Решение № 145 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Пазарджик, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500121 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №1340 от 14.12.2023г. постановено по гр.д.№20235220103188 по описа на съда за 2023г. E ДОПУСНАТА промяна на собственото име на молителя К. Ф. Р., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „Места” № 36 от К. на С.. ОТХВЪРЛЕНА Е молбата на молителя К. Ф. Р., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул.

„Места” № 36 за промяна на фамилното му име от Р. на В.. Постановено е още, че след влизане в сила на решенето препис от него да се изпрати на Община Пазарджик за отразяване на промяната в акта за раждане на молителя, както и на Бюро „Съдимост“ при Районен съд - Пазарджик за сведение.

Решението се обжалва в отхвърлителната му част с въззивна жалба с вх.

№30547 от 22.12.202г. подадена от молителя К. Ф. Р., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв. Е. П. от АК-Пазарджик. Счита, че съдът неправилно е отхвърлил молбата за промяна на фамилното му име от Р. на В.. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд, че не са налице важни 1 обстоятелства за промяна на фамилното име. Счита, че от събраните по делото доказателства, се навеждал извода, че родът на жалбоподателя бил известен като В., но че в годините пред 1989г. е имало насилствена промяна на имената на хората, които са били с турски имена и че за молителят роден през 1983г. също не е било възможно да бъде записан с турски имена. Счита, че е доказано, че той е от турски етнически произход-В., какъвто бил родът на баща му и на дядо му, бил мюсюлманин и спазва мюсюлманските традиции. Като такъв от рода В. бил идентифициран той и роднините му, и от неговите познати. Поддържа, че фамилното име на лицето определя принадлежността му към рода, към корените на родословието му , семейните, етническите или религиозните традиции. Счита за важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, че настоящата му фамилия не го определя като роднина с родния му брат, наричащ се В. Ф. В., както и че същата фамилия не определя жалбоподателя към фамилията, рода към който принадлежи, към корените му и семейните, етнически и религиозни традиции, а и че е в социалната група, в която е познат е идентифициран като наследник на рода В., а не към фамилия Р.. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се допусне промяна на фамилното ми име от Р. на В.. Не се сочат доказателства с въззивната жалба.

Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.

В съдебно заседание представителят на Окръжна

Пазарджик е на становище за неоснователност на жалбата. прокуратура

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на молителя К. Ф. Р., ЕГН-********** от гр.Пазарджик и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация.

В молбата си за промяна на име, с вх.№20415 от 31.08.2023г. по описа на РС-Пазарджик, подадена от К. Ф. Р., ЕГН-********** против Община Пазарджик, и с участието на заинтересованата страна Прокуратурата на Р България, молителят твърди, че е роден в гр.Пазарджик на 10.02.1983г., като в удостоверението му за раждане -дубликат от 03.08.2023г., издадено от Община Пазарджик, е записан с имената К. Ф. Р.. В същото имената на родителите му били записани -майка -Н.Ф.Б. и баща-Ф.В. Р.. Твърди, че родът му е от турски етнически произход и че са мюсюлмани. Дядото на 2 молителя, починал през 2000г. бил от известен турски род В. и се казвал найнапред В. Ю. В., а след това името му било променено на В.Р.В.. Желанието на молителя било да носи под някаква форма името на дядо му В. и занапред да се именува С. Ф. В.. Твърди молителят, че винаги е принадлежал към рода В.-рода на дядо му по бащина линия. Посочва още, че фамилното име на лицето определя принадлежността му семейството-към фамилия с определен произход, значение, история, възраст; определя принадлежността му към рода; към корените на родословието му, семейните, етническите или религиозните традиции. Твърди, че още когато е бил роден, майка му е искала да бъде записан с лично име С., но това име го е нямало в разрешения тогава списък с имена и е бил записан с име К.. Независимо от това откакто се помнел, всички го наричали С.. Допълва, че и родителите му са били записани с български имена, поради невъзможност по онова време да бъдат записани с други. Твърди още, че брат му се казвал В. Ф. В.. Излага твърдения, че до сега никой от неговите близки и познати не се е обръщал към него с името К.; че всички го познават като С. и така е наричан от всички негови познати и приятели; че всички хора които познава и с които поддържа връзка и го познават като С. и знаят, че е от рода В.. Твърди, че винаги се е представял с това име и понякога ,когато попълва документи често се случва да коригира името си, защото се записвал като С., но се сещал, че по лична карта е К.. Твърди, че роднините му често не знаят, когато нещо е изпратено по пощата на името на К. Р., че става въпрос за него и че общо взето никой не го познава под името К., освен родителите му. Самият той не можел да се възприема с името К., което било чуждо за самосъзнанието му, както и че винаги близките го идентифицирали с рода В.. Счита за важно обстоятелство, че настоящото му име не го определя към общността, към която принадлежи и какво е самосъзнанието му, както и към рода към който принадлежи, както и връзката с брат си и желае промяна на собственото и фамилното имена.

Моли да се постанови съдебно решение с което да се допусне промяна на името му от К. Ф. Р. на С. Ф. В., да се разпореди в регистрите по гражданска регистрация да бъде записан с имената С. Ф. В.. Прилага писмени доказателства към молбата си, като сочи и гласни.

Няма постъпил отговор на молбата в срока по чл.131 от ГПК от насрещната по спора страна Община Пазарджик.

Няма изразено становище по искането и от заинтересована страна 3

Районна прокуратура Пазарджик.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Молителят К. Ф. Р. е роден на 10.02.1983г. като в акта за раждане №0332 от 15.02.1983г. издаден от Община Пазарджик родителите му са записани изцяло с български имена-майка Н.Ф.Б., родена на 12.04.1964г. и баща Ф.В.

Р., роден на 08.08.1961г.

В издадено удостоверение за родствени връзки № И-3570 _001 от 22.08.2023г. от Община Пазарджик на Ф.В. Р.-бащата на молителя, към посочената дата имената на лицата намиращи се в родствени връзки с Ф. Р. са- Н.Ф. Р.а-съпруга-родена на 12.04.1964г.; В.Р.В.- баща на Ф. В. Р. и дядо на молителя К. Ф. Р., роден на 04.11.1928г. и починал на 18.12.2000г.; Ф.С.

В.а-майка на Ф. В. Р. и баба на молителя, родена на 17.11.1943г. и починала на 12.09.2013г., както и децата на Ф. Р.-Б. Ф. Р. ,роден на 21.05.1985г., К. Ф.

Р., роден на 10.02.1983г. са записани с фамилното име Р./децата и съпругата/ , а бабата и дядото на молителя по бащина линия са записани с фамилно име В.и. Единствено третият син В. Ф. В. е записан с фамилно име В., роден на 21.09.1981г. Съгласно удостоверението братът и сестрата на Ф. В. Р. , а именно Р. В. Р., роден 21.04.1958г., и починал на 19.08.2009г. и С.В. В., родена на 23.11.1953г. починала на 08.01.2008г. също не са записани с бащино или фамилно име В.. Следователно преобладаващото фамилно име на всички лица с родствени връзки с молителя са записани с българско фамилно име /Р., В.а и В./ и само един единствен е записан с фамилията В. /В. Ф. В./.

От приложена по делото справка за съдимост №231016005000463789 издадена от Бюро Съдимост при РС-Пазарджик на 16.10.2023г., молителят К.

Ф. Р. е осъждан за тежко умишлено престъпление от общ характердокументно престъпление, като съзнателно се е ползвал от преправен официален документ-свидетелство за управление на МПС, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като деянието е извършено през м.март 2026г. в чужбина гр.Кьолн, Федерална Република Германия-престъпление по чл.316 от НК/Наказателния кодекс/ във връзка с чл.308 ал.2 от НК , което престъпление е тежко по смисъла на закона-чл.93 т.7 от НК /предвижда се наказание лишаване от свобода повече от 5г./ -до 8г. лишаване от свобода -чл.308 ал.2 от НК/. В справката за съдимост няма 4 изрично посочено, че лицето към момента е изтърпяло наказанието си и е окончателно реабилитирано по право/чл.86 ал.1 от НК/ или по съдебен ред /чл.87 ал.1/ и е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а ал.1 във връзка с чл.82 ал.1 от НК. Според справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р България за молителя липсват данни за неприключени съдебни производства.

По делото е разпитан свидетеля Я.М.У., на 48г. първи братовчед на молителя, който установява, че от образуването на настоящото дело разбрал, че молителят се казва К.. Знае го с името С. и не е слушал друг да се обръща към него с името К.. Установява, че когато се запознава с някой молителят се представя с името С.. Знае, че техния род е известен с името В., че неговия дядо се е казвал В.. Свидетелят сочи, че молителят С. изповядва мюсюлманството като религия, ходи редовно на джамия и спазва мюсюлманските ритуали. По признание на пълномощника на молителя дядо му по бащина линия В.Р.В. не е бил записван в регистрите в някакъв период от време с друго име включително и като В. Ю. В..

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на молителя да установи, че е известен в обществото с други лично и фамилно имена и да иска тяхната промяна в регистрите съответно личното име от К. на С. и фамилното име от Р. на В..

По същество въззивната жалба против постановеното първоинстанционно решение в частта с която е отказано промяната на фамилното име на молителя от Р. на В. е неоснователна.

Обжалваното решение в посочената отхвърлителна част на претенцията е правилно и законосъобразно.

Молителят по никакъв начин не установи твърденията си в молбата, че неговият род е от турски етнически произход, че дядото на молителя по бащина линия е бил от известен турски род В. и се е казвал В. Ю. В., което име е било променено в последствие на В.Р.В.. Твърдението се оказва невярно, защото такава промяна на имената не е имало и дядото никога не е носил турски имена В. Ю. В.. От родствения кръг на молителя включващ, 5 неговите родители, баба и дядо му по бащина линия, братята му, както и чичо му / Р. В. Р./ и леля му С.В. В./ нито един не се е записал като принадлежащ на рода В. /освен братът на молителя В. Ф. В./. Нещо повече, никое от децата на В.Р.В., за който невярно се твърди, че е бил с турските имена В. Ю. В., не е записано с бащиното име В. или с фамилно такова, просто защото баща им никога не си е променял имената и те винаги са били В.Р.В.. Свидетелските показания също не установяват твърдените от ищеца факти относно името на рода на дядо си. Същите са общи, без никаква конкретика като свидетелят не установява нито едно лице от кръга близки роднини на молителя или на неговите родители, който да е записан с фамилното име В.. Дори свидетелят не посочва братът на молителя В. Ф. В., че е записан с такова фамилно име на рода В., при положение, че твърди, че е първи братовчед на молителя, което предполага знание за такъв особено важен и известен в обществото факт за близък роднина. Свидетелските показани са по-скоро установителни по отношение личното име на молителя, като в тази част претенцията му е уважена от първоинстанционния съд и не е предмет на въззивното обжалване.

В тази връзка, не без значение е и факта, че с искането на молителя да се промени личното и фамилното му имена, се цели в известна степен да се прикрие осъждането му за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер-документно престъпление по смисъла на закона свързано с използване на преправен официален документ-свидетелство за правоуправление на МПС извършено в чужбина, което има значение за неговото придвижване из целия Европейски съюз, като по този начин се заличат първоначалните му записани в регистрите имена лично и фамилно име, за да не бъде третиран като извършител на тежко умишлено престъпление и доколкото липсват данни той да е реабилитиран и да се счита за неосъждан. Вярни са доводите, изложени от молителя в молбата и във въззивната жалба, че фамилното име на лицето определя принадлежността му към семейството-към фамилията с определен произход, значение, история, възраст, определяне принадлежността му към рода, към корените на родословието му, семейните, етнически и религиозни традиции. Но в случая вярно е и това, че не се установява, родът В. по никакъв начин не е свързан исторически и понастоящем с когото и да било от близките и по-далечните роднини на молителя, посочени в удостоверението за родствени връзки на баща му Ф. Р., защото никой не носи такова фамилно име / без брат му В. Ф.