Определение № 460 от 07.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 07.12.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20225000600490 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК.

С протоколно определение № 632/21.11.2022г., постановено по ЧНД № 526/2022г., Окръжен съд гр.Хасково е изменил взетата по отношение на исканото лице М. Л. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Срещу съдебния акт е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Хасково с оплакване на неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяна на атакуваното определение и оставяне без уважение на молбата за изменение на мярката за неотклонение на исканото лице от „задържане под стража“ в по-лека.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в протеста, и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е основателен.

Процесуалното развитие на делото е следното:

На 29.09.2022г. Окръжна прокуратура гр.Хасково е внесла молбата на компетентния орган на Република * за екстрадиция на * гражданин М. Л. Г., ведно с цялата преписка, за разглеждане в Окръжен съд гр.Хасково.

1

На горната дата е образувано ЧНД № 526/2022г. по описа на същия съд.

С протоколно определение № 515/29.09.2022г., постановено по ЧНД № 523/2022г. по описа на Окръжен съд гр.Хасково, на основание чл.15, ал.1 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.3 и ал.5 от НПК на искането лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ до приключване на производството по екстрадиция.

По повод молба за изменение на мярката му за неотклонение, с разпореждане № 539/11.11.2022г. съдията-докладчик е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание по реда на чл.270 от НПК.

В производство по чл.43, ал.7 от ЗЕЕЗА вр. чл.65 от НПК, проведено на 14.11.2022г., Окръжен съд гр.Хасково е назначил съдебномедицинска експертиза, с вещо лице кардиолог, която „да даде заключение - от какво заболяване или заболявания страда М. Г.; откога датира това заболяване или заболявания; какво лечение е необходимо за тях - медикаментозно, стационарно, постоянно или временно; налагат ли се изследвания, лечение, в това число и интервенции в стационарна обстановка; ако да - за какъв период и в крайна сметка застрашени ли са здравето и животът на задържания по време на престоя му в следствения арест, с оглед особеностите на това заболяване /заболявания/.“.

На 18.11.2022г. по делото е постъпила справка от РСИН гр.* при ГДИН при МП относно извеждането на исканото лице за медицински преглед на 17.10.2022г., 09.11.2022г. и 11.11.2022г. по повод оплакване от болки в гърдите и затруднено дишане.

Вещото лице е дало заключение, с дата 21.11.2022г., със следното съдържание: „Давам следното заключение за лицето М. Л. Г.. Лицето страда от доказана с клинични и инструментални изследвания в КО при МБАЛ „*“ АД Микроваскуларна болест, която е форма на Исхемична болест на сърцето и представлява риск при изостряне за влошаване на самата исхемична болест и риск от внезапна сърдечна смърт.

Здравословното състояние не позволява престоя в следствен арест и би могло да изостри съществуващото заболяване.“.

В съдебно заседание, проведено на 21.11.2022г., експертът е посочил, че исканото лице е било хоспитализирано в Кардиологично отделение. Не са 2 констатирали запушване на аортна и останалите три клапи, въпреки заявеното от пациента при прегледа. При направена коронарография е установена Микроваскуларна болест. Не е поставен стент, тъй като няма запушени големи кръвоносни съдове, нито клапа. Има стеснение или запушване на малките кръвоносни съдове, които не подлежат на стентиране, а се лекуват с лекарства, които са получени. Не може да се уточни каква част от малките съдове са запушени. Всяка стресова ситуация - житейска, битова или служебна би могла да изостри микроваскуларната болест. Не е по силите на всеобщата медицина да се предвиди кога, къде и как ще се случи. Лечението й е само медикаментозно. Не може да се отговори на въпроса кои условия в следствения арест биха допринесли за изостряне и влошаване на болестта на Г.. Не се налага стационарно лечение на същия. Здравословното му състояние позволява да пътува навсякъде. При постъпването му в Кардиологично отделение състоянието му е било изострено и овладяно с лекарства, разреждащи кръвта. Не е бил включен на системи, не е приложено венозно лечение. Приемал е само аспирин. Лабораторните изследвания не сочат на диабет.

След изслушване на вещото лице първоинстанционният съд не е приел с изрично определение заключението му. С друго му е присъдил възнаграждение в определен размер.

С протоколно определение № 632/21.11.2022г., постановено по ЧНД № 526/2022г., първостепенният съд е изменил мярката за неотклонение на исканото лице Г. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, приемайки че „условията на ареста са не само неподходящи, но и застрашаващи, ако не живота на задържания, то поне поддържането на здравословното му състояние.“, както и че „арестната обстановка влошава здравето“.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Окръжен съд гр.Хасково.

Същият се е произнесъл по искането за изменение на мярката за неотклонение в производство по чл.43, ал.7 от ЗЕЕЗА вр. чл.65 от НПК, което се отнася до предаване на лице въз основа на издадена Европейска заповед за арест, а не до осъществяване на екстрадиция, какъвто е случаят. По аргумент от разпоредбата на чл.66 от ЗЕЕЗА правилно съдията-докладчик е насрочил разглеждането на молбата за изменение на мярката за неотклонение в открито 3 съдебно заседание по реда на чл.270 от НПК, по който ред се произнася и въззивният съд.

Даденият тридневен срок за атакуване на горното определение е в разрез с предвидения от законодателя седемдневен срок за обжалване, но въпреки това Окръжна прокуратура гр.Хасково го е спазила.

Първоинстанционният съд е стигнал до извода за промяна на мярката за процесуална принуда въз основа на заключението на вещото лице.

В случая не може да се приеме, че е приложен един от способите за доказване в наказателното производство, какъвто е експертизата. Наличното по делото заключение не отговаря на изискванията на чл.152, ал.1 от НПК. То съдържа само изводи, без да има яснота как се е стигнало до тях, от кого, на какво основание, с какви задачи, въз основа на какви материали или изследвания, какви научни или технически средства са използвани, какви са резултатите от тях.

На следващо място, т.нар. съдебномедицинска експертиза не е и приета от съда.

Дори да се възприемат твърденията на лекаря кардиолог не могат да се споделят изводите, че здравословното състояние на исканото лице е пречка да пребивава при условията на арест, които влошават здравето му.

Вещото лице е посочило в писменото си изложение, че здравословното състояние на исканото лице Г. не позволява престоя в следствен арест и би могло да изостри съществуващото заболяване. При изслушването му в съдебно заседание обаче не поддържа тази теза. Не може да отговори на въпроса кои условия в следствения арест биха допринесли за изостряне и влошаване на болестта на лицето. Категоричен е, че всяка стресова ситуация би могла да изостри микроваскуларната болест, но не може да се предвиди кога, къде и как ще се случи.

От разпита на експерта се установява, че исканото лице е лекувано медикаментозно. След овладяване на състоянието му е приемал само аспирин.

Не се налага стационарно лечение. Може да пътува. Налице е разминаване между споделеното от него и установеното при престоя му в болничното заведение.

По делото не е приложена медицинска документация относно 4 здравословния статус на исканото лице Г.. Налице е справка от РСИН гр.* при ГДИН при МП за медицински прегледи по повод оплаквания, които са от субективен характер.

Следователно изводът на първостепенния съд, че здравословното състояние на искането лице не му позволява престоя в следствения арест е незаконосъобразен и необоснован.

Здравето на същото не би било застрашено, тъй като при възникване на здравословни проблеми ще му бъде указана необходимата медицинска помощ съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както досега. Няма пречка при необходимост да бъде приведен и в СБАЛЛС при Затвора гр.*.

За прецизност следва да се отбележи, че след контролираното определение с решение № 154/28.11.2022г. Окръжен съд гр.Хасково е отказал екстрадицията на исканото лице Г., поискана от съдебните власти на Република *, с цел наказателно преследване за две конкретни престъпления, квалифицирани като запланувано убийство и членуване в организация, образувана за извършване на престъпление.

С протоколно определение № 650/28.11.2022г., след постановяване на горното решение, първоинстанционният съд е изменил взетата по отношение на исканото лице мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Въпреки процесуалното развитие на делото и наличието на последващо произнасяне относно мярката за неотклонение, въззивният съд дължи произнасяне по определението, постановено в производството по чл.270 от НПК, тъй като се касае за съдебен акт, който е атакуван от една от страните и не е влязъл в сила. Първата инстанция търпи укор, тъй като е следвало своевременно да придвижи протеста на Окръжна прокуратура гр.Хасково до Пловдивския апелативен съд с цел гарантиране правата на всички страни в процеса.

С оглед на изложеното въззивният състав намира, че атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен и необоснован и като такъв следва да се отмени, а протестът, като основателен, да се уважи.

Водим от горното, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 632/21.11.2022г., постановено по ЧНД № 526/2022г., с което Окръжен съд гр.Хасково е изменил взетата по отношение на исканото лице М. Л. Г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на исканото лице М. Л. Г. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в полека.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6