Определение № 552 от 19.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Ловеч, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело № 20244300200475 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.437 и сл. от НПК

Постъпила е молба от Г. Т. Й. чрез адв. М. В. от АК – Велико Търново, с която моли доверителят му да бъде условно предсрочно освободен. Изтъква, че с присъда на ОС – Русе на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, като преди това доверителят му никога не е бил осъждан за престъпления от общ характер. Сочи, че Г. Т. е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание и към 21.08.2024 г. е придобил правото на условно предсрочно освобождаване по реда на чл. 70 и следващите от НК. Обръща внимание на съда, че още с първите дни на настаняване в затворническото общежитие Й. започва работа, като от началото на 2024 г. – същият работи на външен обект ******* *** ***** във Велико Търново и продължава да работи и до днес. Във връзка със съвестното изпълнение на работните му задължения са изготвени множество похвали.

Изтъква, че Й. е награждаван два пъти във връзка с безупречното си поведение в затворническото общежитие, като едната награда е „Удължено свиждане до 2 часа“. Участва в различни програми и прояви, извършвал е многократно доброволен труд, както и че спазва реда и дисциплината в пенитенциарното заведение.

Упълномощеният от началника на Затвора Ловеч инспектор РД Г. Д.

1 счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора – Ловеч, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окръжен прокурор Д. Д. изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Упълномощеният на лишения от свобода защитник адв. М. В. от АК – Велико Търново моли молбата на подзащитния му да бъде уважена.

Лишеният от свобода Г. Т. Й. участва в процеса лично и моли молбата му да бъде уважена.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В момента Г. Т. Й. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, наложено с Протокол № 90 от 28.12.2023 г. по НОХД № 970/2023 год. по описа на ОС – Русе, в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата е изтърпял – 11 /единадесет/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни; прекъсване на наказанието от 18.04.2024 г. до 21.04.2024 г. – 3 дни; фактически изтърпял – 11 /единадесет/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни; от работа 3 /три/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни или всичко 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 13 /тринадесет/ дни, и има остатък към 19.11.2024 г. – 2 /два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Г. Т. Й. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Видно от становището на началника на Затвора – Ловеч действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишения от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Й. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за 2 поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначално изготвената оценка на риска от рецидив е в средните стойности – 52 точки. Като зони с дефицит са отчетени „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“ и „Умения за мислене“.

В първоначалния етап в условия на открит тип са отчетени известни опасения от уязвимост предвид липсата на пенитенциарен опит, които на по-късен етап са се потвърдили чрез налагане на дисциплинарно наказание за притежание и използване на мобилен телефон. За останалия период на изтърпяване на присъдата изпълнява коректно и съвестно поставените му задачи.

Въз основа на преоценката и препланирането за изминалия период на изтърпяване на наказанието се наблюдават значителни положителни промени в сферите „Отношение към правонарушението“, „Управлението на финансите“, „Начин на живот и обкръжение“, „Умения за мислене“.

Лишеният от свобода декларира положителни нагласи и висока мотивация за законосъобразно поведение, но срокът на изтърпяното до момента наказание е сравнително кратък за да се даде достатъчно обективна оценка. Приоритетите, за които се споменава са в сферата на семейната среда и позитивната социална реализация. Разполага с ресурси за водене на законосъобразен начин на живот като образование, професионална реализация, изграждаща семейна среда – съпруга и новородено дете, формирани трудови навици и умения, жилищно устройване и липса на зависимости. Вследствие на гореописаните промени оценката на риска е редуцирана наполовина и към момента е 26 точки, като от средна е преминала в границите на ниската стойност. Зоните с дефицит са напълно изчистени като се очаква допълнително редуциране в зоната „Умения за мислене“ до края на изтърпяване на наказанието, тъй като след допускане на едно дисциплинарно наказание, лишеният от свобода си е взел поука и е коригирал поведението си, вследствие на което е успял да заличи наложеното наказание чрез награда.

От становището на началника на затвора е видно, че Й. е участвал 3 активно в индивидуалните корекционни и консултативни въздействия и се интересува от изпълнението на плана на присъдата. Същият е склонен да се вслушва в съвети и препоръки, сам търси такива и до момента успява да постигне заложените цели и задачи. От постъпването си работи на различни външни обекти, последният от които фирма „К.Б.“, където се справя много добре със задълженията си и има висока трудова дисциплина. През свободното си време и през летния сезон полага доброволен труд в дейности по хигиената и поддръжката на общежитието, за което е награждаван.

Видно от доказателствата по делото лишеният от свобода е наказван един път със заповед № 30/22.04.2024 г., чл. 101, т. 3 – отмяна на награда, която нее ползвана за притежание и използване на мобилен телефон. За устойчиво и добро поведение, отлично справяне със задълженията на външен работен обект и активно участие в организирани дейности на групата е награждаван трикратно, както следва: със Заповед № 19Н/16.04.2024 г. с удължено свиждане за срок от два часа; Заповед № 51 Н/24.07.2024 г. – заличаване на наказание; Заповед № 57Н/29.08.2024 г. с удължено свиждане за срок от два часа.

В своето мотивирано становище началникът на Затвора Ловеч изразява становище, че въпреки доброто преобладаващо поведение на лишения от свобода Й., същото е все още неустойчиво. Има допуснато тежко дисциплинарно нарушение, за чието извършване не осъзнава в достатъчна степен отговорността си и използва самооправдателни механизми – това би довело и до неустойчивост на мотивацията и нагласите за законосъобразен начин на живот извън затвора. С лишения от свобода все още е необходимо да се работи по зоните „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“, които са заложени в препланирането на присъдата, както и „Управление на финансите“, за да се приеме, че след освобождаването му няма да прибегне до предишните незаконосъобразни модели за осигуряване на средства.

В своя доклад инспектор М. М. изразява положително становище за условно предсрочно освобождаване на Г. Й., като посочва, че същият има достатъчен ресурс за осмисляне на престоя си и преосмисляне на досегашните грешки. Изтъква, че Й. спазва ПВР и режимните изисквания и не е участвал в субкултурни и други нерегламентирани дейности. Мотивацията за промяна в мисленето и нагласите за законосъобразен начин на живот е на необходимото 4 ниво – дава устойчиви индикации за позитивно развитие в зоните „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, „Управление на финансите“ и „Умения за мислене“. Планът на присъдата се изпълнява съобразно зададените цели, задачи и срокове.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Й., следва същият да е изтърпял 1/2 от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице. Фактически изтърпяването на 1/2 от наложеното наказание не е единственият и решаващ критерий, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на Й., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Г. Т. Й. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 /два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Протокол № 90 от 28.12.2023 г. по НОХД № 970/2023 год. по описа на ОС – Русе, в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът 5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Т. Й. – роден на **.**.**** г. в гр. Р., с постоянен адрес и настоящ адрес ***, български гражданин, със ********** образование, ******, в момента в Затвора – Ловеч, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 /два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ с Протокол № 90 от 28.12.2023 г. по НОХД № 970/2023 год. по описа на ОС – Русе, в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

Определението подлежи на обжалване от осъдения, от началника на Затвора – Ловеч и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.