Определение № 1840 от 15.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840 гр. Варна, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500952 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЛИДЕР-А ЕООД, ЕИК 103939197, със седалище и адрес на управление г.В. **** действащо чрез адв.Л.П., срещу определение №260015/13.01.2023г., поправено с определение №260098/29.03.23г., постановени по ч.гр.д.

№2711/2020г. на Варненски районен съд, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане в негова полза на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за горницата над 50лв до претендираната сума от 3120лв.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение.

Излага, че своевременно са представени списък на разноски и доказателства за сторването им, като неправилно ВРС не отчел реалния обем на осъществената правна защита и съдействие във връзка с подадени допълн.молби и становища. Намира, че погрешно се прилага чл.6, т.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като относима била разпоредбата на чл.7, ал.7 от същата, тъй като касае извършване на други действия извън съдебните производства, каквото било заповедното. Счита, че участието на длъжника в заповедното производство освен депозиране на възражение включва и действия, които са свързани с проучване на доказателства, формиране на мнение и становище, което не можело да се приравни на молба по чл.6, т.5 от наредбата.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД , ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария - Луиза №100, ет.3, е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен 1 пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

С определение №260904/13.12.2022г. на осн. чл.415, ал.5 ГПК е обезсилена заповед №1160/27.02.20г. за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и издадения изп.лист по ч.гр.д.№2711/20г. на ВРС по отношение на длъжника Лидер-А ЕООД.

В срока по чл.248 ГПК от същия длъжник чрез пълномощник адв.П. е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за допълване на определението в частта за разноските като му бъдат присъдени разноски за заплатено адв.възнаграждение в размер на 3120лв. по заповедното производство.

С обжалваното определение ВРС е приел, че претендираното адв.възнаграждение е прекомерно с оглед извършените действия по подаване на бланкетно възражение по чл.414 ГПК, поради което и по правилата на чл.6, т.5 на наредбата дължимото възнаграждение е определено на 50лв.

Видно от приложеното ч.гр.д.№2711/2020г. на Варненски районен съд, длъжникът ЛИДЕР-А ЕООД е депозирал в срок възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД заповед за изпълнение, като с възражението са представени адв.пълномощно и разписка към договор за правна защита и съдействие, в която изрично е отразено заплащането на възнаграждение в размер на 3120лв.

Съобразявайки изложеното и разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, въззивният съд намира искането на длъжника за присъждане на разноски за заповедното производство за основателно.

Процесуалното представителство на длъжника във връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание §1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. В настоящия случай длъжникът е подал бланкетно възражение. Отделно от това подаването на възражението е само една от възможностите за защита на длъжника в заповедното производство / като наред с възражението същият може да подава жалби срещу незабавното изпълнение и срещу заповедта в частта за разноските, както и искане за спиране на изпълнението/, в които производства обаче длъжникът не търси защита срещу материалното право на кредитора по същество. Едва с отговора на исковата молба по чл.422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. В този смисъл и претендираното в случая адвокатско възнаграждение за представителство не може да бъде обусловено от материалния интерес, като разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата се явява неприложима. Ето защо и с оглед извършените от адвоката действия в заповедното производство следващите се разноски 2 следва да бъдат определени в приложение на чл.11 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на упълномощаването/ по аналогия на основание §1 от ДР на наредбата. Правилото на чл.11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. С оглед изложеното претендираните от длъжника ЛИДЕР-А ЕООД разноски за ползвана адвокатска услуга в заповедното производство следва да бъдат определени в размера от 200лв. Следва да се отбележи, че в случай, че страната е сторила разноски за проц.представителство в други частни производства, то е следвало там да отправи искането си за присъждане на разноски.

Предвид това се налага изводът, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен в частта му, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното решение в частта за разноските за горницата над присъдения размер от 50лв до размера от 200лв., възлизаща на 150лв, която следва да се присъди на молителя.

Доколкото определението, което е предмет на разглеждане в настоящото производство е постановено във връзка с производство по чл.248 ГПК, което не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция, то разноски за настоящото производство не се дължат / така Определение № 218/03.08.2020г. по ч.гр.д.№872/2020г. на ВКС/.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260015/13.01.2023г., поправено с определение №260098/29.03.23г., постановени по ч.гр.д.№2711/2020г. на Районен съд Варна , в частта, в която е оставена без уважение молбата на ЛИДЕР-А ЕООД, ЕИК 103939197, за допълване на определение №260904/13.12.22г. по ч.гр.д. №2711/2020г. на ВРС, в частта за разноските за сумата от 150лв, съставляваща горницата над присъдения размер от 50лв до размера от 200лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл.278, ал.2 във вр. чл.248 ГПК определение №260904/13.12.22г. по ч.гр.д. №2711/2020г. на ВРС, в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД , ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Сердика, бул. Княгиня Мария - Луиза №100, ет.3, да заплати на ЛИДЕР-А ЕООД, ЕИК 103939197, със седалище и адрес на управление г.В. **** сумата от 150лв, съставляваща горницата над присъдения размер от 50лв до размера от 200лв, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

3

ПОТВЪРЖДАВА определение №260015/13.01.2023г., поправено с определение №260098/29.03.23г., постановени по ч.гр.д.№2711/2020г. на Районен съд Варна, в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4