнал от неговите набези, постоянни обиди, псувни. Посочва, че тя има заведени хиляди жалби срещу него.

В правото си на лична защитата подс. К. поддържа адвоката си. Казва, че разбира възрастта на П. и, че всеки месец неговото състояние се изменя към по-лошо, но към онзи момент не е бил както сега, а в по-добре здраве. И той посочва, че целият им вход страда от неговите набези, обиди, квалификации, нападения над жени. В заключение иска справедливост.

В предоставената й последна дума, подс. Т. добавя, че въпреки твърденията на ЧТ П., че след техния побой се е влошил, тя има доказателства, че два дни по-късно той се качва на десетметрова стълба. Намира цялото делото са объркано. Според нея най-важното, ако той е бил толкова зле, защо е чакал последния ден преди да му изтече срока и да подаде жалба и да ги съди.

4

В предоставената му последна дума, подс. К. не счита себе си за виновен по никакъв начин, а набезите на ЧТ П. като тормоз над всеки един от тях. Посочва, че в етажната собственост живеят изключително много хора, срещу които има жалби от П., което според него прекрачва абсолютно всякакви граници.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правоимащи субекти, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.