Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 421 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4558/2025
Вид
Решение № 421
Подписан
25.06.2026
В сила
25.06.2026
Състав
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева, Наталия Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290-293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002104558 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 10191/05.08.2025г., подадена от В. З. З., чрез процесуалния представител адвокат Г. М. от САК, срещу решение № 182/25.06.2025г. по в. гр. д. № 225/2025г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1095/20.12.2024г. по гр.д. № 4292/2023г. на Старозагорския районен съд, е уважен предявеният от Г. М. Г. и Т. Д. Г. срещу касатора ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищците са собственици на избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м., с граници и съседи на избеното помещение (по предходен нотариален акт): от изток - мазе на П. И. П.; от запад - мазе на К. М. В.; от север - коридор на мазето и от юг - парк „А. З.“, представляващо прилежаща част към апартамент № 6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], с актуален административен адрес на [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор [№] и ответникът е осъден да им предаде владението върху избеното помещение, както и са присъдени сторените по делото разноски.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, необосновано и 1 немотивирано като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. М. Г. и Т. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат М. П. Х. от АК-Стара З., изразяват становище единствено досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

С определение №1567/30.03.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Старозагорския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт при наведени с въззивната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите или правни изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако това е необходимо за прилагането на императивна правна норма.

По така поставения въпрос в т.1 и т. 3 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В същия смисъл е и цитираното в изложението решение №42 от 31.01.2025г. по гр.д.№3341/2023г. на ВКС, І г.о., според което въззивният съд следва да допусне служебно експертиза и когато с въззивната жалба са въведени оплаквания, че поради допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и при оплаквания за необоснованост на фактическите изводи (решение №12/25.02.2019г. по гр.д.№1456/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС).

Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, 2 въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование. По този начин съдът ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос – от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си; ще обезпечи и своевременното запознаване на страните с него – още във фазата по събиране на доказателствата, респ. – и упражняването на правата им по чл. 201 ГПК (решение №240 от 15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на IV г.о. на ВКС).

Това, трайно възприето в практиката на ВКС становище, следва да намери приложение и по настоящето дело.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. Г. и Т. Д. Г. по реда на чл. 108 ЗС иск, с твърдения, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот н.а. № 107, том VII, рег. № 10840, дело № 805 от 2016г. от 26.07.2016г., ответникът В. З. З. е продал на Г. М.

Г. процесния недвижим имот. Сделката била сключена по време на брака и апартаментът бил собственост на двамата ищци в режим на СИО. Впоследствие се оказало, че в нотариалния акт за покупко-продажбата №107/2016г. нотариусът не включил прилежащото към апартамента избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м. Поради това и в [община], и в АГКК към апартамента не било отбелязано, че има прилежащо избено помещение.

Твърдят, че не обърнали внимание на този пропуск като впоследствие се оказало, че ответникът имал точно такова намерение - да изключи от сделката избеното помещение. Г.

М. разговарял с ответника и му споделил, че се чувства измамен, но му било отговорено:

„Сключили сме договор пред нотариус. Аз мазето си го оставям за мене“. Дори го убеждавал, че това било напълно законно и дори трябвало да му се подава ток към избеното помещение, тъй като „Енергоразпределение“ не му откривали самостоятелна партида за избеното помещение, поради това че същото не било отделен обект със самостоятелен статут. М. отказал да подава ток, а ответникът В. З. заключил избеното помещение и отказал да го предаде на ищците. Поддържат, че процесното избено помещение № 6 било придадено към апартамента, който закупили от ответника и не можело да бъде отделено от апартамента, който придобили с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том VII, рег. №2 10840, дело № 805 от 2016г. и няма самостоятелно функционално предназначение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. З. З. не е подал писмен отговор като в съдебно 3 заседание е взел становище за неоснователност на иска. Оспорил правото на собственост върху описаното избено помещение, като твърдял, че волята на страните при сключване на договора за продажба на недвижим имот, била избеното помещение да остане в собственост на ответника, като съобразно тази уговорка е била определена и продажната цена.

При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено, че на 02.09.2015г. (н.а. № 82, том VII, рег. № 13303, дело №1009 от 2015г.) Н. К. З. е дарила на своя син В. З. З. самостоятелен обект в сграда - апартамент №6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], с актуален административен адрес на [улица], който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор [№], с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, заедно с прилежащите му избено помещение №6, с площ от 15,40 кв.м. и таванско помещение №6, с площ от 24,25 кв. м., заедно с 1/9 идеална част от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Посочено е, че с договор, обективиран в н.а. № 107, том VI, рег. №10840, дело №805 от 2016г., на 26.07.2016г., ответникът В. З. З. е продал на ищеца Г. М. Г. самостоятелен обект в сграда - апартамент №6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място] с актуален административен адрес на [улица], заедно с прилежащото му таванско помещение № 6, с площ от 24.25 кв. м., заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда №1, както и заедно със съответния процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата. Прието е за установено е, че към 26.07.2016г. Г. М. Г. е бил в граждански брак с Т. Д. Г..

За безспорно е прието по делото, че прилежащото сервизно помещение - избено помещение №6 към апартамент №6, е било изключено от описанието на имота в н.а. № 107, том VI, рег.

№10840, дело №805 от 2016г.

Посочено е, че са събрани гласни доказателства като свидетелят Нели К. З. (майка на ответника) твърдяла, че страните са се разбрали, че при прехвърляне на процесния недвижимия имот мазето ще остане за сина й, понеже е решил да го преустрои за живеене; цената на мазето била приспадната от общата цена на жилището; присъствала на уговорките между страните; тази им воля била потвърдена в агенцията за недвижими имоти, както и при изповядване на сделката пред нотариус; нотариалният акт е бил прочетен от нотариуса на страните, които не са имали претенции.

От правна страна въззивният съд е приел, че изначално складовите помещения - зимнични и тавански - винаги следват правата на собственост на жилището, което обслужват и нямат самостоятелен правен статут. Посочено е, че по изключение съществува възможност за самостоятелно обособяване на правото на собственост върху такива обекти или промяна на главния обект, който помещението обслужва, при наличието на определени правни, административни и техническо - устройствени предпоставки. Изложени са съображения, че такива помещения могат да се прехвърлят самостоятелно (без жилището) ако се премине през законоустановената административна процедура (в това число одобряване на проекти, 4 издаване на разрешение за строеж, съгласия от съседите, текущи актове и въвеждане в експлоатация) по смяна на предназначението на помещението и обособяване на нов самостоятелен обект със самостоятелен кадастрален статут, но за целта помещението трябва да отговаря на изискванията за обекта, в който се преобразува. Посочено е, че само така то става самостоятелен обект, годен за прехвърляне (или за друга разпоредителна сделка) или ако приобретателят е лице, притежаващо друг обект в сградата, като в последния случай съответното обслужващо помещение си остава такова (не се променя статута му), но става прилежаща част към друг обект в сградата. Изложени са мотиви, че не е възможно таван или мазе да бъде прехвърлено в този си вид на лице, което не е етажен собственик в сградата.